Део, София и Антон: Срещата ни със Спортния тотализатор е знак от съдбата

Деян Славчев-Део, София Маринкова и Антон Порязов, в интервю за съвместната рубрика на Радио "Фокус“ и Български спортен тотализатор

 

Деян Славчев-Део и София Маринкова са титулярните водещи на предаването Спорт тото по БНТ, а Антон Порязов се включва и ги замества, когато има нужда.

Предлагаме ви избрани моменти от техните обстойни интервюта за "Фокус" през годината. Тримата говорят за своята връзка с Тотото, как са започнали работа, през какви емоции преминават по време на тиражите, кои са забавните моменти зад кадър и какви са посланията, които искат да отправят към всички българи.

 

Колко години си вече в държавното тото, Део?

Месец май тази година станаха 10 години – като на шега. Видях си наскоро една снимка във "Фейсбук“, на която съм до едно банерче, на което пише "58 години Български спортен тотализатор“, а тази година отпразнувахме 68. И по него успях да засека, че всъщност са 10. Бойко, минали са 10 години, ей така, просто като на шега.

Какво си казваш, като се обърнеш назад, за тези 120 месеца?

Казвам си, че в началото го приех малко на шега този ангажимент, че ми беше трудно дори да кажа "да“. Любо Нейков е главният виновник да започна да водя тиражите на Спорт тото. Спомням си как пътувах от Банско към София и той ми звънна. Още не беше пусната магистралата, звънна ми на една бензиностанция и за да не правя нарушение, отбих колата и спрях да разговарям с него. В рамките на близо час и половина ме убеждаваше да започна. Защото не знам дали знаеш, но аз съм уиндсърфист и за мен най-важна е прогнозата с вятъра. И питам: нали ще може на запис да правим някакви неща и да ходя да си карам уиндсърф? И той вика: "Ти луд ли си?! Всичко е на живо, четвъртък и неделя“. Тогава всъщност бяха и повече, бяхме стигнали до пет излъчвания на живо всяка седмица. И аз от тази гледна точка, сякаш свободната ми душа малко не беше готова. Но Любо Нейков може да е много убедителен. И така започна всичко.

Всъщност Любо Нейков и неговата продуцентска къща тогава са имали договор с Тотализатора, за да си позволи той да преговаря с теб, така ли е?

Точно така, да, така беше, така беше. И още веднъж – условията, които ми постави, и това, което ми каза, че ще има като отношение към мен, ме пречупиха. Оказва се прав. В последствие вече отговорностите ми се увеличиха в личен план, станах и баща. И знам, че съм му много благодарен. Писах му сега, май месец – "Станаха 10 години“, и той само ми прати сърчице и усмивчица.

Део, какво ти носи тази работа, като усещане?

Бойко, с течение на годините се оказа не спринтово разстояние, а маратон. През един от любимите ми спортове, който много ми помогна – бягането, преди няколко години също успях, след дълги години бягане на по-кратки разстояния, да избягам 42 км на Софийския маратон. И някак си приемам по същия начин отношенията ми с Български спортен тотализатор. В началото ми беше по-трудно, докато се адаптирам, докато свикна лека-полека, краката ми започнаха да се движат почти автоматично и да не ми прави впечатление. Всъщност знаеш ли, все пак тиражите са два пъти на живо. Както Евтим Милошев казваше в началото, "Това е нашият мини спектакъл“, в който аз имам едни такива допаминови кикове, сериозни, защото когато в ухото чуеш "5, 4, 3, 2, 1“ – излизането в национален телевизионен ефир има своите специфики, и някак си започнах да свиквам с това, да се закачам към него, да си мисля, че вече съм и претръпнал. След това съдбата започна да ми предлага различни изненади. И всъщност се уча през цялото това време. Започнах да си обичам работата много, да й се радвам и да съм благодарен – може би най-важното нещо, да съм благодарен за всичко, което ми се случва.

Гледаш ли на тази работа, Део, като един вид благотворителност или като добро, което правиш към хората? Да, не към всички, но през теб са минали доста милионери, тото милионери.

Да ти кажа – да, има го този момент. Все пак за мен, трябва да кажем и всички знаят, че Българският спортен тотализатор е единствения държавен хазартен оператор. И аз трябваше и това по някакъв начин да приема и с течение на времето да осъзная това, което казваш ти, и да знам, че Български спортен тотализатор е с мисия и че това не е просто така. Нещата със спорта и културата до голяма степен зависят и от нашите действия, въпреки критиките, които получаваме. Вече мога и аз да включа себе си като част от екипа, въпреки че винаги ми е било неудобно да кажа – и аз съм част от това, от нещо толкова голямо като тотализатора. Аз знам, че каквото и да се случва, когато и да си отида оттам и дойде следващият след мен, аз съм бил част от една много голяма структура, която ще продължи да функционира дълги години, след като мен вече ме няма там. Човек се радва, когато е част от нещо голямо. И аз така се радвам. Но трябваше да минат години, за да го приема наистина и да го осъзная. И всяко едно мое действие в дните, в които не съм в тотализатора, го извършвам, за да се подготвя за тиража. Грижа се за себе си, старая се да съм във възможно най-добра физическа и психическа форма. Опитвам се да бъда професионалист.

