Изследователите смятат, че може би са успели да установят какво точно е нощното небе, изобразено в емблематичната картина на Винсент ван Гог "Звездна нощ“, пише Space.

Една от най-известните картини в историята на съвременното изкуство, "Звездна нощ“ на Ван Гог продължава да вдъхновява и озадачава поколения наред. Въпреки че вихрещите се цветове и ярките петна от звездна светлина могат да създадат впечатлението за небе, родено изцяло от въображението на художника, някои учени смятат, че картината изобразява действителна гледка. Според тях тя включва намаляващ полумесец, Венера и звездния куп Хиади. Изследователите може би дори са установили кога точно се е появило това небесно съчетание.

В ново проучване, публикувано в списание Scientific Reports, учените предполагат, че "Звездна нощ“ изобразява небето преди зазоряване около 22 юли 1889 г., видяно от Сен Реми дьо Прованс, където Ван Гог е нарисувал картината. Макар че небето от тази дата съвпада с изображението, историците на изкуството отдавна смятат, че художникът е създал произведението през юни. Възможно ли е новите открития да променят представите за датата на създаването на тази легендарна картина?

Откриване на небето върху платното

През 1984 г. историкът на изкуството Алберт Бойм и астрономът Джордж Абел от Калифорнийския университет в Лос Анджелис поставят началото на търсенето. През следващите години работата е продължена от астронома Чарлз Уитни от Харвардския университет. Ранните анализи обаче не дават еднакви резултати и така и не се стига до единно мнение за точната дата, на която небето съвпада с изобразеното в картината.

Въпросът продължава да занимава хората, които споделят интереса си както към изкуството, така и към космоса. Сега екип, ръководен от Илайджа Джонг-хюн Ким, изпълнителен директор на южнокорейската компания за роботизирани телескопи SLLAB и докторант в Училището за космически изследвания към университета "Кюнг Хи“, отново се заема със загадката.

"Когато видят фрагмент от звездно небе, както астрономите-наблюдатели като мен, така и астрономите любители искат да решат пъзела. Аз просто съм човек, който се зае с тази задача малко по-активно“, казва Ким пред Space.

Как екипът му стига до заключение, след като десетилетия наред други изследователи не успяват да определят точна дата?

"Анализирахме картината от астрономическа гледна точка, проучихме документи за обстоятелствата около живота му през юли 1889 г., а след това проведохме изследвания на околната среда и метеорологичните условия“, обяснява Ким.

Първоначално екипът анализирал небето от точното място в Сен Реми дьо Прованс, откъдето се предполага, че Ван Гог е нарисувал "Звездна нощ“. След това изследователите използвали геометрични методи за наблюдение, за да възстановят разположението на небесните тела в миналото.

"Съвременните телескопи разполагат с функция, наречена астрометрия, която сравнява изображение на нощното небе с небесните координати, съхранени в компютър, и автоматично определя координатите на обектите в изображението“, казва Ким.

Екипът използвал и Прокрустов анализ – статистически метод, който сравнява формата на два набора от точки. След като бъдат съпоставени разположението, размерът и завъртането им, методът измерва доколко двете форми си приличат, като отчита оставащите разлики.

"Тъй като звездният куп върху платното може да е изобразен по-голям или по-малък, отколкото е в действителност, и да е леко наклонен, този метод беше подходящият избор. Той ни позволи количествено да обясним онова, което по-ранните изследвания описваха само качествено – че изображението "прилича на определено съзвездие“, добавя Ким.

Сам по себе си обаче количественият анализ не бил достатъчен, за да се потвърди със сигурност, че екипът е открил правилното небе. Причината е, че различни съзвездия биха могли да съвпаднат с изображението в сходна степен, обяснява Ким. Затова учените съчетали анализа с подробно историческо проучване.

"Проверихме също дали звездите действително са се намирали в тази част от небето преди зазоряване на съответната дата, дали са попадали в зрителното поле на художника и дали положението на Луната и Венера съответства на картината. Именно звездният куп Хиади отговаряше на всички тези условия“, казва Ким.

Изкуство и астрономия: поглед към историята

Както вече беше отбелязано, датата, на която небето съвпада с изображението, е в края на юли – около месец след периода, през който според историците на изкуството Ван Гог е нарисувал "Звездна нощ“. Изследователите обаче смятат, че откритията им могат да подкрепят хипотезата, че картината всъщност е създадена през юли.

Още през 1888 г. Ван Гог пише писма, в които описва желанието си да нарисува звездно небе. В писмо от 12 април същата година той споделя: "Звездно небе, например – това е нещо, което бих искал да опитам да направя, точно както през деня бих се опитал да нарисувам зелена поляна, обсипана с глухарчета.“

Ким проследил кореспонденцията на художника през следващите месеци, за да открие допълнителни сведения, които биха могли да обяснят несъответствието между астрономическите данни и традиционно приеманата дата на създаването на картината.

Сред документите е писмо от края на май или началото на юни 1889 г., в което Ван Гог пише: "Тази сутрин видях провинцията от прозореца си много преди изгрев слънце, само със сутрешната звезда, която изглеждаше много голяма.“

Според Ким личната му интерпретация на тези писма и наблюденията на художника може да помогне за установяването на връзка между видяното от Ван Гог небе и хронологията на създаването на картината. Това обаче не е достатъчно, за да се промени категорично досегашното разбиране за нейната история.

Ким допуска, че записите показват как Ван Гог многократно е наблюдавал небето преди зазоряване. Възможно е именно така художникът да е видял небесното съчетание, което е изобразил на 22 юли.

Самата картина също поражда въпроси сред историците на изкуството. Както посочват изследователите в новата си научна статия, водещи специалисти смятат, че "Звездна нощ“ се различава стилистично от другите произведения на Ван Гог, създадени през юни. Това поставя под допълнително съмнение традиционно приеманата дата на създаването ѝ.

"Нашето проучване показва, че небето в картината съответства както по наблюдаваните небесни обекти, така и по форма на действителното небе преди зазоряване около 22 юли. Затова предполагаме, че Винсент може да е замислил картината през юни, но да я е завършил след 22 юли“, казва Ким.

"Смятам обаче, че допълнителни изследвания в областта на историята на изкуството и науката за опазване на околната среда биха могли да хвърлят повече светлина върху този въпрос“, добавя той.