Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Древните римляни може би са ни научили на едно-две неща за производството на устойчив бетон, който издържа хиляди години.

Ново проучване е анализирало щателно суровините и енергийните нужди на древната им рецепта, разкривайки някои полезни начини за подобряване на съвременния цимент.

 

Изненадващо, изследователите откриха, че производството на римски хоросан и бетон изисква повече вода и повече емисии на парникови газове, отколкото портланд цимента - най-разпространеният вид цимент, използван в бетона днес.

Но макар първоначалните разходи за енергия да са по-високи, римските бетонни формули в крайна сметка биха могли да се окажат по-устойчиви в дългосрочен план. Това е така, защото може да не се налага да бъдат подменяни или ремонтирани толкова често.

Според международен екип от инженери по околна среда, римските бетонни смеси ще трябва да надживеят съвременните формулировки с поне 41%, за да постигнат същите кумулативни емисии за сградите.

За по-краткотрайни конструкции, като улици и магистрали, римският бетон ще трябва да издържи поне с 29 процента по-дълго, пише Science Alert.

"Когато вземем предвид експлоатационния живот на бетона, тогава започваме да виждаме ползи“, казва водещият автор и инженер Даниела Мартинес от Северния университет в Колумбия.

"Можем да извлечем много поуки от римляните. Ако можем да включим техните стратегии с нашите съвременни иновативни идеи, можем да създадем по-устойчива застроена среда.“

Сравнение между древен и съвременен бетон. (Martinez et al., iScience , 2025)

Трудно е да се сравни дълготрайността на римския бетон със съвременния бетон, защото днес много бетонни сгради и конструкции са подсилени със стомана.

Когато стоманата ръждясва, тя се разширява, принуждавайки околния бетон да се напука и разгради само за десетилетие . За сравнение, древноримският бетон е способен на "самолечение“. Това означава, че когато се появят пукнатини в цимента, те се залепват по естествен начин отново, когато проникне вода.

Това е част от причината древните римски морски стени да са издържали хилядолетия, въпреки постоянното им разбиване от вълни и корозивна солена вода.