20:26 / 03.04.2026
2786
Биляна Проданова, президент, основател и главен треньор на Клуб по художествена гимнастика "Биляна“, в интервю за съвместната рубрика на Радио "ФОКУС“ и Български спортен тотализатор
Здравейте, г-жо Проданова.
Здравейте! Благодаря за поканата.
След две седмици предстои голямо международно състезание с много участници. Какво да очакват зрителите и феновете?
От 16 до 19 април ще се проведе петото издание на международния турнир "Нови звезди“, който организира моя клуб. В него ще вземат участие 1500 състезателки от 35 клуба. Освен от България, ще има гимнастички от Молдова, Сърбия и Гърция. Този турнир се провежда всяка година. Очертава се сегашното издание да бъде най-силното и с най-голям брой спортистки, затова го правим в четири поредни дни от сутрин до вечер. Винаги раздаваме специални призове в чест на олимпийските ни шампионки, "Диамантите" на България, както и на техните треньорки Весела Димитрова и Михаела Маевска. Тази година ще вземат участие седем дечица със Синдром на Даун, които ще участват на предстоящото световно първенство в София. За мен е изключителна чест, че те отново ще бъдат наши гости и ще се представят пред родна публика.
Това е изключително важно, което казвате, защото много или малко като общество, сякаш не забелязваме тези деца. А вие отваряте нови хоризонти пред тези слънчеви деца.
Тези слънчеви деца наистина са разкошни и може би за трета поредна година ще вземат участие в нашата надпревара. Буквално цялата зала става на крака, когато те са на килима. Техните усмивки достигат до малки и големи, те наистина са страхотни, а това, което правят, е достойно за уважение.
Бихте ли казали, в коя зала ще бъде надпреварата? Има ли билети, как стои въпроса със зрителите изобщо?
Ще бъдем отново в столичната зала "София". Няма цени на билетите, входът е абсолютно свободен. Избрахме тази зала, защото броени дни след приключването на турнира, от 22 април до 26 април, нашият клуб ще бъде домакин и на още един шампионат - Държавното отборно първенство "Елит". Това е едно от най-силните събития в нашия спортен календар към Българска федерация художествена гимнастика. Радвам се, че ще бъда домакин на форума и ще посрещна всички силни клубове от страната. Мисля, че ще е много интересно и вълнуващо състезание.
Един такъв форум не може да бъде организиран без подкрепата на спонсори и държавни институции. В тази връзка, лесно ли се работи с Българския спортен тотализатор?
Изключително лесно се работи, просто съм им ужасно благодарна и се радвам на тяхната подкрепа. Без тях това състезание нямаше как да премине по този начин. Ние да сме спокойни, защото те са зад гърба ни. Радвам, че си партнираме с тях. В същото време от сърце благодаря на всички останали партньори, без които събитието няма как да стане реалност.
Госпожо Проданова, връщайки се назад няколко години, как ви дойде идеята да създадете този клуб? Или може би това е най-естественото нещо на света заради Вашата богата визитка и успехи в художествената гимнастика?
Този клуб винаги е бил една моя мечта, която навремето смятах, че е недостижима. Вече сме на 5 години и реално това е възрастта на турнира, който организирам. Бях състезателка, след това треньорка в ЦСКА. Събрах сили и смелост, отделих се. Започнах с 20 деца. В момента имаме около 300 деца, които тренират в клуба, 15 треньори, трима балетни хореографи, които работят с децата. Аз съм изключително щастлива и благодаря на родителите, на децата, на треньорите за доверието, което ми гласуват. Аз нося своята отговорност и се радвам, че за момента се справям и успявам да балансирам.
Мотото на вашия клуб е "Грижим се за вашите деца, като за нашите собствени“. Какво влагате в тези думи?
Преди всичко, смятам, че това е идеята на спорта. Да дисциплинираме децата, да създадем най-вече личности, да ги научим на борбеност, да ги научим да не се предават. За мен спортът никога не е бил само златни медали, смея да кажа, че на това уча и децата си. По някой път им казвам, по време на състезание или на тренировка, че не ме интересуват грешките и класирането. Разбира се, то е важно. За големия спорт са важни резултатите. Но, в крайна сметка, не всичко е на всяка цена. Понякога това да преодолееш себе си, да направиш крачка напред, да израснеш, да натрупаш опит, е много по-ценно от всеки медал. Затова е и нашето мото, защото аз наистина влагам сърцето и душата си, и цялата си любов, която нося към децата. Старая се да имам специално отношение към всяко едно дете в клуба, към всеки един родител, към всеки един треньор. Мисля, че това ни отличава, прави ни различни и е по-ценно от всяка една титла и медал.
