Първият български бандонеонист Стоян Караиванов заедно с китариста и преподавател по джаз китара в Националната музикална академия проф. д-р Цветан Недялков, в интервю пред "Фокус".

Днес сме на музикална вълна. Ще си говорим за много хубава, прочувствена музика. Правя едно кратко въведение, за да ви подскажа. Тангото е музикален стил, възникнал в края на ХVІІІ и ХІХ век в Аржентина, а някои от най-типичните инструменти за него са китара, бандонеон, пиано и цигулка. А тук при нас е не кой да е, а първият български бандонеонист Стоян Караиванов заедно с китариста и преподавател по джаз китара в Националната музикална академия Цветан Недялков. За мен е удоволствие да сте наши гости. Благодаря, че приехте тази покана.

В началото на нашия разговор бих искала да отворим една скоба и да кажем какво представлява бандонеонът. Знам че вие, г-н Караиванов, много мразите сравнението, че прилича на акордеон. Моля ви, кажете с две думи какво представлява този инструмент, защото не е много популярен в България.  


 

Стоян Караиванов: Всъщност бандонеонът е инструмент, който е изобретен в Германия, но намира своето развитие в Аржентина и по-точно в тангото. И визуално някои хора мислят, че прилича на акордеон, но той всъщност е доста по-секси инструмент от акордеона и хората много повече му се радват. Всъщност, когато погледнеш бандонеона отстрани, той наистина прилича на едно бижу. Той по целия си корпус е украсен с истински пели – нещо, което акордеонът няма. Така че наистина дори на дамите им е много по-симпатичен бандонеонът.  

 

Звучи чудесно. Нека започнем все пак с разговора ни. Кажете, моля, на нашите слушатели какво събра на едно място музиканти от два толкова различни жанра като джаза и тангото? 

 

Стоян Караиванов: Всъщност нас ни събра едно телевизионно предаване, където Цецо предложи да направим за пръв път в България двойния концерт за бандонеон и китара на Пиацола. И след това предаване ние наистина го изговорихме и решихме, че е може би наистина добре да направим  нещо ново, което до момента не е поставяно в България, и освен този двоен концерт, направихме и авторски транскрипции на "Четирите сезона от Буенос Айрес“ на Астор Пиацола за китара, бандонеон и оркестър, които представихме в доста градове в България. И всъщност това е проектът, който ни събра нас заедно на една сцена.  

 

И всъщност този проект е Tango Meets Jazz, ако не се лъжа.  

 

Стоян Караиванов: Не, това всъщност е новият проект, който ни предстои. Проектът, по който работихме миналата година, се казваше "Почит към Пиацола“ и всъщност в него ние представихме, освен двойния концерт и "Четирите сезона“, и едно много красиво произведение, което в превод означава "Танга по един бандонеон добле а“. Т.е. ние представихме освен китарата, как може навлезе в тангото, представихме и бандонеона на общата публика.  

 

Българската публика как прие вашите концерти в страната? 

 

Стоян Караиванов: Ами, съдейки по препълнените зали и постоянното викане на бисове, мисля, че доста добре прие нашия проект и се надявам така да бъде и занапред.  

 

Чудесно. Аз не съм ви слушала и това е мой пропуск и трябва да отидем.  

 

Както споменахте, г-н Караиванов, г-н Недялков всъщност е бил инициаторът на тази идея, нали така? 

 

Стоян Караиванов: Точно така.  

 

Един въпрос към вас, г-н Недялков: каква е допирната точка между тангото и джаза – несъмнено два прочувствени жанра, но същевременно толкова различни? Как ви дойде тази идея? 

 

Цветан Недялков: Допирната точка е доста обширна, като се започне чисто музикално и да кажем чисто емоционално, и едното е свързано с много голям заряд от емоции, и другият жанр. А чисто музикално много общо има между хармонията на Пиацола, който разбира се, използва много джазови елементи вътре като хармонични последования, като мелодични последования. Дори има в неговите произведения и моменти на импровизация, чисто импровизационни момент, които ние много добре използваме, защото не всеки умее това нещо да го прави. Който свири класическа музика, не се занимава много с импровизации, но ние успяваме и това нещо да направим в нашия проект и е много интересно.  

