14:29 / 29.10.2026
136
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с доц. д-р Ангел Янков, директор на Регионален етнографски музей в Пловдив, за научната конференция "Българското село и град – трансформации във времето".
Интересна конференция организирахте във вашия музей. Какви са Вашите впечатления? Как се трансформира във времето българското село и град? И какви са научните ползи от това, което обсъждахте на тази конференция? Темата е любопитна, още по-любопитни бяха и изнесените доклади. Имахме 35 доклада по темата "Българското село и град – трансформации във времето", като освен акцента етнография, чухме и теми, свързани с изкуството, музиката, културата. Като цяло обогатихме нашите познания по темата. Конференцията премина в шест панела. Първият панел беше по-пленарен, по-общ - селото, града, трансформации, взаимодействие и влияние. Вторият панел обърна внимание на града – топоси на общуване и социализация. Следващият панел засегна материалната култура в селото и града. Четвъртият панел беше посветен на нематериалното културно наследство - празници, обичаи, обреди. Следващият панел беше свързан с общности, идентичности, социални структури. Последният панел разгледа структурата, динамиката, перспективите пред селото и града по отношение на изкуство, музика, памет. Тук имаше доклади, които касаеха навлизането на многогласното хорово пеене, от седянката до концертния подиум, включително и музеоложки теми. Докладите бяха много различни, защото темата е обща и показва разнообразието, което представи всеки един от участниците. Обогатихме изключително много нашите представи по теми, които са по-встрани от нашата специалност. Но заедно с това се видя, че селото и градът не са абсолютно полярни противоположности, защото ние сме свикнали да свързваме селото с традицията, а града с модерността. Видя се, че те са взаимно зависими, двустранно са си необходими. Промените в селото се отразяват и на града и обратно. Така че между тях съществува непрекъснат обмен на хора, идеи, материална култура и те съществуват в синхрон. Те са като скачени съдове - селото и градът. Все пак тази тема дали провокира за реализацията на някакви проекти в бъдеще? Темата няма за цел да инициира проекти, а да обобщи историята, културата, взаимодействието между двете пространства. След края на конференцията беше съобщено на участниците да изпратят своите доклади и съобщения, защото това ще бъде следващият Годишник на Регионален етнографски музей. Това е нашият проект за началото на следващата година - да бъде публикуван Годишник на музея с докладите от конференцията.
Като цяло каква е ползата от това, което обсъждахте, какъв резултат търсим? Ние сме регистратори на това културно наследство. Ние популяризираме малко известни факти, анализи, обобщаваме дали става въпрос за материална, нематериална култура – топоси, трансформации, взаимодействие, цялата тематика. Имаше доклади които са мултидисциплинарен анализ на селото и града. Имаше доклад за слугинството между селото и града в края на 19-ти – началото на 20-ти век. Вторият ден почнахме с особености на бежанските селища, формирани в началото на 20-ти век, с примери от Бургаско. Имаше доклади за чаршията, за публичните пространства от Хасково, от Габрово, от Пловдив. Имахме любопитен доклад за Пловдивската ножарска школа през Възраждането, когато Пловдив е един много голям център на този занаят. Видяхме прекрасни образци на ятагани от почти всички големи музеи в България. Тук включи и доклад, посветен на паметен надпис върху дискус от църквата "Света Неделя" в Старосел и как този надпис във времето, вече над 200 години, е запазен. Видяхме как се развиват кулинарните празници, традиционните храни, които променят селото и отиват в града.