А децата на какво ви научиха Вас?
Научиха ме да се радвам на малките неща. Научиха ме на тяхната чистота и искреност. Може би това ме кара да работя с деца и да остана в спорта. Просто те са толкова искрени и толкова чисти. При тях няма фалш и лицемерие. Понякога те дори не мислят и се поддават на емоциите си. Тяхната любов и тяхното щастие ме зареждат.
Всички тези деца идват на тренировки със своите родители. Как се работи с тях? Защото сред майките и татковците има много амбициозни хора, други са по-малко амбициозни, има толерантни, има смирени, има дори нахални. Как процедирате? Как намирате баланса?
Трудно. В такива времена живеем, че като цяло комуникацията с хората стана трудна. Но, знаете ли, научих се на смирение, научих се да замълча, когато мога да реагирам по-емоционално, научих се да бъда по-сдържана, по-балансирана, по-дипломатична. С течение на годините един треньор и един специалист придобива опит. Той трябва да може да работи с всички, да запазва добрия тон, възпитание, морал, ценности, да се опитва да е справедлив, да опитва да се лишава от емоции, да взима по-практични решения и да не бърза. Трябва да е по-умерен и балансиран.
Това са безценни житейски съвети, от които всички слушатели и читатели могат да се възползват, ако искат, госпожо Проданова. Има различни видове деца за художествена гимнастика, някои по-талантливи, други не чак толкова. Как подхождате към тези, които очевидно не са за този спорт, а пък имат огромно желание да го практикуват. Как давате на тях и на родителите да разберат, че по-скоро няма да имат чак такива успехи - национални, европейски и световни, но е добре детето да остане в клуба и да продължи да тренира. Къде е балансът във вашия подход? Как действате?
Честно казано смятам, че всяко дете носи нещо у себе си. Те са различни. Да, някои притежават физика, други имат гъвкавост и сила. Аз мисля, че с постоянство и работа, абсолютно всяко дете може да постигне резултати – по-големи или по-малки. Стига то да е здраво, да се съхрани психически и физически от травми, с правилна работа, правилна подготовка. Никога не бих дала някакво окончателно мнение на малко подрастващо дете какво ще стане от него. Наистина вярвам, че всяко дете носи потенциал и нещо различно в себе си. И ако мечтае, вярва и работи, може да постигне всички свои цели и мечти.
Вие преди време бяхте близо до суетата, до лъскавата част на живота, говоря за титлата Мис София. Сега сте далеч от тази сфера. На какво ви научи тази титла и пребиваването в тези модни среди? От какво искахте да избягате, основавайки клуб "Биляна“?
Аз не съм се задържала много в тези модни среди, защото може би не са моето. В момента работя, заобиколена от деца, от щастие, от детската любов и за мен те са много по-ценни от излишната показност. Хората се променят, израстват, трупат опит, така че не съжалявам за нищо като цяло. Всяко нещо ти дава опит и рутина. И научаваш ценни уроци, за да вървиш напред.
В днешно време много трудно се избира екип, малко са качествените хора, а Вие имате великолепни треньорки и хора около вас, които ви помагат в управлението. Как ги намерихте?
Повечето от тях сами ме намериха, с други се познаваме от много години, пътищата ни се засякоха. Открихме се, така да се каже. С много от тях съм тренирала, познаваме се от много, много години. Някои от тях са били треньорки и съдии, докато аз съм била състезателка. Ние в нашите среди се знаем, но аз се радвам, че в момента съм заобиколена от тези треньори, разбираме се прекрасно, а атмосферата в залата и сред треньорския ни колектив е повече от добра. Всички си помагаме ужасно много, разчитаме една на друга, смятам, че сме много сплотени и че съдбата си знае работата, щом сме се събрали на този етап.
Вашата оценка за отминалата Световна купа в София. Може би имахме малко по-големи надежди за ансамбъла. От друга страна имаме Ева Брезалиева и Стилияна Николова. Добре ли се развива нашата художествена гимнастика?
