Достена Лаверн за "Leterapopoli": Това е бутиков фестивал, който вече генерира творческа енергия

©
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Достена Лаверн, програмен и артистичен директор на фестивала.
Наближава стартът на второто издание на Международния литературен фестивал "Leterapopuli". Кажете ни кои ще бъдат гостите тази година? Как вървят приготовленията? Ще има ли световно известни автори, писатели?
Мисля, че да. Винаги е странно, когато се каже "световно известни“, а пък някои от тях не са и превеждани на български, но поне двама от тези, които ще дойдат тази година, вече са преведени. Става дума за аржентинския писател Мемпо Джардинели, който е от тази класа писатели. Аз се запознах с него на един литературен фестивал, имах тази чест преди три години, в Доминиканската република. Той е един от тези писатели от старата генерация, ако мога така да ги нарека, от класа са на Маркес, с една много особена аура, които имаха тези писатели. Той е един от последните, които са останали всъщност живи. Много интересна личност. Превеждан е на български само с една книга – "Девет любовни разказа“ на издателството "Сиела“. Но въпреки това, все пак е превеждан. Той е носител на изключително много награди, както в Аржентина, така и в цяла Латинска Америка и е с признанието и класата на един от най-големите световни писатели в момента. Освен това самият той има фондация "Мемпо Джардинели“, която се занимава с това четенето и литературната традиция да бъдат поддържани в Латинска Америка, но и в света въобще.
На фестивала ще дойде също така и мексиканският писател Хорхе Волпи – една много интересна фигура, също признат като може би най-изявеният мексикански писател в момента. Той е превеждан в България с романа си, който всъщност става световен бестселър "В търсене на Клингсор“. Преведен е на повече от 26 езика, доколкото знам, включително и на български, от издателство "Колибри“.
Ще дойде също и френско-испанската писателка Йоланда Гонзалес. Тя не е чак толкова известна, макар че вече е носителка на престижни награди. Последният й роман е издаден на френски от издателство "Actes Sud“ – едно от най-забележителните издателства във Франция. Интересното при нея е, че романите й всъщност карат да говорят природните стихии, животните, фактически природата по някакъв начин се субективира. Макар че тя по принцип си е субективна, но искам да кажа, че й се дава наистина дух, дава й се думата, макар че това е и човешки начин да се даде глас, защото гласът все пак и словото си е човешко. Много интересен роман – "Океания“, който ще бъде обект и на няколко малки литературни пърформанси по време на фестивала.
Има още много интересни автори, няма да разказвам за всеки поотделно. Тези автори, които бяха миналата година, също ще дойдат отново на фестивала, защото те, освен че са автори, са и съоснователи на фестивала. И всъщност идеята е не просто да каним автори, които да дойдат веднъж, да се представят и да си отидат, а да имаме едно по-дълготрайно сътрудничество. Те ще водят мастър класове в Академията по изкуството в АМТИИ.
Връзката им със студентите, които изключително позитивно реагираха миналата година, се оказа много силна и те много искаха да продължат съвместната работа, даже бих казала дори общуването, защото това е, което е ценно.
Най-ценното е да се даде възможност на нашата публика и на младите хора, най-вече на студентите, да общуват с писатели, които имат изключителен опит, не само в литературното поле, а въобще в полето на културата, комуникацията.
Наши, български автори ще участват ли във фестивала? Млади хора ще има ли, които да покажат твърчеството си?
Засега не сме включили такива в програмата, освен студентите, които ще участват. Не сме поканили български писатели поради простата причина, че първо, фестивалът е с ограничено времево пространство, така да се каже и другото – трябва да си призная, че проблемът също така е, че ако започнем да правим смесена програма, и с български автори, веднага ще започнат претенции защо този автор, защо не другият автор. Ще разбуним тук литературното поле, а на мен не ми се иска да се създават такива напрежения и усещания.
Но със сигурност за следващите издания ще започнем да мислим за формати, които да включат и български автори. Затова пък, разбира се, има и други фестивали, освен нашия. "Пловдив чете“, който е през юни, фактически изпълнява тази функция. Няма нужда да си правим конкуренция, при положение че има голям такъв пловдивски фестивал.
С какво вашият фестивал се различава от другия, който се провежда в Пловдив, и вече е почти на 8 години - "Орфей"?
Говорите за фестивала на Антон Баев ли? Разликата е в това, че първо, там става дума най-вече за фестивал на поезията, докато тук става дума за фестивал най-вече насочен към писатели, с биография като романисти. Това е основното. Макар че много от тях са и поети, разбира се. Освен това, доколкото знам и доколкото съм гледала програмата на фестивал "Орфей“, той е по-скоро с участие от балканските страни, докато засега ние наблягаме върху възможността да срещнем публиката с писатели от други континенти, различни от Европа и т.н. Това е. Те се допълват двата фестивала. Аз не бих искала нещата да се поставят на конкурентна основа.
Смятам, че Пловдив е място, което заслужава да има фестивал за световна литература и като "Орфей“, който е по-скоро за балканските страни, и като нашия, после и като "Пловдив чете“, който е с повече български автори. Това са различни типове и видове събития, които не бива да бъдат поставяни в противоречия, или в конкуренция.