София Маринкова, актриса 

Вече е втори месец зрителите те гледат в рубриките на Спорт тото, тегленето на тиражите заедно с Део по БНТ. Как се чувстваш в тази своя нова роля?

Много е вдъхновяващо, но не го приемам за роля, а по-скоро като среща с хората. И това е среща на надеждата. Много е хубаво да си момиче на късмета – мога ли така да се нарека? Не знам. Но винаги преди да изляза, си казвам: нека се случи най-доброто за хората, да има светлина. Ей така си говорим с Део някакви такива неща преди да излезем в ефир. И е много хубаво. Понеже е на живо и камерата хваща абсолютно всичко – трябва да си много автентичен, да си много истински. И се надявам моята усмивка да достига до хората и да им нося надежда.

Как те прие Део, защото се вижда, че в ефир имате химия?

Имаме, да. Део е много голям професионалист, той е от 10 години в Тотото. Аз внасям някаква нова енергия в това нещо. Но той ми откликва на игривостта, която вадя. С много любопитство влизам. Не съм още наясно с всичките системи за комбиниране и т.н., всичките игри, но в семейството ми имаме традиция: дядо ми, бог да го прости, пускаше тото редовно. И сега майка ми, баба ми и баща ми продължават тази традиция и ме гледат всяка вечер, много ми се радват.

Как свикваш с ритъма в Тотото и със спецификите, защото там имате един главен редактор, Румен Стефанов, който изпипва вашите думички точно със супер тайминг, докато се тегли едното число  – ние правихме интервю с него в тази рубрика – как свикваш с това нещо, с тази специфика?

О, Румен е чудесен. Като цяло целият екип е много готин, много усмихнат, защото това е екипна работа, и усещам, че той ми хваща характера, защото аз съм много жива, енергична и усмихната. Много, много добре си ме е хванал. Хубаво е. Много интересно.

Има ли в тези два месеца някакви критични или пък комични моменти, които искаш да споделиш и които биха били интересни за нашите слушатели?

Значи, критични моменти е нямало, надявам се да няма, въпреки че е на живо, всичко може да се случи. Забавните моменти са доста. Когато отивам на работа, имаме извън студиото една джага и играем на нея, ама ти казвам редовно. Аз съм много добра на джаги и ги спуквам от бой направо всичките – операторите, Део, техниците. Супер впечатлени са от мен, че съм толкова добра на джаги. 

Накрая да се върнем пак към тотото. Какво се случва, като влезеш в студиото в четвъртък и неделя– колко часа по-рано отиваш, каква е процедурата, кой те посреща, каква е обстановката в сградата на тотото, някъде там в "Овча купел“.

То това си е отговорна работа. Много хора седят зад нас. Не съм ги броила, но сигурно има 20 човека. Наистина, много са. Иначе, като вляза, първо ти казах, играем джаги, бия ги няколко игри, след което имаме една репетиция. След нея пак имаме малко джаги, малко грим, нещо да се облечем, с Део поемаме въздух преди да влезем в ефир. Казваме си: нека бъде светлина, да се случи най-доброто за хората. И така.

Т.е. с Тотото ти напомни на хората за себе си, така ли е?

Знаеш ли, аз съм от хората, които вярват, че всичко идва на мястото си от само себе си, ако вярваш в това. И така животът те среща с правилните хора в точното време на точното място.

Кое те е крепяло през годините? Кога ти е било най-трудно? Кога си имала месеци без работа, без ангажименти, какво си си казвала тогава?

Вярата и надеждата. И виж колко е готино, защото аз свързвам и като цяло предаването с вяра и надежда, със светлина. Това са хора, които вярват в късмета си и искам да им кажа да не вярват само в числата, а да вярват в пътя си, в себе си, в живота.

Какво е твоето послание към слушателите, читателите на "Фокус“ и участниците в игрите на тотото?

Хора, пожелавам ви да вярвате в пътя си и да носите светлина. И това, което моя преподавател в НАФИЗ Стефан Данаилов ми е казвал – усмихвайте се повече, поздравявайте. Усмивката е заразна. 

Антон Порязов, актьор, водещ, атлет и писател

Ти си един от водещите на предаванията Спорт Тото по БНТ. Как се стигна до  твоето запознанство с Българския спортен тотализатор?

