Боряна Димитрова, управител на социологическа агенция "Алфа Рисърч“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"

Отиде се още един парламент. Ако в него партиите играха на "Черен Петър“, като много внимаваха да не остане в никой от тях жокера, то ще продължат ли тази игра и след него? Наш гост е Боряна Димитрова – управител на социологическа агенция "Алфа Рисърч“. И да ви призная нейното е авторството на метафората с "Черен Петър“. С каква политическа равносметка изпращаме 48-ия парламент, г-жо Димитрова?

Като започнахме с метафорите, знаете ли, днес си мислех за следната политическа равносметка и за този доста, доста симптоматичен, спорен и необичаен завършек на това Народно събрание. Имам предвид свитъкът с портрети на парламентаристи, който беше изготвен по инициатива на председателя Вежди Рашидов и раздаден на всеки от тях. Защо казвам, че този образ изниква много силно в съзнанието ми, когато говорим за края на 48-ото Народно събрание? Всеки, който е посещавал сградата на Учредителното събрание в Търново, сегашният Исторически музей, не може да не е бил впечатлен от портретите на онези участници в Учредителното събрание, и доколкото мога да преценя това е за втори път в българската история, в който имаме по този начин събрани портретите на парламентаристите. Защо е знаково и защо е симптоматично? Защото това Народно събрание в по-голямата си част от времето беше коментирано преди всичко в ключ на това, дали то не отваря вратата на ерозията на парламентаризма, дали с действията и с бездействията си, с неспособността си да излъчи кабинет не създава предпоставки за сериозни въпросителни към това, ще я бъде ли парламентарната демокрация или няма да я бъде? И тогава, когато то се явява второто, увековечило парламентаристите по този начин, ние се питаме, дали това е ирония на един творец, какъвто е Вежди Рашидов, или имаме рицари на печалния образ – 240 рицари на печалния образ? Предстои да видим.

Които може би ще сложат край на парламентарната демокрация?

Да се надяваме, че няма да е така, да се надяваме, че може би това е едно напомняне за дълга, за ролята на народните представители, че те трябва да са на висотата на онези хора, които са били в Учредително събрание. На мен все пак ми се иска да мисля, че парламентаристите няма да се спират до дребните партийни сметки, които видяхме в това Народно събрание, а ще могат да мислят и за своята роля пред историята.

В момента пред мен изниква съпоставката между портретите на нашите бащи-учредители в Учредителното Народно събрание с портретите на народните представители от 48-ия парламент. Какво наблюдаваме: деградация на портрета?

Онзи ден в предаване на БНТ "ИсторияБГ“ един от нашите водещи историци проф. Палангурски каза, неговите думи цитирам: "Знаете ли, когато слушам дебатите в 48-ото Народно събрание и сравнявам със записите от Учредителното събрание, смятам, че онези хора са били интелектуални гении“. Не знам,  дали е деградация на портрета, но наистина нека да кажем, ако сравним безкрайно ниското качеството на препирните, на споровете, безкрайно ниското качество на държането на парламентаристите, на обидите, които по никакъв начин не възпитават хората в уважение към институцията, наистина трябва да кажем, че има огромна разлика между това да се водят спорове, да се водят спорове с аргументи, остри, ярки, значещи, и Народното събрание да бъде принизявано до махленска свада. Не бих искала да говорим повече в този ключ, но наистина си струва да правим паралели, защото няколко безплодни парламента, ние имаме вече в последните 3 години 3 парламента, които не успяват да излъчат редовно правителство, говорим за 45-ия, за 46-ия и за 48-ия парламент, наистина трябва да ни навява на много по-сериозни размисли накъде отива България и какво е, бих казала,  интелектуалното ниво и отговорността на хората, които прекрачват сградата на Народното събрание.

Дали махленският стил от 48-ото Народно събрание няма да се пренесе и през кампанията? Какви акценти можем да очакваме през нея?

