Георги Димов, дългогодишен генерален консул на България в Одрин, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Над 1540 са жертвите на земетресенията в Турция. Ранени са над 9733. Президентът Реджеп Тайип Ердоган определи трусовете като най-голямото бедствие, разтърсило страната след земетресението в Ерзинджан през 1939 г. Той разговаря с кметовете на засегнатите острови Адана, Османие, Хатай и Килис по телефона и обсъди усилията за търсене и спасяване на пострадали. Тук вече възниква въпросът: ще се изкуши ли Ердоган да използва трагедията от поредните мощни земетресения в страната за политически цели? Въпросът е наложителен, с оглед на предстоящите президентски избори. Отправям го към СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ, дългогодишния генерален консул на България в Одрин Георги Димов. Може би най-напред в началото на нашия разговор да изкажем съболезнования на близките и роднините на жертвите. Въпросът е: турската държава беше ли готова за такава трагедия?

Нека най-напред и аз да изкажа моите лични, най-искрени и дълбоки съболезнования както на близките на загиналите и на ранените, и въобще на пострадалите, изобщо на народите на Турция и на Сирия. И бих искал да се надявам също така, че възвръщането към нормалния начин на живот и работа в засегнатите райони ще се осъществи във възможно най-кратки срокове. И също така, нека и това да отбележим – прави впечатление и естествено би трябвало да бъде така, моменталната и мощна вълна на съпричастност и готовност за оказване на помощ от целия свят, включително и от страна на Европейския съюз, НАТО, САЩ.

И България.

И България, точно така, да не пропуснем. Изобщо, мисля, че досега някъде 10 европейски страни членки на Европейския съюз са оказали и ще окажат помощ. Така че това наистина е солидарност, каквато би трябвало да има. Иначе по отношение на вашия конкретен въпрос – нека и това да кажем и да го отчитаме, че по принцип територията на Турция, както в този конкретния случай и този район, така и тук, по-близо до нас, в района на Истанбул, тя е силно сеизмична. И също така само да напомня за  гигантското земетресение през август 1999 г. в Истанбул. То беше по-скоро в Идлиб, там, на Мраморно море. Аз там се отървах съвсем на късмет,  няколко месеца преди това напуснах Истанбул, но тогава, доколкото си спомням, жертвите бяха над 17 000. И тогава – с това и конкретно отговарям на вашия въпрос – една от основните причини, освен всичко друго, беше некачественото строителство. И бяха направени такива много печални разкрития, че в жилищните сгради, които буквално падаха като картонени кутийки, с цел икономия е бил влаган морски пясък, което е категорично недопустимо. А пък сега за това земетресение нещата тепърва ще се изясняват, но доколкото подразбирам, има и публикации в западни медии, голяма вина всъщност имат някои стари сгради, те са исторически сгради, които най-силно пострадаха. И също да кажа няколко думи за мащабите на самата трагедия. Наистина районът е твърде голям. Говорим за 10 турски провинции плюс територията на Сирия. Също така има публикации в турските медии, според един турски професор, той е сеизмолог, мощта на земетресението се равнява на взрива на 130 атомни бомби, а жертвите могат да надхвърлят 6000 души. Нека да кажа и това, което е много чувствително и е важно, отнася се за  състоянието на строящата се АЕЦ "Аккую“ в околия Гюлнар. Тя е в провинция Мерсин на Средиземно море и се намира в относителна близост до пострадалия район. И по този повод имаше изявления от "Росатом“ – руската компания, която строи електроцентралата, и също така има и позиция на турския ядрен регулаторен орган. Специално говорителката на "Росатом“ това, което тя е казала – че дава гаранции, че няма никакви поражения и щети както по сградите, така и по крановете и въобще останалата екипировка, и също така гарантира, че се предприемат комплексни превантивни мерки. А пък Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), всъщност тя цитира точно позицията на турския регулаторен орган, а именно – че няма никакво въздействие върху ядрената сигурност на Турция. И също нека да кажа нещо, което конкретно пък България касае. По данни на нашето Външно министерство е пострадал или всъщност има изчезнал българин, който е с двойно гражданство, с българско и с турско гражданство. Това е станало в провинция Искендерум, която е там на Средиземно море, и по-специално там, на самото пристанище има преобърнати и запалени контейнери. Та, общо взето това е тази ситуация.

По информация на турски медии Ердоган следи и управлява официалните усилия за справяне с последиците от земетресението. От една страна това впечатлява с държавната намеса и държавническото поведение, но от друга страна хвърля известна сянка и съмнения за предизборен PR. Доколко това е основателно? Каква е границата между съпричастността и възползването от ситуацията?

Вижте, според мен всъщност вашият анонс има две отправни точки. Първата е, понеже казахте, че той лично – ами, в Турция има еднолична власт, президентска република. Там няма министър-председател. Там правителството се назначава от него и всъщност той ръководи и заседанията на Министерски съвет. Няма премиер. Също така той, освен всичко друго, той е лидер на неговата засега все още управляваща Партия на справедливостта и развитието. И всеки вторник ходи в Меджлиса и събира парламентарната група на неговата партия, тегли едни дълги речи и дава указания, какво ще се направи и т.н. А пък иначе да се върна изначално към главния ви въпрос – дали ще се възползва от ситуацията. Според мен не е много трудно да се предполага, че ще пропусне подобна възможност за сплотяване на редиците и мобилизиране на нацията, разбирай електората, защото предстоят избори 2 в 1, президентски и общи, а той ще направи всичко възможно кандидатурата му да бъде приета. И това личи във всичките му вътрешнополитически ходове и действия на международната арена. И понеже това ми е любимата тема, ако имаме малко време, нека да ги кажа, защото ние ще трябва да ги отчитаме. Вижте, във външнополитически план виждаме едно наистина личностно развитие на Ердоган, което все повече ще го отбелязваме и забелязваме. Той е доста повратлив и приспособяващ се в навечерието на 100-годишнината на турската република, която тази година ще бъде отбелязана на 29 октомври. То неслучайно изборите са точно тази година. Това е денят на провъзгласяването на независимостта на Турция от Ататюрк. И в навечерието и условията сега на предстоящите президентски избори със сигурност ще направи всичко възможно да се кандидатира за трети път и да спечели тези избори на крилата на национал-ислямизма. И ето от там са и пируетите на Ердоган във външната политика и геостратегия. На първо място, много е показателно – на 20 ноември миналата година по време на откриването на Световното първенство по футбол Ердоган си стисна ръцете с президента на Египет Абдул Фатих ал Сиси. А иначе Сиси до тогава беше определян от него като превратаджия, тиранин, убиец. Сега е на път да го признае, т.е. да го легитимира като държавен глава. На следващо място, преди това, през 2021 г., Турция подписа 13 крупни спогодби с Обединените арабски емирства. Иначе по думи на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, Обединените арабски емирства са оказали парична помощ в размер на 3 милиарда долара за т.нар. гюленисти. И също така това пак е показателно – миналата година, четири години след убийството на саудитския журналист Джамал Кашагджъ, или Кашоги също така известен, това беше през октомври 2018 г. в сградата на Генералното консулство на Саудитска Арабия в Истанбул, когато имаше много силни подозрения, че саудитските власти стоят зад това покушение, всъщност Анкара посрещна официално примерно престолонаследника Мохамед бин Салман и бяха подписани също много спогодби. Ето го този различен Ердоган. Това е във външнополитически план.

Цоня Събчева