За мене Българският спортен тотализатор е много близко до сърцето ми, защото през 2020 година, когато спечелих кастинга за ново лице на игрите по БНТ, веднага започнах да работя. Предаването беше прекрасно, с времетраене половин час, с гости в него. И тогава се случиха много лични и  съдбоносни неща за мен, тъй като точно в деня, в който майка ми отлетя от този свят, светла й памет, това беше 23 април, а аз имах предаване, беше четвъртък. И следобед, когато отидох, аз не казах на никого какво се е случило, просто се държах професионално, както ме е учил моят учител, проф. Стефан Данаилов, при когото съм завършил в НАТФИЗ. Съответно водих предаването и изтеглихме 109-я тото милионер на България, което за мен беше знак от Бога и от майка ми, че тя вече е горе и че всичко е наред. И на нея деветката й беше любимото число, както и на мен, това ми е съдбоносното число. Аз съм роден на 5 април, като прави сбор 9. Живея в апартамент № 9, актът ми за раждане е № 999, кръщелното ми свидетелство е № 999. Съответно, кажете ми, какъв е шансът да се падне 109-ят тото милионер? Аз тогава бях на 33 години, което е Христовата възраст, и това беше 33-я тираж. Кой каквото иска да ми казва, но няма случайни неща. Бог съществува. И затова тотото е в сърцето ми. Така започна това приключение за мен като водещ и дебют в ефира на БНТ с игрите на тотализатора. И впоследствие, след като предаването по БНТ приключи, върнаха Део и Марина в БНТ, мен съответно ме съкратиха, защото нямаше две предавания. И съвсем наскоро, след 5 години, отново се завърнах, за да заместя Део, докато той беше в отпуск, за което съм изключително благодарен на ръководството, че се сети за мен, защото съм бил преди лице на предаването и сега отново, когато има нужда се включвам, помагам като водещ. И се надявам тепърва да ни предстоят още много хубави и интересни неща с тотализатора, защото той е част от личния ми път - творчески и съдбоносен.

Тони, много топли думи за Тотото, за хората вътре, за обстановката. Как тази организация успя да стигне до сърцата на хората и да бъде близо до тях, да не се компрометира през годините и да помага на спорта и на културата?

Когато нещата просто са насочени  към това да се помага и се правят със сърце и душа, няма как да не се случват, защото 30% отиват за подпомагане на българския спорт и култура, което е изключително важно, особено в такива трудни, тежки времена, да има фонд, да има помощ, да има нещо, което да подпомага тези две звена, тъй като те са основните стълбове на човешкото възпитание, спорта и културата, и те някак си карат човека да бъде изграден като личност, което на нас, българите и не само на нас, в цял свят ни е изключително жизненоважно да се изградим като добри хора и личности. Трябва да имаме такива държавни механизми, които да помагат. Това е реално ролята на държавата. Много съм щастлив и радостен, че съм част от това.

Ти преди малко разказа за хладнокръвието, с което си водил предаването в деня на смъртта на твоята майка, светла й памет. Какво ти струваха тези усилия и сега, 5 години по-късно, даваш ли си сметка какво си направил всъщност и как си превъзмогнал това ужасяващо събитие?

Тя сутринта си отиде, аз следобед имах предаване. Даже 25 април е рождената дата на Шекспир. Нещата просто така се наредиха, няма случайни неща. Аз не вярвам, че Бог съществува. Аз знам, че Бог съществува. Но връщайки се назад и поглеждайки през рамо, не мога да осъзная как съм успял да се мобилизирам, да се абстрахирам от всичко и да водя това предаване. Както вече казах, тогава изтеглихме 109-ия тото милионер. Това беше рекорден джакпот за онлайн тираж, защото човекът, Недялко Йорданов, с онлайн фиш за 3.20 лева беше спечелил близо 1.6 милиона лева, което беше рекорд тогава за тотализатора за онлайн залог. И някак си тогава вече, след предаването, ми тръгнаха сълзи от очите. Когато се прибрах отзад в апаратната и екипът ме попита: Абе, Тони, какво става? – и аз казах: Вълнувам се за джакпота. Но те ме усетиха и ми казаха: Не, не, има нещо друго. Аз чак тогава им споделих и те не можеха да повярват. Но това е всъщност човешката природа и душа – когато ние се концентрираме, когато се мобилизираме, ние сме способни на неща, които не знаем, че съществуват вътре в нас. И имаме много сили, защото ние всъщност сме едни души, които ходят по земята. И винаги аз това съм казвал, и моят професор, Стефан Данаилов, ме е научил, че трябва да гледаш на човека като на душа, като на дух, а не като на едно тяло, което ти говори. И да имаш винаги уважение към душата на човека, защото ето, никога не знаеш той какво преживява и пред какво е преминал и какво му се случва.

Твоето послание към слушателите на Радио "Фокус“?

Моето послание е може би една моя лична максима, която аз следвам и се старая всеки ден да си казвам наум или на глас, и тя е следната: бъдете благодарни, уважаеми слушатели, с това, което имате, и с това, което нямате, защото вие го нямате с причина, докато се борите и работите за това, което искате, и за това, което мечтаете.

Или както казваше баба Ванга, "Не искайте много, защото не може да му платите цената“.

Точно така, абсолютно. И защото понякога може да искаш много, но ти да не си готов за това, да не можеш да го хванеш с двете си ръце и ако го получиш, да го изпуснеш.

 

Бойко СЕРАФИМОВ