Андрей Ковачев, заместник-председател на групата на ЕНП в Европейския парламент, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"  

След като Европейският парламент обяви Русия за държава спонсор на тероризма, предстои да обсъди и резолюция за международен трибунал за режима на Путин. Какво ще произлезе от инициативата? Наш гост е Андрей Ковачев – зам.-председател на групата на ЕНП в Европейския парламент. Защо е необходим трибунал за режима на Путин?

Това е последователна политика на демократичните страни, които осъждат най-остро агресията на Руската федерация, заповядана разбира се от управляващите сега в Кремъл срещу Украйна, и обявяването на режима за спонсор на тероризъм, призивите за моментално спиране на военните действия и оттегляне на Руската федерация, и разбира се, искането на компенсации за щетите, нанесени върху Украйна, и от друга страна, търсене на отговорност от тези, които са виновни за тази агресия, за безбройните вече жертви и от двете страни, както от руска, така и от украинска страна, но от украинска страна също и изключително много цивилни жертви, да не говорим за цивилна инфраструктура, за всякакъв вид инфраструктура на територията на суверенната държава Украйна. Затова и след като Европейският парламент, както и Съвета на Европа, гласуваха тези резолюции за обявяване на режима в Кремъл за спонсор на тероризма, следващата стъпка е и начин за международно правно формиране на такъв трибунал, защото наистина е сложна правна материя. За да се задейства Международният съд, който е под егидата на Обединените нации, трябва решение на Съвета за сигурност. Разбира се, че всеки един запознат с взимането на решения в Съвета за сигурност, знае, че това няма как да се случи, след като страната Русия има право на вето в Съвета за сигурност. Затова юристите, специалистите по международно право, в момента мислят, коя е най-правилната за този исторически момент възможност, дали чрез съгласуване в Генералната асамблея на ООН, дали да бъде коалиция на желаещите, как може да бъде потърсена отговорност на тези, които са предизвикали войната в Украйна и съответно споменах вече огромните жертви и инфраструктурата, която е унищожена там.

Международните трибунали за различни престъпления срещу човечеството са базирани в Хага. Вероятно и този трибунал планирате да бъде там?

Не, това е все още доста далеч в бъдещето, къде точно ще бъде този трибунал. Разбира се, че Трибуналът в Хага е добра възможност, но той трябва да получи мандат. И Европейският парламент с тази инициатива, която беше подкрепена в конференцията на президентите тази отиващата си седмица, да се разисква и приеме резолюция следващата седмица, иска да даде първа международно призната стъпка в тази посока.

Какво ще произлезе от инициативата?

Ние в Европейския парламент искаме да си свършим работата. След това трябва и не само парламенти, но и други правителства, както и по всяка вероятност в Генералната асамблея на ООН да бъде дискутиран този въпрос и да бъде взето решение как да се процедира.

Ако резолюцията е на ниво Европейски парламент, то тези дни в България 113 общественици се обърнаха с призив към депутатите в 48-ото Народно събрание незабавно да инициират законодателно решение за отмяна на 3 март като национален празник. Сред тези, които ги подкрепят, сте и вие. Защо трябва да се промени 3 март?

Това е много важен дебат, който трябва да бъде проведен в България. В почти всяка страна по света денят на независимостта е този, който се приема за национален празник на страната. Ние през годините имаме дни, в които България, българите участват основно, даже срещу желанията на много от великите сили в много важни за нашето Отечество дати, събития, като например 6 септември – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, или 22 септември – обявяването на независимостта на България от всякакви суверенни права или сюзеренни права, както тогава се е казвало, от страна на Турската империя, на султана. Това смятам, че е правилно да се постви като въпрос в България, за да няма разединение. Националнят празник трябва да ни обединява. Това е толкова задължително условие – да се чувстваме горди всички, по най-дълбоко патриотичен начин в това, че този ден е денят, в който трябва да сме горди, че сме българи, че сме постигнали сами нещо, че тази свобода, както казва Вазов, не ни е дадена даром, че ние сме си я извоювали и свободата, и независимостта, и сме си я платили с кръвта на много от нашите предци, и разбира се, с усилията на целия български народ. Датата не трябва по никакъв начин да ни разделя, нито да е рождения ден на някой император, който е разбира се Цар Освободител. Много може би не знаят, че Цар Освободител означава, че е освободил не България, а крепостните селяни в Руската империя от крепостничеството, което е вид робство. И много от нашите велики предци, като Левски, като Ботев, Раковски, много добре са описвали страданията и на руския народ, и са писали, че те са искали като извоюват свободата на България, да извоюват свободата и на хората, живеещи в Русия.

След като за тази свобода е пролята толкова българска кръв, дадени са жертви в хаюдушкото движение, във въстания и бунтове, в Априлското въстание с нашествието на турците, в кланетата в Перущица и в Батак, защо 3 март да не бъде национален празник?

Мисля, че го казах много ясно – огромното мнозинство от българския народ би трябвало да го чувства, че това е националният ни празник, и да бъде горд, а не да все пак да се развяват други, чужди знамена. Ние сме със сигурност признателни на всички руски, украински, белоруски, финландски, румънски войни, които са оставали костите си по време на Руско-турската война, но все става въпрос за българския национален празник, който трябва да ни прави нас горди, не да имаме едно, как да кажа, задно чувство – аха, тук има някои други сили, които си правят собствената пропаганда с този български национален празник. Разбира се, че 3 март няма и никой не говори въобще да не бъде празник, да бъде премахнат. Аз не смятам, че тези, които искат националният ни празник да бъде друга дата, искат да не се отбелязва и чества 3 март. Тук не говорим за това. Но говорим, че българският национален празник, който да ни обединява, би трябвало да бъде друга дата, която да е много по-силно обединяваща българите.