Ако оставим настрана вече това, което отива в историята, 48-ото Народно събрание, аз също така разсъждавах тези дни, ясно беше още от началото на годината, че се отива към нови избори, и за мен чисто политически ако говоря, ще можем да гадаем за това, какво ще се случи в близките месеци като стил и като политически резултат по два признака, нека така да ги нарека, в тази кампания. Ние видяхме, че в последните дни беше обявено желанието, намерението твърде сериозно за общо явяване на изборите между "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“. В този смисъл има една много ясна линия, която лично аз бих следила с огромен интерес по време на кампанията: дали кампанията ще бъде противопоставяне на двата големи блока в политиката в рамките и на кампанията, от страна ГЕРБ, от другата страна обединението между "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“. Това би било много важен сигнал не само за идващите избори, това е едно тестване на възможно явяване и на възможна печеливша конфигурация на местните избори. Ако тази конфигурация "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ се представи силно, се представи убедително като общ блок, по всяка вероятност тя ще се заяви като такава силна възможност за атакуване на местните избори, и тогава моята лична прогноза, макар и много ранна, е,  че би било много трудно съставянето на правителство в 49-ия парламент независимо от това какви ще бъдат клетките, какви ще бъдат анонсите, защото местните избори ще трябва да допродължат тази блоковост в българското политическо пространство, за да покажат коя от тези две сили ще се яви реалният победител. Другата възможна линия би била едно да кажем по-слабо представяне – под слабо представяне разбирам да бъдат втора политическа сила. Тогава във всички случаи това би създало много по-сериозни проблеми, много по-сериозни вътрешни драми включително в тази коалиция, и би ни насочило към поредното раздробяване, търсене на възможни или невъзможни съюзници в 49-ия парламент. Отново стои въпросът, да, факт е, че все още няма изследвания, които да показват какво ще бъде разпределението на силите в 49-ия парламент, но ако допуснем, което е с много голяма степен на вероятност, че първите политически, първа и втора политическа сила ще бъдат обединението между "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, и ГЕРБ, и едните, и другите ще се нуждаят от партньори от други политически сили, с които те да могат да сформират правителство, ако няма да протегнат ръка един към друг предвид местните избори. Сложна политическа конфигурация, бих казала и сложни сметки, с които все още дълбоко не сме наясно, коя стратегия -  националната или местната стратегия с оглед на изборите през есента, ще победи.

А очаквате ли изненади в резултатите при класацията за 49-ия парламент?

Вижте, на този етап всичко е изненада, нека така да кажем, тъй като нямаме още твърда заявка от страна на политическите сили, знаем, че има едно ново ляво обединение, което се готви да участва в изборите. Визирам тук обединението, което беше заявено около Татяна Дончева, Мая Манолова, Първанов и други знакови стари муцуни, така да кажа, от левицата. Това е един интересен въпрос,  какво ще се случи с БСП в това да го наречем типично ляво пространство? Съвсем не по-малка изненада, не по-малки въпросителни буди, докъде ще може да стигне възкръснало НДСВ, дали ще се опитва да търси някакви съюзници или да се бори и то за център, за посредник в българския политически живот? Какво ще се случи с партии, които доскоро бяха част от парламента? Имам предвид "Има такъв народ“, ето и "Български възход“. Този тип партии, които във всички случаи виждат своето бъдеще като, какво да кажа, като лепило към големите политически сили, така че да се състави правителство. Като социолог трябва да кажа следното наблюдение, което ме впечатлява честно казано: колкото повече са радикализират избирателите, толкова повече партиите се борят за това да бъдат центристи, да бъдат мостове, да изпълняват тази посредническа роля в парламента.

С какво си го обяснявате?

Обяснявам го с това, че на хоризонта не се вижда примирие между големите блокове, между двата големи блока на партиите на статуквото и на промяната. И интуитивното политиците виждат, че на тези два блока ще им са необходими малки партньори – лепило, хоросан, каквото и да кажем, за да могат да сглобят правителство, защото не се вижда на този етап възможност големите политически сили да направят правителство. От тук  и това роене на партии, които биха искали да играят ролята на посредник, на диалогични, на партии, които да бъдат центристи, и да заемат тази балансираща роля в парламента. Не бих казала, че избирателят, доста изнервен от тези ялови няколко парламента, доста изнервен от това, че има доста сериозни, спешни въпроси, икономически въпроси, които вълнуват много повече избирателите, непременно гледат към центристките партии, но пък ако електоралното търсене е за по-ясна, за по-отчетлива физиономия за по-категорични позиции, излиза, че търсенето на самите политически лидери, на политическите дейци, е търсене да се позиционират някъде в центъра, където биха могли да имат допълваща квота както в ляво, така и в дясно.

Как се случи така, че президентът остана силната фигура в ролята си на лидер, макар и с понижаващ се рейтинг, а политическите лидери някак изпаднаха в сянка? Не бих казала маргинализация, но някъде близо до този процес.