За мен всичко, което прави нашата федерация и в частност госпожа Илиана Раева, е повече добро. Това беше първо такова състезание за годината, така че смея да кажа, че всичко е пред тях. Момичетата са страхотни, стисках им палци през цялото време, нашите деца в залата записваха видеа, правиха снимки, въобще имаше силна подкрепа от наша страна. Тези, които бяха на тренировка, ги гледаха от нашата зала, всички клубове, всички деца, които се занимават с гимнастика, бяха в еуфория. Нашите националки са пример за подражание, те са идоли на следващите поколения. Нашият клуб изпрати четири дечица, които имаха възможност да изиграят свои съчетания между финалите на световната купа, в паузите, като поздрав към всички зрители в залата, и беше фантастично. Може би за трета поредна година част от клубовете у нас имат този шанс. Това, да стъпят на килима преди или след Ева, Стили или ансамбъла, за децата е просто неописуемо, дава им криле, когато виждат техните успехи. И да, въпреки грешката, която допусна ансамбъла, ние ги подкрепяме напълно, възхищаваме им се, благодарим им за това, което показват, защото те са гимнастиката в България и ни представят на световния подиум. В никакъв случай аз не ги съдя или нещо подобно. За мен те са страхотни и могат да покорят всички върхове, а България за пореден път показва, че е безапелационна сила и може да бъде на върха.
Вие работите с много деца в вашия клуб в различна възраст. Как успявате да се справяте с тези дигитални изкушения, които ни заобикалят? Все пак това са млади хора, със своите залитания тук-там.
За мен, малко или много, момиченцата, които тренират художествена гимнастика от ранна детска възраст са облагодетелствани от тази гледна точка. Това е така, защото ние прекарваме много часове в залата, те нямат почти никакво свободно време, ходят на училище, на тренировки и са изключително организирани, и дисциплинирани. Смея да кажа, че спортът успява да ги съхрани и да ги предпази от всичко това, което е навън. И аз съм била така като дете, както и всички момичета, които са се занимавали с художествен гимнастика. Те са различни, по-крехки, имат други виждания и други мечти.Те предпочитат да гледат гимнастика, да гледат елементи, да гледат Ева и Стилияна, както и ансамбъла. Това са техните примери за подражание, и аз смятам, че художествената гимнастика наистина съхранява тези деца ужасно много и ги предпазва всичко това, което е навън.
Тя е един вид убежище от изкушенията на външния свят и това е страхотно. Добре, няма как да не ви задам въпроса с базите. Чета във вашия сайт, че обикаляте от зала в зала. Мечтаете ли за собствена база или пък тази националната, която ще се надстроява на стадион "Раковски“ е сбъднатата мечта за цялата художествена гимнастика у нас?
Мечтая, разбира се, но националната база си е за националния отбор. Да, наистина имаме недостиг при спортните съоръжения. Доста е трудно. Навиваме, развиваме килими, редуваме се с други спортове сме, местим се от зала в зала. Трудно е, наистина е тежко, надявам се да има промяна. Всички мечтаем за това, да има наистина повече възможности за спорта, повече спортни бази. За момента всичко остава напред във времето и в мечтите ни.
Ако сега се обърнете назад във времето и погледнете към мъничката Биляна, която влиза за първи път в залата, какво бихте й казали?
Не знам, аз бях много смела в началото. Имах си, разбира се, своите тежки моменти, разочарования и мигове, в които съм била на ръба да се откажа и да спра. Гимнастиката ми е дала толкова много, не бих променила абсолютно нищо по пътя си, дори травмите, дори неуспехите, много пъти съм казвала, искам си ги всички. Нямаше да съм тук, където съм в момента или да съм това, което съм, ако не ми се бяха случили всички тези трудни и неуспешни моменти, които съм имала. Бих й казала да не се променя, да вярва в доброто, да вярва в мечтите си, да вярва в успеха и да движи смело напред, няма друг път.
Какво е Вашето послание към хората?
Наистина апелирам това хората да са добри и да си помагат. Всички да сме успешни и да се радваме за успехите на другите. Наистина апелирам да бъдем по-добри. Вярвам, че доброто и красотата ще спасят света. Това може да звучи идеалистично, но е силата, която ме води. Да вярваме в децата, защото те са нашето бъдеще. Пожелавам всички да са здрави, да имат много успехи и много сбъднати мечти.
