10:41 / 03.04.2026
9376
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Ангел Янков, директор на Регионалния етнографски музей в Пловдив.
Получихте високо отличие "Музей на годината" от Сдружение "Български музеи". Поради какви заслуги е това отличие?
Ами най-малкото е, че Етнографският музей проучва една тема, без аналог в страната, на базата на голямото дарение от художника Димитър Добрев. Това е една колекция от над 1200 предмета от бита. Става въпрос за ютии, подложки за тях и други аксесоари. Това е изцяло нова постоянна експозиция, която беше открита във филиала на музея, на улица "Съборна" 20. Тази постоянна експозиция върви с открит фонд, където всички посетители имат възможност да се докоснат до това дарение и не само да видят разнообразието, но и да проследят развитието на един уред във времето и в пространството. Творческият екип на музея определи най-напред концепцията, структурира по теми съдържанието, изгради една ясна експозиционна рамка – какво искаме да покажем, как да го покажем, хем да бъде научно, хем да бъде популярно. Там имаме експозиционен разказ, развит в шест зали, имаме иновативни модели, които превръщат ютията не просто в обикновен утилитарен предмет, а в памет за миналото – културно, технологично, тъй като проследява произхода и еволюцията на уредите за гладене.
В същото време е и модерно представено всичко, с мултимедии.
Разбира се, съобразено с концепцията, графичният дизайн и експозиционният дизайн отговарят на един съвременен музей от 21 век. Сградата също отговаря на тази функция. В една от залите на къщата на Невена Атанасова ние сме вкарали и текст за това коя е тази българка от началото на 20 век, която е собственик на сградата. Тя е завършила модно кроячество в Женева и е открила първото модно ателие в Пловдив още в началото на 20 век. Така че няма нищо случайно в тази къща да бъде аранжирана и тази експозиция, като има много интерактивни елементи, дигитални визуализации и в крайна сметка смятаме, че постигнахме един много добър културен продукт.
Имате ли обратна връзка с посетителите и можете ли вече да кажете каква е била посещаемостта за времето от откриването до сега?
Не, наблюдава се една неравномерна посещаемост. Експозицията беше открита в края на ноември. Засега има голям интерес от хора, които се занимават с музеи и музеология. Дойдоха колеги откъде ли не, университетски преподаватели и други. Но все още повечето пловдивчани и гости на Пловдив не са чули за този музей и ние сме в дълг, тъй като искаме да популяризираме това място, да го изведем на преден план. Защото често посетителите минават по улицата, но не влизат в тази къща в Стария град, която не само приема посетители, но в нея функционира един цял комплекс – има сувенирен магазин, в който също има много изненади, свързани с постоянната експозиция. Там има реставрационно ателие, музейно образователен център и по този начин музеят постигна няколко цели, тъй като реши да голяма степен своите проблеми, свързани с липса на музейно пространство, където не само да има експозиция, но да има и хранилища, да има и място за обучение.
С доста любов и трепет го подготвяхте този музей и наистина се получи едно много хубаво място, което трябва да се види от всички пловдивчани, защото е нещо уникално. Вие имате и много интересен "експонат на фокус" в момента, едно дарение, което сте получили. Какво представлява то?
Да. Прехвърляме се в основната сграда на музея, където представяме една голяма салонна гарнитура – еклектичен стил, от 20-те години на 20-ти век. Това е дарение от БНТ Пловдив и неговия ръководител г-жа Десислава Шишманова. Чест им прави, че избраха музея, за да бъде запазена и дарена тази гарнитура. Ако за една институция това вече е брак, то за нас се явява изключително ценно постъпление. Тази гарнитура може да бъде едно чудесно попълнение за следващата експозиция, която подготвя музеят. Това е къща Павлити, където музеят иска да представи градската култура, да покаже модерния Пловдив от периода преди и след Освобождението, европеизацията на града, модернизацията. Така че това дарение се вписва идеално там. С това дарение ние продължаваме политиката да популяризираме нашите дарители. Освен художника Димитър Добрев и голямата колекция от ютии, освен другите големи дарения, които получихме, тук поставям и дарението на Румяна Герчева – майсторка на кукли от Шумен. Изработени от нея и дарени 56 кукли също ще намерят място в изложбените зали на музея. Мога да кажа, че имаме и други такива дарения. И ние периодично ще анонсираме именно тези колекции или предмети, които дават нова перспектива, които са свидетелства за безкористен дарителски акт. Дарява богатият по дух човек, богатият на мисли, на ценни качества, а не на финанси. Дареното на музея остава за поколенията, като истинско наследство от миналото, като памет. Така то ще бъде съхранено във времето.
С този "експонат на фокус" вие поставяте и началото на кампания за дарения?
Точно така, и това не е от сега, това е още от няколко години. Музеят работи активно в тази насока да популяризира дарителството и дарителските актове.
И ако някой има нещо ценно в дома си, за което смята, че няма място, може да го дари на музея.
И което да е в нашия тематичен обхват, защото при нас то минава през идентификационна комисия и тогава то се превръща в движима културна ценност. Така паметта за предмет или за колекция се запазва и се предава във времето. Иначе ще си остане там, където е било през 19-ти или 20-ти век. Ние искаме да събудим това чувство у пловдивчани и гостите на Пловдив, за да пазим нашето минало и да го предадем на следващите поколения.
