Внукът на Йордан Радичков, който носи неговото име, но всички наричат Дани е роден през 1989-та - годината, която променя историческия път на България. Детството и порастването – своето и на връстниците си във времето на прехода – описва така:

"Нашето поколение предполагам, че хем е с единия крак в това, което е било преди нас, хем е с другия крак в това, което предстои. Може би имаме едно по-трезво виждане за света, защото сме преживели 90-те, спомняме си ги добре и това ни е оформило. Когато едно време е разбъркано, е много лесно и много често се случва, човек да изгуби ориентир", разказа Дани в ефира на NOVA. 

"Представете си, че сте дете и си играете на площадката. През това време падате и си удряте много лошо коляното. Отваря се една рана и след това продължавате да си играете. Но на тази рана никога не е обърнато никакво внимание. Когато не се погрижи човек за нея, тя започва да зазлява, да прави проблеми, а ние продължаваме напред. Върху един проблем ти не може да градиш каквото и да било. Рано или късно това ще се срине. Никога не е късно да се погрижим за една рана. Проблемът е, че става много по-трудно", заяви още внукът.

Йордан Радичков не обича празните приказки. Търси смисъл и послания в словото. И често препрочита творчеството на дядо си."Това, което винаги се случва при срещата с творчеството на Йордан Радичков, е едно голямо удивление. Голяма усмивка преминава през лицето на човек с лека горчивина и едно голямо впечатление от един свят, който хем е много свързан с това, което виждаме днес, хем е изключително магичен и красив", посочва той.

Наследникът на Радичков също се занимава с писане. Музата му няма ясно лице и точен адрес. Но не я търси, защото тя го намира. "Източник на вдъхновение за всеки, който се занимава с каквото и да е творчество, е всичко в заобикалящия го свят, абсолютно всичко. Може да е просто среща на улицата, може да е в чакане на опашка, може да е някое бездомно куче. Естествено в зависимост от това в каква сфера един човек твори, той винаги черпи вдъхновение от голямото творчество, каквото е според мен е и това на Йордан Радичков. Във всички негови книги има толкова много, че всеки път, когато се връща човек към тях, открива нещо ново за себе си, открива и нещо ново, скрито в текста, тъй като текстът е страшно многопластов. Творчеството на Йордан Радичков и ценното в него е, че то живее изключително свързано с всички течения на т.нар. народна душа. То е плътно свързано с всичко, което тя е преживявала", подчерта Радичков.

Преди три години Йордан Радичков – внук печели първо място в конкурс за къси разкази с "Кучешки живот". Текст, създаден в онова вече позабравено време на пандемия, страхове, мисли и надежди.

"Кучешкият живот е много хубав живот. Кучето е едно от най-мързеливите животни – то спи някъде по 15 часа на ден. Тъй, че ако живеем един кучешки живот, то значи, че се намираме в постоянна дрямка, което предполагам, че не би било добре. От друга страна обаче кучето е най-добрият приятел на човека, което пък е много добре. Ние, ако можем да сме най-добри приятели един на друг, тогава ще живеем чудесно. Обаче пък от трета страна – това, което наблюдаваме е, че има много бездомни кучета, та може би сами себе си сме изгонили от този живот", отбеляза още Радичков - внук.