Малко неща озадачават бъдещите родители повече от избора на точното име за детето им – и средното име не е изключение. То трябва да има едновременно сериозност и жизнерадост и да задава тона за цял живот повтаряне в официалните формуляри. Но каква е ползата от средното име, все пак?

Съвременната традиция за вмъкване на средно име (или две) в прякора на детето най-вероятно е започнала през Средновековието, когато родителите са давали на бебетата персонализирано първо име и име на светец за средно име, последвано от фамилия.

Към средата на 19-ти век този европейски навик започва да навлиза в Съединените щати, донесен от имигранти, и започва да придобива ново значение. Средните имена, вдъхновени от светци, понякога са били заменяни с нерелигиозни средни имена, като например моминско име по майчина линия , а по времето, когато Гражданската война започва през 1861 г., средните имена са се давали изцяло по преценка на родителите - всяко име по техен вкус е било допустимо - и често са били с желателен характер, като са се давали две или три средни имена. В края на краищата, измислено име като Петър Аврелий Оливър Смит носи малко по-голяма тежест от обикновеното Пийт Смит, нали?

Идеята за презиме се налага в САЩ и с настъпването на Първата световна война през 1914 г. официалните формуляри за записване в армията стават първите правителствени документи , които изискват презиме на кандидатите. Презимената са толкова често срещани, че когато компютрите започват рутинно да се използват за документи за граждани на САЩ, те са програмирани да разпознават три имена. Не две. Или четири. Само три. Ако не е въведено презиме, програмата автоматично въвежда NMI, което е военно съкращение за "без презиме“, пише people.howstuffworks.com.

А за тези, които нямат средно име, камо ли инициал? Изобретението е ключът към успеха. За Джоан Катлийн Роулинг, по-известна като Дж. К. Роулинг , авторка на поредицата за Хари Потър, средното име "Катлийн“ е измислен афект – появява се сякаш по магия.