Даме Стойков: В залата по джудо не е лесно – трябва труд, дисциплина и постоянство

Даме Стойков, вицепрезидент на федерацията по джудо и председател на Обединени спортни клубове "Локомотив", в интервю за съвместната рубрика на Радио "ФОКУС“ и Български спортен тотализатор 



Здравейте и добре дошли в нашия ефир!

Здравейте.

Какво означава за България признанието страната ни да бъде домакин на такова важно събитие, като Европейската открита купа по джудо идния уикенд в София?

Не знам дали знаете историята на този турнир "Освобождение“. Първото провеждане на този международен турнир е през далечната 1971 г. Наричал се е Купа "София“. През 1973 г. името е променено на Купа "Освобождение“ по случай 3-ти март. Турнирът има 55-годишна история. В миналото той беше един от най-силните в Европа и света. Тогава турнирите се деляха на категория А, категория Б, категория В, и той беше категория А. И тук се стичаха най-добрите състезатели от Куба, Европа, Япония, откъдето се сетите. През годините позападна малко, но от 5-6 години лека-полека го възстановяваме. И сега вече от Европейска купа стана Отворена европейска купа. Това значи, че вече носи точки за олимпийските квалификации. И се надяваме занапред да минава в по-горна категория и да стане нещо като Голям шлем и Гран При категории. Те сега вече не са като преди категория А, Б и В, а са Европейски купи, Световни купи, Гран при, Гран шлем, и така.

Виждам, че ще има състезатели от Грузия, Франция, САЩ, Сърбия, Хърватия, Германия и Япония. Не е ли проблем на едно място да има израелци и турци? Знаем какви са отношенията между двете държави напоследък.

Нямам представа, ние не се занимаваме с политика, все пак е спорт. И не виждам да  има някакви проблеми.

На какво разчита България? Кои са най-заявените ни състезатели? Готови ли са? Какво да очакваме?

Трябва да са готови, защото те направиха една хубава подготовка. Половината бяха в Израел на лагер, другата половина бяха в Япония, и се надявам да са подготвени. Но все пак нашата цел не е Купата "Освобождение“, надяваме се на добро представяне от тяхна страна, но целта ни е Олимпийските игри. Подготовката им така е направена, че да можем на Европейското първенство да имаме някакви резултати, защото все пак медалите са броят от Европейски шампионат, Световно първенство, Олимпиада. Тези купи са по пътя към големите форуми. Надявам се да вземем няколко медала. Имаме добри състезатели -  Марк Христов, Георги Граматиков, Боян Йотов и други. Имаме шанс да вземем поне 4-5 медала. При жените вече започнаха да се проявяват отделни момичета. Ние дълги години нямахме женско джудо, сега от 2-3 години започна да се възражда вече, и виждаме плодовете на нашия 6-7 годишен труд като ръководство на федерацията.

Организацията на едно такова събитие като Европейската купа изисква доста средства и логистика. В тази връзка доволен ли сте от сътрудничеството на Федерацията по джудо с Българския спортен тотализатор?

Доволни сме, защото по принцип Българския спортен тотализатор е към Министерството на спорта, но там има отчисления за спорта, които автоматично преминават към такива мероприятия за организиране на турнири. Министерството и Тотото са пряко свързани все пак.

Това, че входът за турнира е свободен, значи ли, че вие отправяте един апел към всички родители, които все още не са се ориентирали на какъв спорт да запишат децата си да дойдат, да видят и да преценят сами. Защото спортът, в частност източните бойни изкуства, като джудото, възпитават характер, дисциплина, уважение към съперника, етичност. Как мислите?

Хубаво е, да. Хубаво е, защото джудото е един от най-популярните спортове в света. Може би е на 5-6 място от всичките спортове по популярност. Няма държава в света, която да не развива джудото, и то професионално. Например във Франция има 500 000 картотекирани джудисти, което е огромна членска маса, отделно сигурно милиони го практикуват там. Доколкото знам, и в училище имат предмет джудо. Да не говорим за Япония и източните страни, там пък е направо  религия. Джудото е спорт № 1 за подрастващи. В ЮНЕСКО е признат за най-подходящ спорт за подрастващото поколение и би трябвало да родителите имат интерес към него и да записват децата. Чрез него се развиват всички качества при  тях: сила, бързина, кондиция, ум. Всички нужни компоненти са в джудото.

Мислите ли, че агресията в някои от младите българи би могла да бъде потушена и енергията да бъде изразходена именно в залата, на татамито? И защо младите хора не осъзнават това и не отиват да се борят там, а си изливат енергията по улиците срещу невинни граждани?

