Хората с по-високи нива на витамин C в кръвта имат по-голям обем на сивото мозъчно вещество, показва ново проучване на учени от Университета в Хиросаки, Япония. Резултатите са публикувани на 10 юни 2026 г. в научното списание PLOS One. Откритията навеждат на мисълта, че витамин C може да е важен за здравословното стареене на мозъка, но не доказват, че повече витамин C предпазва от когнитивен спад или деменция.

Екипът анализира данните на 2044 възрастни със средна възраст 70 години, като 61,1% от тях са жени. На всички са направени магнитнорезонансни изследвания на мозъка, а нивата на витамин C са измерени чрез кръвни проби.

Оказва се, че хората с по-ниски концентрации на витамина обикновено имат по-малък обем на сивото вещество. То съдържа телата на нервните клетки и е ключово за обработката на информацията, паметта и други познавателни функции. Учените откриват връзка и между нивата на витамин C и структурната свързаност на мозъчни области, важни за познавателните процеси.

Изследователите обръщат специално внимание на т.нар. мрежа по подразбиране (Default Mode Network). Това е система от взаимосвързани мозъчни области, която участва в припомнянето на лични преживявания, размисъла, планирането и обработката на информация.

По-високите нива на витамин C са свързани с по-добре запазен обем на сивото вещество в части от тази мрежа, сред които задната поясна кора и области около медиалната префронтална кора. Именно в тях се наблюдават промени и при възрастово обусловения когнитивен спад.

Връзката остава статистически значима и след отчитане на възрастта, пола, образованието, диабета, високото кръвно, нарушенията в мастната обмяна, тютюнопушенето, алкохола и физическата активност. Според авторите това е едно от първите големи проучвания, които свързват концентрацията на витамин C в кръвта със структурната организация на тази мозъчна мрежа.

Предишни наблюдения вече са свързвали приема на витамин C с по-нисък риск от когнитивни нарушения и болестта на Алцхаймер. Новото изследване надгражда тези данни, като анализира директно концентрацията на витамина в кръвната плазма и я съпоставя със структурите на мозъка чрез ЯМР.

Учените подчертават обаче важно ограничение: проучването е наблюдателно и показва статистическа зависимост, а не причинно-следствена връзка. Затова не може да се твърди, че повече витамин C сам по себе си предпазва от деменция, Алцхаймер или други невродегенеративни болести. Необходими са допълнителни изследвания, които да установят дали поддържането на оптимални нива наистина влияе на скоростта на стареене на мозъка.

Витамин C е известен най-вече с ролята си за имунитета, но има и други функции. Той е мощен антиоксидант, който защитава клетките от оксидативен стрес, и участва в ензимни процеси, свързани с дейността на нервната система. Мозъкът е особено чувствителен към оксидативни увреждания, което е едно от възможните обяснения за откритата връзка.

Организмът не може сам да синтезира витамин C, затова той трябва да се набавя редовно с храната. Добри източници са цитрусовите плодове, кивито, ягодите, горските плодове, шипките и облепихата. Значителни количества има и в червените чушки, броколите, магданоза, зеленолистните зеленчуци, доматите и картофите.

Разнообразното хранене с достатъчно пресни плодове и зеленчуци е основният начин да поддържате нивата му. Хранителните добавки във високи дози не са доказан метод за предпазване от деменция или други мозъчни заболявания.

Японското проучване добавя ново доказателство за връзката между храненето и състоянието на мозъка в напреднала възраст. То подкрепя предположението, че адекватните нива на витамин C може да са един от факторите за мозъчното здраве. Според авторите витамин C заслужава повече внимание в изследванията на стареенето, паметта и когнитивните функции, но на този етап не могат да се правят категорични изводи за предпазен ефект срещу деменция.