И къща Павлити ще бъде това място, където тези дарения ще намират място все повече?
Това е още процес, защото тепърва предстои да бъде реставриран интериора, да бъде осигурена климатизация по един съвременен начин, да бъдат изцяло подменени останалите инсталации и след това вече да мислим за една постоянна експозиция. Защото къщата е просторна, широка, вътрешните пространства са големи зали, които идеално биха се вписали в нашата концепция.
Докъде стигнаха нещата там? Има ли някакви административни пречки?
Ами в момента сме пред обявяване на обществена поръчка, но както знаете в тази държава всички сме зависими от бюджета, така че очакваме момента, когато да сме с развързани ръце и да продължим нататък.
Имахте и едно много интересно събитие този месец, една кръгла маса за традиционните занаяти, като културно наследство.
Да, в центъра на това събитие беше всъщност Регионалният център за опазване на нематериалното културно наследство към ЮНЕСКО. Ние сме партньори, както и Регионалната занаятчийска камара. Затова при нас в музея и в Панаира, в средата на месец март имаше занаятчийски срещи, там беше и кръглата маса, там бяха 8 музея, които представяха своите образователни програми. По този начин ние, съвместно с Регионалния център и Камарата на занаятите, се опитахме да свържем старите занаяти със съвременните образователни програми в музея. Изключително добро беше участието и на пловдивчани, малки и големи, които се стекоха през тези два дни и дадоха смисъл на събитието. Показахме, че тия занаяти може да ги опазим като живо наследство, защото това е целта – те да бъдат популяризирани и предадени във времето, да не се прекъсва тая нишка.
Има ли нещо в държавната политика, което пречи за това? Достатъчна ли е тази политика по отношение на съхраняването на традиционните занаяти като живо наследство?
Всички знаем, че няма конкретна политика и работеща програма, която да насърчава тези хора. Старите традиционни занаяти и техните носители са обявени за живи човешки съкровища. В Европа примерът е, че те са облекчавани данъчно, насърчавани са и финансово. Там се осигуряват и ученици, които да се обучават, като им заплащат в повечето случаи. А в България знаем как стоят нещата – няма такава програма, която да насърчава тези занаяти. Ето във Стария град, тук на улица "Стръмна" има няколко занаятчии, които си плащат наем за ползваните помещения, принудени са само да произвеждат, а не да обучават, за да могат да просъществуват, да оцелеят в момента.
По време на Кръглата маса имаше ли някакви идеи в това отношение от страна на занаятчиите?
Ами, търсим подкрепата на общината, която помага в това отношение, но няма подкрепата на държавата. За това работим именно с Регионалния център за нематериално-културно наследство към ЮНЕСКО и с Регионалната занаятчийска камара. Имаме общата цел да популяризираме тези стари занаяти, да вървят напред тези, които са по-атрактивни, по-интересни, тези, които не произвеждат сувенири. Ето ви един пример за това. Ножарството е изключително интересен занаят. И сега има желаещи младежи, които искат сами да си направят ножове. Но медникарство, например, къде отива? Къде отива бакърджийството? В момента на пръстите на едната ръка се броят активните майстори в този занаят. Това е един тежък физически труд. Всичко става ръчно. И ако продължи така, скоро няма да има кой да създава тези уникални медни изделия. За ножари винаги ще има желаещи, макар че там пак на пръстите на едната ръка се броят майсторите, които извършват всичките операции, свързани със занаята. Защото там ти трябва да владееш и метала, и рога, и дървото, от стоманата да направиш нож. Но пак казвам, малко са тези, които изпълняват всичките операции, свързани с този занаят. Разбира се, живеем в едно динамично време, което изисква съвсем други умения и навици от нас. Ние нямаме това време, за да изпълняваме спокойно тези неща. Времето оставя своят отпечатък, динамично е – в 21-ви век глобализацията ни завладява все повече. Но ние трябва да оставим нещо, което е имало в нашите земи, има го и ще продължи да го има и след нас. И това са занаятите.
Но светът все повече се обръща към екологично чистото и към селото. Така че може би има надежда за това да се съхранят и медникарството и бакърджийството, и всички тези занаяти няма да умрат, все пак. Независимо, че няма държавна политика за това, занаятите у нас са живи, нали?
Да, може да отбележим, че в последните две десетилетия някои занаяти се посъживиха и имат сериозни успехи. Един такъв стар домашен занаят е плъстенето. Преди две години музеят ни направи една национална изложба на плъсти, като украса в дома. Копривщица и Видинския регион бяха между последните места, където още се пазят старите плъсти и има спомен за този занаят. Но сега вече доста от майсторите, които работят с текстил, се обърнаха към плъстенето като по-атрактивен занаят. Въвличат се и млади хора, появяват се изделия от плъст като шапки, шалове, чанти, ако щете обувки и други аксесоари. И това все повече навлиза у нас. Плъстенето е много старинна технология. Така че имаме възраждане, но това е, пак казах, свързано с тези утилитарни нужди на хората, които възникват в наше време и един спомен, който идва от миналото, за да поддържаме това изкуство. Защото в наше време това се превръща в голяма степен и в художествено изкуство, в произведение.
Според мен модата също обръща внимание на тези неща.
И модата включително, да.