Защото на улицата е по-лесно сигурно. А пък в залата като влязат, трябва труд, дисциплина и постоянство. Но на улицата се събират повече хора и им е по-лесничко. Джудото все пак е спорт, който развива и дисциплина, и психическа устойчивост, и все такива качества, които на улицата ги няма. И за това препоръчвам на всички родители да си записват децата спорт. Сега, дали ще е джудо, дали ще е карате, дали ще е футбол, дали ще е баскетбол – просто децата трябва да се развиват физически, психически и ментално ако чрез спорта.

Имат ли вина родителите, г-н Стойков, за това, че не подтикват децата си към спорта? От друга страна, Вие сблъсквали ли сте се с един определен вид родители с болни амбиции, които искат техните деца да успеят на всяка цена?

Родителите идват с мисълта да запишат децата си нещо да спортуват. И като започнат тези деца леко да напредват в спорта и да показват някакви качества и успехи, вече и родителите амбицията им се засилва. И даже много родители има, където почват да разбират повече от треньорите, така да се каже, от дадения вид спорт, независимо дали е джудо, дали е гимнастика, дали е футбол, дали е там някакъв друг вид спорт, и малко се препитват желанията им с възможностите и с реалността. Но така се върви. Затова е работата и на треньорите, да им показват грешките и да развиват децата.

Г-н Стойков, да преминем към друг ваш любим ресор, Обединени спортни клубове Локомотив (София). Спомням си преди години, когато поехте управата на дружеството, базата на стадион Локомотив беше порутена пред разруха. Сега, като се връщате назад в годините, осъзнавате ли през колко препятствия преминахте: строителни, ремонтни, административни и какво ли още не?

Как да ви кажа? Аз станах председател на дружеството преди 12 години, винаги съм бил локомотивец, откакто съм започнал спортната си кариера, от 9. клас съм в Локомотив. Железничарският клуб ми е дал всичко, което съм могъл да получа от спорта и сега съм длъжен да върна това, което съм взел. Преди 12 години, като застанах  пред стадиона след като ме избраха, беше някаква страшна трагедия. Стадионът беше запечатан от ДНСК, от прокуратура, от областна управа като вреден и опасен за здравето на хората. В течение на годините го възстановихме с много ремонти –  течаха покриви, бяха изгнили дюшемета, нямаше спортисти – имаше около 20 деца волейболисти, които тренираха в единия ъгъл на залата, защото другия беше изгнил и щяха да си изпочупят краката. Залата по джудо  беше без дограма, без прозорци, течеше целият стадион. Но сега вече горе-долу нещата са приемливи за тренировка. Не е това, което искам да бъде, но такава е ситуацията в държавата и в спорта, където участваме в програми да правим нови спортни обекти. Ето, сега спечелихме с областния управител съвместно, конкурс в Министерство на спорта за ремонт на лекоатлетическата писта, която да може да приема състезания от републикански и международни първенства. Направихме тенис кортове, направихме нови футболни игрища. Развиваме се. В смисъл такъв, че залите са в перфектно състояние. Държа да кажа, че спортните клубове в ОСК Локомотив не заплащат нито наеми на зали, нито ток, нито вода, всичко поемаме ние като Управителен съвет.

Има ли засилен интерес от дечицата от района, от родителите към тези спортовете, които развива Локомотив?

Аз като поех в ОСК имаше около стотина деца от района, които тренираха в залите тук, сега са около 1800 деца. Възстановихме  Спортното училище на Локомотив (София), издействахме да се направи общежитие с дарение от фирма. Нещата вървят напред.

Как действате с футбола съвместно? Има ли успешна колаборация?

Има си професионален спортен клуб, акционерно дружество. Там ,колкото може, си помагаме. Те имат своите възможности за тренировка и развитие, другото си е вече тяхна грижа.

Добре ли работите с президента Веско Стоянов и с Бойчо Величков?

С президента добре работим, да. Каквото трябва – виждаме се, казват какви са проблемите, какво може аз да им помогна. И така. Повечето си е тяхна грижа.

Кое е следващото, което сте се амбицирали да подобрите като инфраструктура в базата на стадион "Локомотив“?

Държа да кажа, че аз се грижа и за другите спортове, защото  България не е само футбол. Имаме волейбол, баскетбол, художествена гимнастика, където имаме световна шампионка, Стойка Кръстева е нашата емблема в бокса.  Имаме деца, които се развиват, имаме и друга жена, която се надяваме да донесе медали от световно и европейско първенство. Развиваме се доколкото можем в ситуацията, която е.

Г-н Стойков, на кого искате да благодарите за тези 12 години в Обединени спортни клубове Локомотив?

