09:57 / 03.08.2026
208
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Влади Ампов - Графа, за най-новата си книга "Графа Live" и за концертното турне, финалът на което ще бъде на Античния театър в Пловдив. В концерта Графа включва най-популярните си композиции и музика от новия си албум “Синергия". Турнето е много различно, динамично, хората са на крака от първата до последната песен.
Античният театър в Пловдив е специално място за Графа и концертите му там са винаги вълшебни, твърди самият изпълнител.
Здравей, Влади, ще говорим и за предстоящия концерт в Пловдив, но сега ме вълнува повече твоята нова книга "Графа Live". Това е първа биографична книга, която издаваш, но не е първа твоя книга. Имаш вече издадена такава през 2005-та година?
Ще внеса едно леко пояснение, че това не е биографична книга. Наистина, такава беше първоначалната идея на издателството, но аз им предложих да направим книга, разказваща за концертите ми през периодите от детството ми до последния в "Арената" миналата година. Иначе да, имам една друга книга “Белезите по гърба ми", която се появи през 2005-та година, тя е по-скоро с проза и с по-лични разкази, по-художествена е. Но реално, "Графа Live" е първата книга, в която описвам събития, които са се случили през моя път на сцената от началото до сега.
Тоест, "Графа Live" не е толкова биографична книга, а по-скоро разказваш интересни неща от концертната ти дейност?
Да, покрай концертите излизат много истории на бял свят, много чувства, разкривам това как усещам и виждам света. Всъщност е силна, честна книга, в която се говори за перипетиите, трудностите, разбира се и еуфоричните изживявания през целия този дълъг път. Да, разбира се, че има биографичен оттенък в книгата, защото все пак разказвам за концертния си живот. И се радвам, че хората я харесват, много си я купуват, особено на концертите сега, тъй като турнето започна и вече минаха три концерта. В нея има и над 200 фотографии, така че могат да се видят и съответно нещата, за които разказвам.
Аз реших, че е автобиографична книга, въпреки, че ти си твърде млад, за да правиш такава книга.
Точно това е причината да не искам да е биографична книга. Макар, че ако гледаме световните тенденции няма възраст за това. Но аз реших да направя такъв формат и мисля, че е успешен, защото е различно. Самата книга е в 24/27, coffee table формат, с твърди корици и има албумна стойност, така че определено е ценна.
В тази книга засягаш ли първите ти опити като музикант, още от детството?
О, да. Тя така и започва - с нашите разговори с баща ми до късно вечер в тийнейджърството ми, как си представqhme как би изглеждал един мой голям концерт. Аз бях още 14-годишен и оттогава много неща се промениха, сбъднах повече от мечтите, които съм имал. Да, аз тогава дори не съм вярвал ще дойде времето за такъв тип големи концерти, които се случиха след това. Да не говоря за Националния стадион "Васил Левски". Това въобще дори не съм си го помислял. Но ето че и до там се стигна. Така че интересна е книгата, много чиста, много откровена, без някакви излишни помпозности.
Когато беше едва на 10 и направи първата песен, някой накара ли те да пееш или просто сцената те влечеше още тогава? Защото знаем, че твоите родители са музиканти, израснал си сред тях, с концертите им. Някой накараха ли те да изпееш тази песен или инициативата идваше от теб?
Ами, доколкото си спомним, бях дете, това беше някаква импровизирана, много спонтанна покана да се включа в тази песен.
Тя е била писана за теб?
Тя е по-скоро писана за трио "Спешен случай" и идеята беше, че в един момент дете се включва и изпява няколко куплета. Това беше рап, през 80-те години нямаше много български такива песни, да не говорим, че беше някакъв вид бум. Дете да рапира и да звучи по радиото тогава беше много-много колоритно. Но не е имало някакъв напън от страна на моите родители. По-скоро, след това аз се запалих и започнах да правя собствена музика. Композирането още на 11-ти годишна възраст започна да ме вълнува.
Тази твоя първа песен влезе и в учебниците по музика, доколкото си спомням?
Имаше такъв момент, да. Много се радвам. Не е единствената моя песен, която влезе в учебниците, след това имаше и други, но тази ми е много ценна, защото все пак е моята детска песен. Макар че това не е детска песен.
А кое е твоето най-голямо вдъхновение? Откъде черпиш това вдъхновение?
Ами, като цяло, животът ме вдъхновява, нещата, които се случват. Аз съм добър слушател и запаметявам историите на моите приятели, на хора, с които се запознавам, които ми разказват техните чувства, нещата, през които преминават през живота си. Това ме вдъхновява - чуждите и собствените си преживявания в един момент ги обръщам в музика. Разбира се, че хората до мен, най-близките ми, също ме вдъхновяват. Мария е била винаги моя муза. Но не само конкретни хора или случки, понякога само усещанията за живота те карат да седнеш в студиото и да правиш музика. Аз съм щастливец и много благодарен, че още имам такова вдъхновение. Сега, например, завършвам работата си за спектакъла "Бербатов: Разкодиране". Много интересна покана, която получих и направих различна музика за неговия професионален път. На 9 септември ще се играе за първи път в Благоевград. Много вдъхновяваща е работата по него, различна от моите традиционни занимания.