Съгласна съм, да. Колко дни ще продължи фестивалът и как реално протича той?
Фестивалът ще започне с едно откриване, което се надявам, че ще бъде едно от най-вълнуващите събития. На 13 май от 19.00 часа в Зала 1 на Радио "Пловдив“ ще изпълним мистерийната драма, ако мога така да я нарека, или ораторио като музикален жанр "Завръщане в тайнството“, със сюжета Орфей и Евридика, видян от съвременна гледна точка, като проблематика, свързана с опита на човека да се завърне в мистерията и в тайнството, след като много дълго време е пребивавал в идеята за рациото. Т.е. старият Орфей се връща и си задава въпроса защо е загубил Евридика и оттам нататък фактически се развива това действие. Но то е свързано най-вече с музика, участието на хора на Академията за музикално и танцово изкуство.
Главната роля на Орфей ще се изпълнява от мой любим български актьор Руси Чанев. Музиката е на Изабел Клайн – Исака, която вече от няколко месеца се занимава, заедно с Николай Гурбанов – диригент на хора, да адаптират нейната композиция към хора. Ще има и пиано.
Тук е всъщност и участието на студентите, през хора на Гурбанов?
Да, не само, не само. Студентите участват и като актьори на сцената, които не са само студентите на хора, а те са студенти актьори. Освен това те ще участват и в представянията на другите автори.
На 14 май започваме вече с представянето на Йоланда Гонзалес, на Мемпо Джардинели, на Хорхе Волпи. Всичките тези автори ще участват в няколко формата, т.е. в четения, пърформанси с музика, на техните произведения, както прозаични, така при някои и поетични, където ще участват и студенти. Същевременно след това ще има и среща-разговор, дебат с публиката, където Влади Севов ще модерира дебата с Хорхе Волпи, а Живка Аджеларова – с Мемпо Джардинели. Някои от дебатите ще модерирам аз. Недялко Славов също ще участва като модератор в една от срещите. Това е, което мога да кажа.
Всичко това ще трае седмица, нали така?
От 13 до 18 май. На 18 май ще закрием. На 17 май вечерта, преди заминаването на някои от авторите, ще организираме литературно парти в Бар "Фабрика“ от 20.00 часа. Там ще има неформално четене. Там може да участват и автори, които са от Пловдив, автори, които са от България, с музика, четения. След това ще има дори и танци.
Това ще бъде с някакви специални покани, най-вероятно?
Ами не, аз смятам да бъде отворено към публиката. Няма да има специални покани. Защото трябва да има и публика.
Освен това и "Ораторио“, нека да кажа, което ще бъде за откриването, също няма да има билети. Нашите спонсори на фестивала, които успяхме да намерим, защото финансирането на общината в никакъв случай не стигаше за всичко - ние имаме и собствено финансиране 30%, те финансираха и "Ораторио“ да бъде достъпно за всички, разбира се в рамките на броя места, които са към 120 в радиото. Но няма да има билети, входът е свободен.
Така че предполагам, че ще може всеки, който иска да дойде и да види това събитие, да си намери място, да.
Какви са ви впечатления от първото издание, което беше? Какво остана като трайно впечатление от него?
Трайното впечатление най-вече се създава от реакцията на студентите, с които работим и реакцията, например на Живка, която е журналистка, която дойде доброволно да ни помага, и на други хора, които искат това събитие да продължи. Примерно и преводачката, която превежда текстовете от испански тази година, казва, че това за нея е глътка въздух, нещо съвсем различно. Т.е. нещо, което го е нямало до сега и нещо, което носи един привкус едновременно на неформалност, но и на космополитност, на висока класа, ако мога така да се изразя, без да си правя комплименти сама. Нещо, което не го е имало по този начин. Защото едновременно писателите са наистина с много голяма кариера, с много награди, едновременно с това те са много достъпни за публиката. Фестивалът не е от тези големите фестивали, на които аз съм ходила много пъти, на които имат към 20 автора, с много организация. Ние нямаме нито тези средства, нито тези възможности като организация. Той е бутиков фестивал, ако мога така да се изразя. Но пък генерира вече някаква творческа енергия, т.е. искат много хора да участват. И това е всъщност моят замисъл, замисълът на нашия екип. Ето сега да кажем "Ораторио“, което ще бъде представено за откриването, е продукт, който е между Франция и България, между тази композиторка, хора на АМТИИ, аз участвам същото като организатор, и не само в това събитие. Т.е. това е творчески продукт. Хората имат желание да участват като сътворци. И това е най-важното. Това е, което фестивалът успя да постигне още в първото издание и мен не може да не ме радва.
И доколкото разбирам, имате и международен съвет?
