14:27 / 27.02.2026
3007
Георги Аврамчев, президент на Българската федерация по плувни спортове, в интервю за съвместната рубрика на Радио "ФОКУС“ и Български спортен тотализатор
Г-н Аврамчев, в края на тази седмица България ще бъде домакин на семинар на съдиите по плуване, организиран от Европейската федерация по този спорт. Какво да очакваме от това събитие?
Цялата организация по това събитие се поема от Българска федерация по плувни и спортове. Искам да изразя специална благодарност към Българския спортен тотализатор, който откликна на нашата молба за помощ. Благодарение на договора за спонсорство, ще проведем тази регионалнаконференция. За наша чест европейската централа ни повери организацията на това събитие, тъй като в началото на годината всички съдии по плуване минават опреснителни курсове и семинар за разясняване на правилата – ако има някакви изменения и нови изисквания. Съдия, който не е минал този семинар, няма право да участва на големите международни състезания, които предстоят тази година, а те са Европейско първенство за мъже и жени в Париж и Европейско първенство за юноши и девойки. Едното ще се проведе в Прага, а другото е в Грац. Всичко е подготвено, очаквам срещата да премине добре. Ще присъства цялото бюро заедно с президента на европейската ни централа. На място ще бъдат около 60 съдии, другите ще се включат онлайн.
Очакват ли се някакви промени в правилата, върху които да бъде обърнато вниманието на нашите съдии и на европейските гости?
Не се очакват някакви промени. Просто изискванията стават по-сериозни. Знаете, че в плуването вече има и подводни камери, които следят за нередности, най-вече при съчетаното плуване. Когато се сменят стиловете, да кажем от гръб на бруст, има определени изисквания, които се спазват. Имаме видеозаснемане, което съдиите наблюдават. При бруста също има изисквания. Най-късно до 15-ия метър плувецът трябва да излезе над повърхността на водата, няма ги вече тези плувания 40 метра под вода, което правеше състезателите доста по-бързи. Ако има нови изменения, то ние ще се запознаем с тях. В този семинар участват шестима български съдии, четирима от тях са международни. Очаквам един ползотворен семинар, който да повдигне нивото на съдийството в плуването.
Споменахте за подкрепата на държавното тото. Смятате ли, че подобни големи европейски събития – първенства, турнири и семинари, биха били възможни без подкрепата на Спортния тотализатор?
Не смятам. И още един път искам да изкажа моите и на целия управителен съвет благодарности, тъй като функцията на Спортния тотализатор е да подпомага спорта и всички големи състезания, които се провеждат. Без тяхната помощ и съдействие, тези събития биха били много трудно осъществими. За съжаление спортът в България е недофинансиран и затова всички федерации, както и новата Асоциация на българските спортните федерации, апелираме държавата да преосмисли своето виждане за спорта, за да може да бъде по-добре финансиран и да бъде реновирана и ремонтирана материалната база за всички видове спорт, тъй като тя е доста морално остаряла. В Европейския съюз средно около 5% от брутния вътрешен продукт на държавите се отделя за спорт, а при нас е 0,02%. Дори на една страна като Северна Македония бюджетът й за спорта е по-голям. Желанието на всички федерации, на спортните хора и обществеността, е спортът в България да бъде оценен правилно. Защото той е социален феномен, който помага и на практика извършва доста от нещата, които са свързани с другите министерства - на образованието, на здравеопазването. Знаете, че един спортист първо трябва да е доста здрав – спортът калява и създава качества, които са много необходими за последващия социален живот на спортиста, в който те трябва да бъдат едни добри и трудолюбиви хора, които ще помагат на обществото и на себе си.
Вие цял живот сте в басейна. Как Ви помогнаха досега качествата, които изградихте чрез спорта?
Вижте, аз съм на 68 години – 60 от тях са ми минали покрай басейна и покрай спорта. Бил съм и състезател по модерен петобой. И съм изключително благодарен на спорта. Ако мога да избирам, отново бих избрал този път, защото ме научи на трудолюбие, на самоконтрол, на дисциплина, на уважение към противника. Защото ние сме индивидуален спорт, но не сме врагове. Противници сме в басейна, на тепиха, на спортната площадка. Но след това си оставаме приятели, а моите най-добри приятелски отношения, които съм запазил и до днес, са все с хора около спорта. Много благодарен, че въобще животът ми премина в спорта.
Как оценявате дейността на федерацията през последните 6-7 години, сега от дистанцията на времето, след COVID – през какво преминахте и какви са изводите?
Ние преминахме през много трудни моменти. Смея да твърдя, че ние по времето на COVID съумяхме и се преборихме басейн "Диана“ да бъде отворен и да работи за всички национални състезатели. Понеже знаете, че светът беше замрял – не работеха институции, университетите се разпуснаха, нямаше студенти. Ние събрахме всички наши състезатели и проведохме една много централизирана и ползотворна подготовка по времето на COVID. Знаете, че с една година беше отложено провеждането на олимпиадата, но това ни помогна изключително много и се подготвихме добре. И мисля, че в последните години плуването бележи много сериозен възход. Не само плуването, но и скоковете във вода, и артистичното плуване. За първи път ние имаме световен рекордьор, световен шампион. Постиженията на Петър Мицин, на Йосиф Миладинов, на Габриела Георгиева, на Диана Петкова, на младите Максим Манов, на Тея Николова. Ние вдигнахме доста летвата и вече финал не ни задоволява, но аз съм доволен. Смея да твърдя, че плуването върви в правилната посока. Това се дължи преди всичко на добрата организация от нас, но най-вече на самите състезатели и на треньорите, които се занимават и израждат тези наши бъдещи шампиони.