Когато говорим за 3 март, трябва да погледнем към състоянието на българо-руските отношения. Предполага ли на фона на нивото на замръзването им да празнуваме национален празник, исторически свързан с тях?

Не, аз не бих въртял в тази посока да правя някаква връзка със сега съществуваща война, която води Русия с Украйна, и заради това ние да променяме нещо, което смятам, че независимо каква е сегашната ситуация на нашите отношения с Русия, това трябваше много отдавна да бъде направена равносметка за нас самите кое е по-добре и кое по-добре отговаря на нашето достойнство. Разбира се, то е свързано и с образователните ни програми, с наименования на много места в България, на определи артефакти, които съществуват и тяхното преместване, да не бъдат толкова на централни места из цялата страна.

Г-н Ковачев, дали сте забелязали, че в Европа твърде често ни приемат за руски троянски кон? Ето сега, дерогацията за руския суров петрол се оказа в полза на "Лукойл“, на Русия, а не на българските граждани.

Това е една от разпространяваните идеи или мисли, но аз не смятам, че е така. Аз смятам, че ние извоювахме нашето място като достойни членове на НАТО и на Европейския съюз. България подкрепя усилията или геополитически е на страната, където се намираме – в европейското семейство със завета на Левски. Да бъдем част от европейското семейство зависи от нашите общи задружни усилия. И това ние сме го постигнали. Но разбира се, че има сериозна мрежа на влияние сред най-различни среди в България, които изпълняват със сигурност интереси на Руската федерация. Да, жалко е, че тази дерогация, която беше постигната, в крайна сметка българските шофьори, те не получават някакво предимство от тази дерогация за руски суров петрол, който ние като единствена страна в Европейския съюз може да получаваме, и тази цена е изключително ниска – мисля, че преди няколко дни беше 37 долара цената на руския петрол. Но ние плащаме цени, които са съизмерими с все едно преработва "Лукойл“ "Брент“. Тогава не виждам смисъла да има дерогация, след като цените не се отразяват за крайните потребители благодарение на тази дерогация. И обратно, благодарение на тази дерогация от февруари месец досега над 1.5 млрд. долара са постъпили като разлика в бюджета на Руската федерация, което разбира се го използват със сигурност за военните действия в Украйна.

Ние не заехме много стабилна позиция и за Украйна. Това как се коментира?

По принцип се коментира, че политическата ситуация в България е изключително нестабилна от 2 години насам, няма предвидимост, няма редовно правителство, с което да може дългосрочно да се водят преговори по важните геополитически теми. Има едно люшкане, лъкатушене заради коалиционни споразумения – знаем правителството на Петков не искаше открито да подкрепим с военна помощ Украйна и извършваха този бих казал срамен акт прикрито, казвайки от една страна Нинова, че не изпращаме оръжие, докато чрез трети страни да изпращаме оръжие през Полша или други държави за Украйна. Това сега вече не е така. Ние имаме мисля, че огромно мнозинство в българския парламент за подкрепа на Украйна. И това е правилно, но остава голямото "но“, че България е непредвидим партньор към този момент поради липсата на редовно правителство и на предсказуемост поради егоистичните тясно партийни боричкания на определени лидери, които не могат да надмогнат своето его или своята лична омраза към един или към друг, и по този начин рискуват изключително много за страната ни. Тук можем да започнем веднага с Плана за възстановяване, с оперативните програми, какво може да загубим с нашата енергийна сигурност, ако искате и с "Шенген“, със сигурността по отношение на границите – дали е достатъчно добре гарантирана, и с това, което вие казахте – дали сме надежден партньор в Европейския съюз и в НАТО или сме болния човек на Балканите, и то вече в продължение на над 2 години.

В четвъртък Народното събрание гласува почти единодушно от всички парламентарни сили за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост в честта за енергетиката с цел запазване на въглищните централи. Дали това е възможно, след като принципно вече Европейската комисия е приела основните параметри от този план, един от които въпросното съкращаване на 40% на въглеродните емисии? Дали ще се вслуша в българските аргументи и дали ще преговаря за предоговаряне със служебно правителство?

Принципно всичко е възможно. Разбира се, че всяко правителство, било то и служебно, има правото да отиде в Европейската комисия, да си посипе главата с пепел и да каже: "Предишното правителство, въпреки че беше само преди няколко месеца, не си направи добре калкулацията и ние няма как да се справим“. Не е невъзможно, не е забранено, всяко правителство може да поиска, но трябва да има много добра аргументация защо преди няколко месеца правителството на Кирил Петков и той самият обясняваше, как Урсула фон дер Лайен му казала: "Кириле, ще дойда, всичко е наред, и приемаме Плана за възстановяване“, и сега след няколко месеца, както вие казахте, с огромно мнозинство в българския парламент, се приема, че това не е така, не сме доволни, между другото и от правителството на "Продължаваме промяната“ явно са гласували за това да се предоговаря – нещо, което те са предложили на Комисията и заедно с Комисията е прието. Дали ще се случи, дали те ще се вслушат в аргументите, зависи колко добре е обоснована аргументацията и какво ще се предлага като алтернатива за намаляване на емисиите, в какъв времеви срок. Все пак 2030 година имаме задължението т.нар. "Fit for 55" и 2050 година с голямата цел за въглеводородна неутралност на европейската икономика. Има много други фактори: пандемията, войната, които могат да забавят този процес, и всичко зависи за това как ще се предоговаря, колко бързо ще инвестираме и във възобновяеми източници, в енергийна ефективност, саниране на сгради, нови технологии, въвеждането на нови технологии, въвеждане на пречиствателни инсталации за някои от нашите въгледобиви инсталации.

Цоня Събчева