Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
"Българският ужас" - така известният наш журналист Кеворк Кеворкян озаглави последната си публикация в официалната си Facebook страница.

От "Фокус" публикуваме думите му без редакторска намеса:

"БЪЛГАРСКИЯТ УЖАС

Властниците ни нямат желание да се държат поне донейде прилично с Народа – например, да обговорят навреме някакъв проблем, да се опитат някак да го обяснят. Дори да ни залъжат нещо е за предпочитане, отколкото да мълчат като пукали.

И "Не се сещат да изпуснат дори една въздишка, когато хора загиват като скотове – това е фраза от дописката ми "Сношение с уродливото“ от

2008 година.

Нищо не се е променило оттогава. Сякаш са им изболи очите на властниците и те не виждат Злото, докато не се случи нещо извънредно – но и тогава не схващат, че ужасът не е само във фалшивите домове за възрастни. Издевателствата в тях изобщо не са новина – от разкритията за Домът за сираци в Могилино минаха повече от 15 години, но нищо не се промени, само Злото става все по-изобретателно.

То надзърта от много места в клетия ни живот. Около милион и половина души оцеляват някак под линията на бедността. Сегашните разкрития за издевателствата в няколко криминални домове са едно удобство за Властта – защото те отвеждат вниманието на публиката и прикриват случващото се в Големия Дом България. И защо да очакваме някаква нормалност в тези домове, когато самата държава в много случаи действа безмилостно и вече дори не се оправдава за немощта си.

И усърдно се крие от Злото – и така го насърчава още повече. Не само властниците – всички сме свикнали със злото, а то е и заразно. Но многословните ратаи от Фабриката за лъжи на властта изобщо не ни казват, как ни променя това? Какво се случва с нас, когато сме поданици на една бездушна власт?

Залисани в старанието си бъдат образцовите евро-послушници, властниците ни не си задават такива въпроси. Те са слепи и за чудовищните несъответствия с нормалния живот, в които трябва да оцеляват практически отписаните българи – не само тия от скотската зона на фиктивното оцеляване, но и мнозина други. Колцина от тях си дават сметка, че са нещастни – или вече дори не се замислят върху това, убедени, че това състояние им е отредено от някаква зла сила.

И, в крайна сметка, какви възможности им предоставя Големият Български Дом, за да бъде поне донякъде справедлива и смислена връзката им с Живота?

Или вече окончателно са се убедили, че "Животът е да се валяш в нещастия“, както казваше един писател.

Телевизиите няма защо да си губят времето с хора, които са готови да се лигавят около въпросите им. Щом толкова яростно твърдят, че Ужасът властва и в ония места, които трябва да бъдат средище на милостта и състраданието – тогава вече се налага да търсят и да допускат в студията само онези властници, които имат някакви отговори.

Разбира се, ясни отговори тук скоро няма да дочакаме – това също е една от особеностите на Българският Ужас. Ще трябва да се задоволим с доставеното ни от "Поглед на празни очи“ – както се пееше в една песен.

За нашите властници е сигурно, че обичайно пропускат да видят тъкмо това, което е пред очите им – или пък не успяват да го видят и с мозъка си.

Злодействата ще продължават – а обясненията все ще липсват, докато ни убедят, че самият Живот е Злодеят.

Седмица след разкритията за новите изстъпления във фиктивните старчески домове, ентусиазмът/общият започна видимо да изветрява – напълно естествено. Свикнали сме да се утешаваме с въпроси, които остават без отговори.

Направи впечатление, че най-важният въпрос – "Защо?“ – изобщо не се чу. Обяснението е просто: понеже щеше да ни отведе право към истинските виновници. Трябваше да се задоволим с някакви невзрачни типове – очевидно поставени лица в старческите домове – които са си играели на Менгеле.

И сега, и отново пак изпраха истинските грешници - властниците.

Те пък сякаш все по-трудно различават Доброто от Злото."