Как успяват тези млади хора да не се поддават на изкушенията на съвременния живот? Въпрос на личен избор ли е?
Да, въпрос на личен избор е. Нашият спорт, плуването, е доста монотонен и трябва доста психическа издръжливост и устойчивост, за да го практикуваш. Но както се казва, апетитът идва с яденето. Нашите състезатели повярваха в своите възможности. Създали сме много добри условия. Почти 140-150 дни в годината те имат специализирана подготовка. Разполагаме с доктор на националния отбор, физиотерапевт, имаме прекрасна приложна и научна лаборатория с подводен дрон, подводни камери, които заснемат техниката на плуването, обръщане на старт, анализират детайлите, на всеки състезател му се прави индивидуален модел, за да му се покажат грешките. И когато се работи методично и целенасочено, резултатите винаги идват. За съжаление, по някой път и при най-добрата подготовка нещо се случва. Миналата година очаквахме по-добро представяне, но не се получи. Затова не спирам да обяснявам на състезателите, че нашият отбор е изключително млад, че един труд никога не отива напразно. Може да не са постигнали очакваните резултати, но той ще дойдат. Ако продължават така да се отдават на спорта, винаги ще дойдат добрите резултати.
Кариерата в спорта е един сериозен трамплин да продължат да бъдат част от плуването и след отказването от спорта. Не е ли това шанс за тези хора да бъдат треньори, функционери, деятели и да имат занаят и професия до края на живота си?
Това е така. Освен това, дори да не останат директно в спорта, те ще бъдат достатъчно добре подготвени за предизвикателствата, които ни предлага животът. Те са научени на трудолюбие, на честност, на почтеност, на самоконтрол и с каквото и да се занимават в бъдеще, това ще бъде от голяма полза за самите тях.
Г-н Аврамчев, продължава ли комплексът "Червено знаме“ да е голямата ви болка?
Абсолютно. Това е моята най-голяма болка и мечта – да възстановим този комплекс. Имахме уверение на последното ръководство в лицето на министър Пешев, че ще го оправим. Надявам се. Това е една язва и една дълбока болка. Плуването и въобще спортното семейство в България заслужават да има една добра , подходяща и съвременна база. Там, през 1985 г., завоювахме едни от най-големите си успехи в плуването. Сега имаме не по-малко. Разбира се, нямаме европейски шампион, но имаме втори – Йосиф Миладинов, имаме финали, имаме успехи в скоковете. Без модерна база е много трудно. Нашите бази са в лошо състояние. В София има само два 50-метрови басейна, които функционират нормално. Това е изключително малко. А интересът към плуването е огромен. Нямате си представа колко ентусиазирани родители и малки деца искат да тренират, записват се за плуване, за единично обучение. Сред тези деца са бъдещите шампиони, които ще представляват и себе си, и нашата република. Апелът ми е към всички държавни институции е да се обърнат и да погледнат на спорта с по-добро око. Не говоря само за плуването, понеже положението и при другите спортове е горе-долу същото като при нас. Трябва да направим нещо за българския спорт.
Спомням си, че преди време от федерацията бяхте викали строителни експерти, които да видят дали не може да се реновира басейнът, и те бяха казали, че няма шанс – трябва да се разруши, да се изрине всичко и наново да се построи. Това не оскъпява ли инвестицията?
Не е сигурно дали оскъпява, тъй като вече има съвсем нови технологии. Една от водещите фирми, която е и спонсор на нашата международна федерация, World Aquatics, строи почти всички басейни в Европа. Самата технология на строенето на басейна вече друга. Не се изискват такива бетонни корита, не се изискват фаянсови плочки – има специално ново покритие, тип фолио, на което му дават 50 години гаранция. Много по-добре е за поддръжка след това и на басейна, и на инфраструктурата. Когато ги доведохме тук, вицепрезидентът на фирмата чистосърдечно ми каза: "Г-н Аврамчев, ако искате да имате едно модерно съоръжение, което ще бъде енергийно по-ефективно и ще ви служи години напред, то старото трябва да се събори и да се започне наново“. След като дават 50 години гаранция. Тази инвестиция, дори да е малко по-скъпа, в което не съм убеден, че е така, ще се изплати. А икономическият резултат е много, много по-добър, отколкото да се възстановява стария комплекс.
Г-н Аврамчев, според Вас трябва ли хотелът в комплекса, който също е занемарен, да остане там на същата височина или може да се използва мястото след неговото срутване за нещо друго, в полза на плуването?