В годините съм разчитал много на Българския спортен тотализатор. На няколко пъти се откликвали на нашите молби за организиране на международни състезания, за подготовка на спортисти, правили сме турнири под тяхната егида. Има програми към Министерството на спорта, в които участваме за развитието на детско-юношеския спорт. Клубовете участват, но ние им предоставяме добри условия, за да се развиват и да изпълняват тези програми.

Сега Министерството на спорта е в преходен период, както всички министерства, и се действа със стария бюджет. Какво може да се желае в тази насока? Оправяте ли се с тези средства във федерацията по джудо? 

Оправяме се. Всеки година е едно и също. През март и април отпускат средствата, дотогава караме на мускули, на наши заеми, после се възстановяват и нещата се движат. Не е толкова отчайващо. Не е перфектно, но не се оплакваме.

Г-н Стойков, харесва ли ви ситуацията в България със спортните бази като цяло? Сега Европейската клуба ще бъде в "Арена 8888“, която е доста скъпа зала. Изобщо, как се получават нещата? Чувал съм, че наемите са много високи. Малките клубове се оплакват, че наемите на построените нови зали в големите градове са високи. Каква е формулата според вас? По-малки зали ли да се строят или по-достъпни, или?

За мен тези големи зали имат своите предимства. Зала "Арена 8888“ е някакво бижу, който се ползва постоянно за състезания и други мероприятия.

Все пак държавата има нужда от такива големи зали, но има нужда и от такива по-малки, например до 2-3 хиляди човека публика, в които да се провеждат международните турнири на клубовете. Защото всяка една федерация има по 40 международни турнира в годината, които ги организират клубовете. Локомотив провежда много голям международен турнир по джудо ноември месец, който е всяка година, традиционен. Един от най-хубавите турнири в България, които се провеждат в художествената гимнастика, го организира и провежда Локомотив (София). Така са и други клубове в страната, които постоянно правят състезания за малките деца. В джудото има състезания от 4 до 18-20-годишна възраст. В София има недостиг на такива малки зали, които да са по-евтини, клубът да не плаща такива големи такси за наем и да се провеждат постоянно състезания. В София няма свободни дати за състезания. В петък, събота, неделя  всички зали са пълни с всякакви турнири, които са организирани от определени клубове или федерации. Преди 15 години нямаше зала, в която да се проведе в състезание. Сега имаме "Арена 8888“, Зала "София“, Зала "Христо Ботев“, "Асикс Арена“. Имаме зали, които вече са за пример в Европа дето се вика. Зала "Арена Армеец“ може би е една от най-хубавите зали в Европа.

Връщам ви, един от последните въпроси, отново към темата Локомотив. Ако си представите изкуственото футболно игрище, в което се играят мачовете на юношите, и сте срещу него, вляво от него има една зона, която бяха старите съблекални на времето, едни шубраци. Там мислите ли нещо да го правите като идея, може би спортна инфраструктура?

Сега ще ви кажа едно нещо, което го работя от 7 години, но предвид обстановката в България, постоянната смяна на всичко, то е зациклило. В момента в Столична община има проект, който е за регулацията на стадиона, и там се предвижда в тези шубраци, както вие казахте, да се построи нещо грандиозно. Преди години имаше стари игрища и сковани от дърво съблекални, които изгоряха преди 10 на 15 години. Там преди години игрище от сгурия. С Иван Василев и с Паргов, който беше шеф на детско-юношеската школа в Локомотив, го реновирахме направихме да бъде топ игрище, изкуствена трева. Стана направо чудесно. А там, където бяха бараките и имаше и две игрища, едно за баскетбол, едно за хандбал, такива с асфалт, които бяха, там е предвидено в момента ще проектираме зала, така, както вие казахте преди малко.

Малка зала?

Малка многофункционална зала, с около 1500 седящи места, точно за организация на такива турнири, а през седмицата да тренират и отборите в нея. Чакаме от Столична община регулацията да приключат с регулацията на парцела, за да можем да вземем виза за проектиране и да действаме по-натам. Това ми е мечтата. Направим ли го, вече Локомотив става топ.

А финансирането откъде?

Ще търсим финансиране. Има програми - европейски, български, на Министерството, ще търсим.

Г-н Стойков, на финала, вашето обръщение към слушателите на ФОКУС?

Тъй като децата в момента, особено в София, нямат пространство, в което да играят и да се развиват, защото спортист не се става с един час в залата. Преди имаше игри постоянно по улицата, играеше се, скачеше се, народни топки, каквото щете, каквото се сетите, в момента децата нямат как от малки да развиват своите физически качества. Единственото място, където могат да го правят, е спортната зала и спорта. Така че родителите да се ориентират все повече към спорта, все повече да записват децата си да ходят на тренировки, защото спортът е здраве и начин на развитие на децата.