Бих казала логичен резултат от начина, по който се развиха вече няколко парламента, тук визирим още от 45-ото Народно събрание. Вижте, без да влизаме в много дълъг разказ, би било интересно, но и сегашният формат не позволява, натискът на бунта, революцията ако щете, която изкара на улицата през 2020 година много хора, много млади хора, хора, които бяха срещу системата, срещу статуквото, не успя да премине в структурирана политическа сила. Дори само ако си спомним няколко щрихи: кои бяха на улицата тогава – на улицата тогава бяха и сегашни представители на "Демократична България“, и представители на БСП, но нека да си спомним, че тогава бяха и хора, които наричаха себе си "Отровното трио“, тогава бяха Мая Манолова, тогава беше вече бившият министър сегашен на културата Минеков. Какво се случи? Тези хора като че ли разглеждаха себе си като единна общност, от която може да произлезе обща политическа сила. Но  такава политическа сила не беше структурирана. И за мен неуспехът на лидерите, неуспехът на хората, които застанаха зад идеята за промяна, да произведат една структурирана политическа сила, дали сега това е било целенасочено направляван процес, който да изпокара бившите партньори, дали е било неумение, дали е било, бих казала,  и интелектуална немощ да се структурира такава политическа сила, направи така, че единственият ефективен резултат от размирното лято на 2020 година беше вторият мандат на Радев. При положение, че това беше единственият ефективен политически резултат, няма как президентът в тази ситуация да не бъде силната карта, а всички останали да се окажат в една много по-слаба позиция.

Какви са заложените капани през следващите месеци, а защо не и години? Защото може да се окаже, че ние ще правим избори поне още 2, ако не и 3 пъти. Имам предвид парламентарни до постигането на редовно правителство.

Вижте, сигурно има много капани, които ще станат видими, включително и в следващите месеци. Изключително динамична е ситуацията и в света, и на Балканите. Ние виждаме буквално всеки месец, че ни поднася нови изненади, нови ситуации, в които България трябва да реагира, а поради липсата на редовно правителство, което да чертае дългосрочни стратегии, не може да реагира, е трудно от сега да кажем, какви са всичките капани. Но аз бих най-кратко резюмирала до три. Първият и основният капан това е да бъдем в политическа безтегловност, България да продължи да управлява със служебни правителства, които имат поне два огромни недостатъка, две огромни ограничения: от една страна те не могат да представят, не са в синхрон с нито една от политическите сили в парламента и не могат да представят дългосрочна законодателна програма. Видяхме го между другото и в този парламент, че нямаше достатъчно плътна законодателна програма, представена от служебното правителство, която да бъде гласувана от парламента. И то защо? Защото в крайна сметка политическите сили си имат своите приоритети, служебното правителство няма своя политическа сила, която да гласува неговата законодателна програма. Първият капан това е изпадането в безтегловността на служебните правителства. Вторият капан, който е съществен, е този, за който говорих в самото начало, това е все повече и повече да ерозират, да се подкопават устоите на парламентарната демокрация, и в България хората да се радикализират и да търсят варианти, които са много повече в периферията на демократичните режими отколкото в тяхната същина. България е в регион и в близост до страни, които не се славят с устойчиви демокрации, и възможността да се плъзне в тази посока е много, много сериозен капан. И третият капан, който също в никакъв случай не можем да го подценяваме, това е отслабването, и то много, много сериозното отслабване на позициите на България в Европейския съюз, там, където тя има право, там, където тя може да отстоява позиции, вътрешната нестабилност да направи така, че да не бъде чувана. Да не ви звуча абстрактно, ще ви дам само два примера: позицията на България по отношение на "Шенген“, охраната на границата с Турция – виждаме, че България не може да отвоюва своята позиция  по отношение на "Шенген“. Доста спорно е, доколко успяваме да защитим позицията си и по отношение взаимоотношенията си със Северна Македония. Все въпроси, по които България има какво да каже, но отслабването, вътрешнополитическото отслабване прави така, че и тежестта й в рамките на Европейския съюз да бъде много по-слаба.

Трите референдума, които се очаква може би да бъдат осъществени до местните избори, ще окажат ли някаква роля? Два са за еврото, единият – за президентска република.

Всичките референдуми имат значението, функцията, ролята на предизборна кампания на съответните партии. Те целят единствено и само да направят по-силна, по-видима, по-забележима кампанията на всяка една от тези партии. Не смятам, че като референдуми те ще изиграят тази роля. Има редица юридически, конституционни пречки. Но бих казала, че това е един хитроумен кампаниен ход.

Като теглим чертата, какви изводи трябва да си направят политиците и какви – обществото?

За политиците е много трудно вече да кажа, какви изводи трябва да си направят.

Те и не ги слушат?

Да, в това съм твърде убедена. Бих използвала един такъв афоризъм: политиците да знаят, че не е ясно какво губят, когато печелят. А насочени изцяло да спечелят една малка битка, да спечелят една отделна община, да излезе един техен пасианс, не си дават сметка, че губят стратегически много повече и като политически сили, но разбира се и като път за развитието на България. За избирателите винаги бих казала едно-единствено нещо: да бъдат внимателни, да се информират, да мислят когато гласуват, за да не бъдат разочаровани още на следващия ден след изборите каква е електоралната конфигурация, която са възпроизвели в парламента.

Цоня Събчева