Да, имаме международен съвет още от самото начало, от основаването на фестивала, може би към 12 и повече автора, които разбира се ще дойдат във времето на фестивала в България. Те имат възможност, те ще идват във времето. Това са известни имена - Патрик Дювил от Франция, който е с награда за "Гонкур“ – най-голямата награда в литература на Франция, един друг автор - Даламбер, който е от Хаити, от другия край на света. Идеята ни беше те да имат някаква визия, да бъдат приобщени и този международен съвет също да бъде гарант за качеството на фестивала. Именно заради това, че в България много пъти се натъкваме на реакции, дори и на журналисти - защо да е този фестивал, ами да не е другият фестивал? Или защо еди-какво си, как избирате авторите си? Веднага се поставя под съмнение, получава се винаги някаква предварителна негативна реакция, която много ме натъжава, защото ние може би трябва да отвикнем от това, да гледаме на Вуте да му е зле, а трябва на всички да ни е добре, да може да се радваме и да участваме в хубави неща, да си подаваме ръце. Ние сме една малка страна, която има нужда в момента да премине през разделенията, и политически, и на друга основа, и просто хората да си помагат, така че да можем да привлечем и младите хора да се върнат в България, и други хора да се върнат. Този фестивал е някакъв прозорец именно към това - да се види, че ние се съизмерване с литературната сцена в света и въобще с културната сцена. България не е някакво малко провинциално кътче, а просто една страна, която има какво да даде и какво да покаже.
И в контекста на това, което току-що казахте, може би ще имате амбицията да го продължите колкото се може по-дълго този фестивал, в годините напред?
Разбира се, ще се опитаме да го направим едно устойчиво събитие. Няма да крия от вас, че организационните моменти са трудни и финансово е много трудно. И не само финансово. Финансово защото трябваше да търсим на пожар частни спонсори, за да можем да осигурим това 30-процентно собствено финансиране, защото ние не сме фирма, която да произвежда и да имаме финанси и да можем да го финансираме. Но условията на общината са такива и това е много трудно и понякога обезкуражава.
След първото издание аз буквално се разболях. В смисъл, че напрежението е много голямо, за много малък екип става дума. И сега по същия начин. Започва вече да се набира едно напрежение. Трудна работа са фестивалите.
И логистично може би е сложно и трудно, и изисква много средства.
Изисква много средства и изисква много организационен опит – нещо, което тук понякога малко ни липсва, но надяваме се да го изградим. Започнали сме да го изграждаме. Нашият екип вече се разшири. За съжаление не можем да платим на много от хората, които ни помагат, те го правят напълно доброволно.
И за това тези, които гледат отстрани и си казват: Абе що тия, а не ние, или не еди-кой си, нека да дойдат да го направят, да видим. Защото аз дори в един момент с удоволствие бих дала ключовете на някой друг, просто той да се занимава…
Разбирам Ви много добре.
Защото е нужно и ниво, и качество, работата е жестока.
Ами да ви пожелаем да си намерите солидни спонсори, които да бъдат с вас напред в годините, за да може да се осъществява и този фестивал!
Надяваме се на това. Надяваме се също на публиката. Нека дойде на откриването, защото това е наистина шанс да си види нещо интересно, което е продукт на самия фестивал, творчески продукт на самия фестивал. Много се радвам, че и Руси Чанев откликна на нашата покана много сърдечно, и като актьор е много подходящ за ролята на Орфей.
Изобщо, любопитно звучи този поетичен спектакъл "Ораторио за завръщането на Любовта“. Много любопитно!
Това ще е едно преживяване, което е трансформиращо за човешката душа. Това беше идеята. И всъщност целият фестивал е насочен не към едно формално представяне на автори, а към общуване, което да докосва. Да докосва сърцата, да докосва усещането ни за свя,т въобще и да трансформира така, че се усетим по-добри, по-живи.
Аз ви благодаря много. Успех пожелавам на фестивала, наистина да намерите начин да го задържите по-дълго.
Благодаря на вас, благодаря и на слушателите. И ги каня най-сърдечно да се присъединят към нас като публика, някои, които искат и като доброволци, защото ние сме открили такъв набор на доброволци. И най-вече обръщам се към студенти, ученици от езиковите гимназии и така нататък, за тях това би било невероятен опит на общуване с изключително интересни личности от цял свят.
Само пак да уточним - откриването е на 13 май, нали така?
Да, на 13-ти от 19.00 часа в Зала 1 на Радио "Пловдив“. Фестивалът продължава до 18, като ще имаме срещи с писателите, както в Студио 1, така и в галерия "Димитър Георгиев“, в Етнографски музей.
В самата програма те ще могат да видят всичко, на сайтът на фестивала, който вече функционира.
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | 4 | |||
5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 |
12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 |
19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 |
26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
Ген. Константин Попов за отбраната на континента: Европа закъсняв...
18:30 / 05.05.2025
Румяна Коларова: Делян Пеевски няма интерес да дестабилизира прав...
14:15 / 05.05.2025
Атанас Зафиров: Управляващите показахме, че колкото и да сме разл...
12:57 / 02.05.2025
Доц. д-р Ива Гаврилова: Кожата помни незащитеното излагане на слъ...
14:34 / 29.04.2025
Андрей Новаков: Войната ни е вече до главите. България може да бъ...
07:30 / 27.04.2025
Проф. Милена Стефанова: Столична община в нито един момент не е б...
17:32 / 25.04.2025
Актуални теми