Мога да кажа, че моята тема беше за ракията между селото и града, защото ракията е един малък пример как една културна традиция прониква. Например храната се дели на селска и градска, традиционно. В селото знаем кои са традиционните храни. После, през ХХ век навлизат много нови храни, но те са в града. При ракията, от гледна точка на етнографията, няма селско и градско. Ракията е една. Тя показва свързаността на селото и града. Темата за ракията може да ви се види на пръв поглед странна, но тя е много интересен обект за етноложко изследване. Защото тази напитка се разглежда не от гледна точка на нейната история или технология, а като културна практика. Защото чрез нея могат да бъдат проследени отношенията между традиция и модерност, между производство и потребление, между локално, регионално и национално. Основната цел е, че ние не трябва да виждаме селото и града като противоположни затворени културни пространства. Казахме, че тук съществува един непрекъснат обмен и при този обмен ние не говорим за изчезването на традицията в резултат от урбанизацията. Ако огромното мнозинство преди 70-80 години е било селско население, днес е точно обратното, но традицията не изчезва в резултат на тази урбанизация. Говорим за нейната преконфигурация. Именно ракията е един от тези културни феномени, чрез които този обмен между селото и града могат да бъдат проследени. А за храната, имаше ли такива доклади, такива изследвания? Да, имаше и за храната. Те са локални и регионални. Имаше доклад за традиционните храни и кулинарните празници. Защото напоследък знаете, че всяко населено място, което иска да пробие с празник, прави такъв, напр. на сливата, на ореха, на лютеницата и пр. И тук се създават и нови моменти, нови места за общуване, нови традиции. Виждаме промяната на голямо в миналото селище, където се е развивала страхотна дейност в едно или друго направление – икономика, урбанизация, култура…, както и къде е днес. Една от колежките изнесе доклад за операта, за началото на оперните представления в Пловдив, сезон 1922-23. Чухме много интересни съобщения. Не искам да изпадам в детайли, защото мога да пропусна някои. Но всичките бяха изключително любопитни и интересни. Имаше един доклад от Варна за керамичните водни филтри, ето един аспект на материалната култура. Колегата от Варна показа воден филтър, който е произведен в Лондон и пречиства водата за пиене. Ние, в нашия фонд също имаме такъв воден филтър. Така че ето, имаше такива доклади, които проследяват именно един детайл, един образец, но винаги, във всичките доклади, прозираше връзката или противопоставянето, или културните взаимодействия между двата топоса, двете пространства - село и град.
А имаше ли фокус върху демографията, върху движението на хората от селото към града? Защото вече се заговори за връщане на населението по селата, младото население.
Вие знаете, че сега е особено модерно да се говори за местни продукти, локални продукти, за най-чисто производство. И в тази връзка, между традицията и модерността, също се вижда, че хората предпочитат домашното. Хората предпочитат семейна рецепта или произведено от собствена реколта. Противопоставянето между домашно и фабрично е условно, но тук трябва да имаме предвид, че и индустриалното производство все повече се рекламира като домашно. Виждате ракия, произведена във фирма, индустриално предприятие, но тя борави с термините на домашното. Дали ще има стара къща, лозе, казан или нещо друго, те също наблягат на нещо разпознаваемо, нещо, което е част от селото, а не от града. Така че виждаме, че има и пазарна стойност в традицията, а не е само културно наследство или културен медиатор.
Но дали наистина го има това движение, както преди 100 години, от селото към града, сега пък обратно към селото?
Ние не изследваме демографията, макар че я ползваме. Тук вече има различна сила нашата наука, като целта е по-скоро да се види етноложката гледна точка. В това отношение имаме феномени. Аз ви казвах за моя доклад. Интересното е да се види и материалното, и технологичното състояние, социалното, символното равнище, защото има значение това, което хората приписват на един или друг предмет. Има многопластовост в случая и тази многопластовост не е едностранна. И в тази връзка, всекидневното и сакралното в миналото, в традиционната култура, много често се преминава от едното в другото. Наблегна се и на това как се трансформира традицията, новото градско значение на редица практики, които се предават между поколенията, локалната единичност, вървейки от местното към регионалното и националното, между традицията и модерността. Това са темите, които се разискваха най-общо и които бяха част от двудневния научен форум.
Казахте нещо за музиката и за операта по-специално?
Да. Всички участници повишихме нашата обща музикална култура с последните доклади, защото те са по-специфични, с по-специални термини. Много беше интересно да проследим, примерно, трансформациите на песента. Колега от АМТИИ разгледа трансформациите на песента "Бре, Петрунко", която се е пеела на седянка, а пък после има няколко трансформации, за да стигне до концертния подиум.Като почнете от Филип Кутев, та стигнете до наши дни - импровизации, включително и джаз. Ето, от селото към града се върви. А за операта, моята колега Лора Христозова говори именно на базата на архивите, които са в нашия музей, че операта води началото си от 1922-23 година. Това са емигранти от Русия, които след революцията там, идват на Балканите и в Пловдив. И оттогава тръгват първите постановки и първите скандали, които съпътстват това изкуство. И оттогава още се говори за опера. Пък и до ден днешен знаете, че операта все още няма свой постоянен дом в Пловдив.