Когато правиш тъжна музика, това резултат от някакъв натрупан гняв ли е или някаква тъга?
Вдъхновението идва внезапно и няма определено обяснение и връзка с това как се чувстваш в момента. Понякога трудни моменти, които си преживял, могат да се породят в песен доста по-късно. Не вярвам в максимата, че трябва да си тъжен, за да правиш тъжна музика или обратното.
Понякога е необяснимо и хората се чудят какво означава вдъхновението и какво означава музиката да се появява изведнъж. Човек просто получава някакви сигнали и започва да работи, да ги описва със средствата, които познава.
А ти не спираш да се усъвършенстваш, опитваш различни инструменти.
Ами да, аз обичам да имам предизвикателства пред себе си. Например в новата ми книга има цяла глава специално за пандемията. В този период използвах времето да се понауча да свиря по-добре на китара. И съответно това вече много ми помага на сцената. Ето сега като говорим за турнето, то започва с песен само с китара. Аз излизам сам на сцената. И това много ме сближава с публиката. След това изпълнявам, още две песни само с пиано и глас. Тази година турнето започва така, защото е свързано с книгата и минаваме през различни периоди от концертния ми път. Както казах, историята оживява на концертната сцена. Минаха три концерта в Сливен, Бургас и Варна. И сега предстои финалър на турнето в Пловдив.
Каква цена плащаш на славата? Плащаш ли някаква цена въобще?
Въобще не разсъждавам по този начин за славата, защото аз от дете съм под прожекторите и това за мен е нещо нормално. Аз не го възприемам като нещо голямо. Всъщност, аз никога не съм имал амбицията да съм известен и никога не съм се стремял да правя нещата, за да бъда известен.
Реално хората в днешно време много бързо могат да станат известни и това за някои се превръща в самоцел. При мен славата е нещо, което дойде от детските ми години и аз съм свикнал с нея.
А какво става с продуцентската ти дейност? Дали си я загърбил вече?
Като продуцент на артисти не се занимавам вече толкова усилено. По-скоро компанията "Монте пръдакшънс" се занимава с мениджмънт и промотиране на концерти. Ориентирани сме предимно в тази посока. Иначе като музикален продуцент в момента композирам музика за театър и кино, плюс моята си дейност, която е константна.
Имаш ли намерение да снимаш клип в Пловдив?
Много пъти съм си мислил, че трябва да снимам клип в Пловдив. И се надявам някой ден това да стане реалност, защото градът е изключително красив. И всеки път, като дойдемтук, се чувствам много свободно. Което не е присъщо за всеки един град в България. Пловдив е специално място.
Тоест, може би ще видим скоро и такъв клип?
Дано, да!
Добре, сега за новия ти концерт - какво ще представлява той? Какво да очакват твоите фенове?
Феновете, които ме следват, виждат какви видеа качвам от предишните лайфове, които бяха в Сливен, Бургас и Варна. Иван Ефтимов направи много интересна и различна концепция за сцената, за осветлението, която създава една малко неоромантик атмосфера. И не случайно започвам малко по-минималистично концерта. Постепенно се включва всеки един от групата. И, когато всички са на сцената, реално започва и ударната част от програмата. Началото е уводно, има няколко малко по-романтични песни. И след това влиза цялата група и партито започва и е много динамично.
Представям както песните от новия си албум “Синергия", който между другото го ретиражирахме отново на плоча, тъй като първият тираж се изчерпа. Представям, разбира се, и най-популярните си песни. В сет листа връщам и някои от по-старите си композиции, като например "Влюбени сълзи", една песен от по-далечното минало, която не я бях изпълнявал на живо от много години и реших да я върна в програмата на това турне. Много е различно, много е динамично, с много любими песни. И хората затова са на крака от първата до последната песен. Античният театър в Пловдив е специално място и концертите ми там винаги са вълшебни.
В Античния театър съм правил едни от най-хубавите си спектакли. Може би най-любимият ми е именно от Античния театър в Пловдив през 2018 година.
Има някаква абсолютна магия в него. Усещам я всеки път, когато се връщам в Пловдив. По-миналата година най-щастливото ми турне също мина през Античния театър и отново беше незабравимо.
Сега искам да представя нещо ново. И хората ще бъдат приятно изненадани от топлотата и чувствителността на този концерт. Нямам търпение да дойде 8 август, за да почувствам отново музиката и да постигнем тази синергия, която се получава всеки път в Пловдив.
