12:07 / 02.09.2026
164
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с доц. Генади Гатев, автор на кураторската концепция на Националните есенни изложби 2026 "Огледала на града".
Защо избрахте да назовете концепцията си "Огледала на града"?
"Огледала на града" защото предлагам един друг огледален образ. Гледаме огледалото като инструментариум, който не само отразява реалността, но и перспективата обръща гледната точка, като запазва изображението, трансформирайки го. В този смисъл, тези жени артисти, които са съвременни, и връзката им с първите жени художнички от началото на ХХ век, които мисля, че показват един друг образ, където преживяванията, емоциите, усещанията са важни за представата за града.
Градът съществува не просто като архитектура, а като усещане, като човешка памет, като преживяване, и като преплитане на някаква съдба вътре в това архитектурно пространство.
Ние, обаче не казахме най-важното, че проектът обединява художници от различни поколения, нали така?
Точно така. Обединява художници от различни поколения. Участниците са жени. Но това не е женска изложба. Това не е група от художници, които са обединени от някакъв общ възглед за социално изкуство, който разглежда мястото на жената, тялото, пола. Не трябва да се счита, че това е някакъв феминистки проект. Това нещо отдавна вече е отминало.
По-скоро ме занимава как те усещат самото пространство, как го трансформират и го разбират в своите работи. Защото, според мен, в тази красота на Стария град, в този разказ, който протича, съществуват две основни линии. Едната е линията на архитектурното великолепие, на тези чудесни къщи от началото на XIX век и другата линия, свързана с разказа за художниците от втората половина на XX век, които са емблематични и много важни не само за града, но и за националната култура. Но в случая, мястото на жената, нейният поглед някак си остава в една тишина, на втори план.
Според мен, тази изложба е необходима не толкова да противопоставя локално - глобално, минало - съвременност, мъже - жени. А по-скоро да даде една по-разширена представа за разказа. Това е разширяване на възможността да наблюдаваме миналото и пространството като цяло. Всъщност те, в своите произведения отразяват своите усещания.
Самата изложба е провокирана от самия град, от миналото, от архитектурата, от пространството, което е пречупено през техните усещания.
Нека да кажем колко са участниците!
24 са съвременните участници в изложбата и 3 от първите жени художнички, които налагат една европейска визия в българската култура и които, може да считаме, че са представители на първите гласове на жените художнички, утвърдени имена в сферата на визуалните изкуства. Това са Елисавета Консулова-Вазова, Бистра Винарова и Мария Доспевска.
Съвременните художнички, които участват в проекта, почти всички са едни от най-активно работещите. Както вече казах, това не е някаква женска група. Всички са изключително различни. Много личностни и много силни индивидуални гласове. Но точно там е парадокса, че те са обединени в тази различност. Те са представители от различни поколения, имат различни възгледи и в същото време работят с различни материали, живопис, графика, инсталация, обекти. Но това, което е интересно и което мен ме интересува е, че те показват една много широка мозайка от прочити и използват свой начин да се интерпретира самото пространство.
Пространството е това, което ме интересува, неговото преживяване. И в този аспект аз съм абсолютно съгласен и приемам възгледа на френския философ Гастон Башлар, че архитектурата не се измерва с нейните размери,. Тя се измерва с мечтанието, с визионерството, с преживяванията на нейния обитател. За това за мен градът започва там, където архитектурата се превръща в човешка памет, в преживяване. Това е важното и мисля, че ние по един или друг начин гледаме на тази великолепна архитектура като декор и като някаква опаковка. В същото време да се мисли и да я свързваме с усещането, че вътре в нея е протичал някакъв живот, някакви съдби, някакви удовлетворения и разочарования, щастие и нещастие. Тези неща са важни за мен, защото градът не е възникнал от само себе си. Той е възникнал постепенно във времето, в тази дълга продължителност на столетия и на хилядолетия. И в това време с него се живели различни хора, различни етноси, представители на различни култури, които малко или много са допринесли за тази великолепна младост, която виждаме и за тази уникалност на този град в момента. Всички тези хора са проектирали собственото си физическо време в дългото историческо време на града.
Жените като че ли са много по-емоционални в усещанията си, в този смисъл това ли е причина да изберете жени да представят тази година есенните изложби? Или може би греша? Иска ми се да е така.
Тази различна емоционалност на жената и един наистина различен начин, по който тя преживява пространството, това е едно от условията. И също така, Есенните изложби, които имат дълга традиция, почти 60 години, още от самото начало да са свързани с този разказ за пловдивските художници и разказ, свързан с изкуството от втората половина на ХХ век. Но там жени не присъстват в този разказ.
Това е характерно изобщо за високия модернизъм в изкуството. Затова, и по тази причина, искам да обърна внимание и да насоча погледа към творчеството на жените.
Може ли накратко да кажем по нещо за Елисавета Вазова, Бистра Винарова и Мария Доспевска, и за тяхното творчество? Със сигурност има хора, които не познават тяхното творчество.
Това е още една причина да обърна внимание на тези художнички. Но, по време на изложбата ще има и няколко публични лекции. Едната ще бъде от доц. д-р Бойка Доневска, специално за творчеството на Елисавета Вазова. Другата ще бъде за творчеството на жените между двете световни войни, от д-р Милена Балчева. Така че хората, които искат да се запознаят по-подробно с тяхното творчество, могат да присъстват на тези лекции. Те ще бъдат всяка събота, от 16.30 часа, докато траят изложбите. Също така ще има и кураторски турове, които аз ще водя, също в събота, от 11.00 часа, през седмица.
Така че, надявам се изложбата да предизвика интерес. Защото тези имена са наистина изключително важни в българската култура. Не трябва да се мисли, че те са установили тяхното присъствие по един много лесен, бърз и комфортен начин.
Изложбите, които са направили, са приети в началото с голям скептицизъм. И даже изключително интелигентни хора и критици са писали статии, че едва ли не в тези техни изложби са цъфнали прекалено много цветя и подобни изрази, които едва ли не насочват към едно снизходително отношение към тяхното творчество. Това изобщо не е така. Това са много големи художници. Ние не бихме могли да си представим българското изкуство от началото на ХХ век без тяхното присъствие.
Не сме казали локациите, където ще бъдат представени платната!
Да, те ще бъдат в шест локации. Това е в къща Стамболян, Балабановата къща, Хинглиян, Червеното пони, Мексиканска графика и къщата на Енчо Пиронков. Искам да поканя слушателите ви да ги видят!