За мен цялата тази зона, с наличието и на зала "Арена 8888“, може да стане едно прекрасно мини олимпийско градче. Там, освен басейн, може да се построи и една нова хокейна площадка. Защото световната тенденция е такава, че при производството на лед се отделя вода с температура 60 градуса и се вкарва в съоръжения като басейни, за да може да се подпомогне загряването на водата и на помещението, което е много рентабилно от икономическа гледна точка. Може да се направят една-две тренировъчни зали за баскетбол, волейбол, хандбал. Задължително и желателно е да се направи и хотел, който да приютява спортистите при провеждане на състезания и подготовка, да има паркинг, тенис игрища. И да се премести там и нашият функционален център, който прави изследвания на спортистите Така, заедно със съществуващата зала, зоната може да се превърне в едно мини олимпийско градче, където да се практикуват доста видове спорт, а и да се провеждат и съответните международни състезания.
Както се казва, мечтите са безплатни. Вие казахте, че сте работили вече с 12 министри на спорта. Дано следващият – дали служебен или постоянен, има волята да се пребори с министъра на финансите и да докаже, че една инвестиция от 100 милиона евро в целия този комплекс би се върнала чрез здравето на младите хора, чрез лагери на чужди отбори, които да връщат част от средствата. Мечтите, казах, са безплатни. Само че, г-н Аврамчев, преди три дни мечтите на един млад човек угаснаха завинаги. Той се казва Емил Раковски – плувец на 16 години, който внезапно си отиде на басейна в Бургас. Оказа се, че не е имало шанс за него да живее, защото близо 2 литра кръвни съсиреци са открити в неговата сърдечната торбичка, а това състояние е било необратимо и несъвместимо с живота. Станало е внезапно, според лекарите. Г-н Аврамчев, какво искате да кажете от Ваше име и от името на федерацията на семейството и роднините на това момче, Емил Раковски?
Аз вече изказах моите най-сърдечни съболезнования. Един човешки живот бе прекъснат по един доста нелеп и трагичен начин. Просто се случи най-лошото. Искам да обърна внимание, тъй като първоначално никой не знаеше какво се е случило. Тръгнаха известни спекулации. Моята първа реакция беше да изчакаме. Консултирах с главния съдия, с треньорите и прекратихме състезанието. Всичко възможно, което е можело да се направи в този момент, е направено - от личния му треньор и от медицинския екип, който е присъствал там. Просто се случи – голяма трагедия, много голямо нещастие. Тук бих апелирал за внимание. Знаете, че на всички наши национални състезатели два пъти в годината се правят функционални изследвания. Преди началото на календарната година изискваме медицински преглед и функционални изследвания от всички клубове, които картотекират своите състезатели. При Емил не е имало нищо тревожно преди трагедията. Бих апелирал към всички наши клубове да заострят своето внимание, тъй като периодични медицински прегледи е ясно, че се правят, но нека да бъдат по-истински, защото не изключвам възможността някой да си е затворил очите, да е минал по-така прегледа. Ние няма как да го докажем това, но предполагам, че след този трагичен инцидент на всички ще им светне една лампичка, и то задълбочено. С доктора на националния отбор подготвяме едно писмо – може би ще трябва да се изискват и електрокардиограми, допълнителни изследвания, които да бъдат включени в общите медицински изследвания, за да знаем, че всеки един спортист, който се занимава със спорт – дали започва, дали е вече на друго ниво, трябва да е здрав. Това ще бъде успокоение и за самите родители. Плуването е един прекрасен спорт, който развива абсолютно всичко в човешкото тяло, така че от наша страна всичко, което е необходимо, ще го направим. При нас контролът е много сериозен. Просто състезател, който няма медицински преглед, не може да бъде картотекиран. За съжаление никой не може да предвиди тази аневризма. Случва се. Жалко за това наше момче на 16 години, което ни напусна без време. Поклон пред паметта му!
Поклон пред паметта му! С две думи, може да се каже, че Българската федерация по плувни спортове затяга изключително контрола върху медицинските прегледи и в плуването.
Разбира се, да, може да го кажем така. И апелираме към всички президенти на клубове и всички треньори просто да заострят вниманието. Ако са правили два или три пъти прегледи, да ги увеличат четири-пет пъти годишно и да бъдат сериозно проведени прегледите, наистина сериозно. Не се съмнявам в морала на лекарите – за мен те са едни от най-моралните хора. Аз не мога да се обръщам към техния морал, защото според мен той е достатъчно висок. Те са положили Хипократова клетва. Аз не съм бил на басейна, но ми разказаха какво е направил медицинският екип там, какво са направили нашите треньори, които са били – 50 минути борба за спасяване на един млад живот. За съжаление – неуспешен край, за дълбоко съжаление. Но никой не може да го предвиди. Знаете, че по някога не стигат и най-големите усилия, и на най-големите специалисти – просто може би така му е писано на това младо момче.
Г-н Аврамчев, Вашето пожелание, обръщение към слушателите и читателите на Радио и Агенция ФОКУС?
Моето пожелание е първо да са живи и здрави, да имат една успешна и мирна 2026 г. и да преодолеем тези световни конфликти. Да спортуват, да се грижат за своето тяло и здраве. Това е най-важното в живота!