 

Точно това исках да ви попитам, аз не съм много музикално запозната, но предполагам, че аранжиментът, по който свирите, трябва да е направен специално. Вие ли сте негов автор? Все пак доста интересен проект и е необходимо аранжиментите да са направени от човек, който разбира и от джаз, и от танго. Доколкото съм запозната, този джаз, ако включвате фолклорни елементи, се превръща в етно джаз, тъй като Стоян ми беше споменал, че ще включвате фолклор в този проект.  

 

Цветан Недялков: Да, ние заедно го правихме със Стоян, като това първо са транскрипции, т.е. върху определени знаци, основно партии на пианото, на цигулката. Това означава транскрипции. И ние го направихме по абсолютно наш начин, авторски, оригинален и мисля, че се получи много, много интересно и много различно. Не знам дали е правено някъде по света такова нещо, ние го направихме в България и резултатът беше доста добър това, което се видя. А пък по отношение на… 

 

По отношение на аранжимента ви попитах и за джаза, тъй като ако включвате фолклорни елементи, той се превръща в етно джаз. По този начин ли се стремите да превърнете… 

 

Цветан Недялков: Фолклорни елементи ще има в новия проект, "Тангото среща джаза“. Но там вече ще има наистина, и то много фолклорни елементи, цели произведения, които са си на фолклорна основа, така че ще е много интересно.  

 

Бихте ли ми разказали малко повече именно за фолклора, защото аз от дълги години се занимавам с фолклор, и доста голямо любопитство предизвикахте у мен? 

 

Цветан Недялков: Това са… Аз не съм специалист точно във фолклорната област, но от доста време се занимавам с преработки да го кажем, обработки на някои народни песни, които примерно да кажем "Лале ли си, зюмбюл ли си“ в оригинала е безмензурна песен, да кажем за широкия слушател, това означава песен, която е без ритъм, без определен размер. Но ние сме я направили с определен размер, т.е. вкарали сме я в определен, четири-четвърти такт, което е доста интересно, и разбира се е хармонизирана мелодията, по малко по-различен начин от това, което хората са свикнали да слушат.

 

Това звучи страхотно. А как по-точно музиката на Пиацола ще влезе във фолклорната българска ритмика? Може би този въпрос е към г-н Караиванов. Тук все пак става въпрос за различни инструменти, различни ритми, всичко е различно.  

 

Стоян Караиванов: Всъщност самият звук на бандонеона винаги носи усещането за танго и когато една фолклора мелодия дори се изпълни с бандонеон, тя вече е пречупена. Но разбира се, всички танго ефекти, които имаме от големите майстори като наследство, когато се вплетат във фолклорната музика, тогава наистина се получава едно ново усещане за фолклор, което надявам се, че слушателите съвсем скоро ще могат да чаят и да му се насладят.  

 

Нямам търпение и аз самата. Поне в моята глава, когато кажа "джаз“, си представям няколко инструмента. За тангото и за народната музика звучи същото. В записите участват ли и други живи инструменти, освен джазкитара и бандонеон, на които свирите вие? 

 

Стоян Караиванов: Всъщност първият ни проект беше със струнен оркестър, но решихме, че за да може да сме по-достъпни и за масовата публика и да пътуваме доста повече, решихме, че за новия проект е по-добре да бъдем само двамата. Като тази комбинацията от бандонеон и китара, тя е много често срещана в танго света и всъщност е напълно достатъчна, защото двата инструмента се допълват от всяка гледна точка.  

 

Всъщност, ако няма други живи инструменти, за нашите слушатели би било интересно да разкажете как се получава тази музикална палитра в студио? 

 

Стоян Караиванов: Може би проф. Недялков трябва да отговори тук. 

 

Цветан Недялков: Така да кажа, ние със Стоян, тъй като сме с академично образование – и двамата сме завършили класици, аз съм завършил Софийското музикално училище, след това Музикалната академия, ние използваме както джазовата стилистика, така и класическата стилистика в пълен размер и в пълния си блясък. Така че представете си една класическа китара с бандонеон в първата част, там малко нещо, което ще се случи, а във втората част – пак една акустична китара, която не е точно класическа, електроакустична, с много интересни ефекти, с много интересни ритми. И по този начин мисля, че нещата ще се получат много интересно и много разнообразно и различно най-вече, ще има мост между двете, разбира се. Затова казваме, че тангото среща джаза – това са две различни като стилистика музики, но ние успяваме, според мен ще успеем да ги обединим.  

 

И аз съм на това мнение. С нетърпение чакам този проект да стане факт. Благодаря ви изключително много за този разговор.