22:31 / 23.10.2026
211
Ново изследване установява, че вследствие на изменението на климата твърдата част на Земята става все по-закръглена. Констатациите обаче са поредно доказателство за последиците от предизвиканото от човека изменение на климата.
Проследяването на промените във формата на Земята може да помогне да се установи колко силно човешката дейност влияе върху ледените покривки на планетата, пише LIve Science.
Земята не е идеална сфера. Поради въртенето си тя е леко сплесната при полюсите и изпъкнала в областта на екватора. Новото проучване обаче показва, че твърдата част на планетата става все по-закръглена, като процесът се ускорява. Основната причина са промените, предизвикани от топенето на полярните ледени покривки. Това откритие се отнася само до твърдата част на планетата. Междувременно океанската повърхност продължава да се издува в областта на екватора.
Проучването, публикувано на 9 септември в списание JGR Solid Earth, използва директни измервания от глобалната навигационна спътникова система (GNSS), за да проследи промените във формата на планетата с течение на времето. Този метод позволява да се извършват преки измервания, но има и ограничения. Например GNSS станциите са малко на брой в близост до Северния и Южния полюс, както и в отдалечените океански райони, където измерванията изискват използването на специализирани плаващи платформи.
Христофорос Коцакис, професор по геодезия в Солунския университет "Аристотел“ в Гърция, разработва нов метод за анализ на GNSS данните, който позволява по-прецизно проследяване на промените по повърхността на планетата. Той установява, че полюсите се издигат, а екваториалната изпъкналост намалява. И двете промени са с величина около 1 милиметър годишно в периода между 2011 и 2015 г.
Това е малка стойност, особено като се има предвид, че диаметърът на Земята при екватора е около 12 756 километра. Промяната обаче е по-значителна в сравнение с периода между 1997 и 2000 г., когато твърдата част на Земята се е закръгляла с около 0,5 милиметра годишно. Според изчисленията това означава, че темпът на закръгляне се е увеличил с около 0,4 милиметра годишно за всяко следващо десетилетие.
Промените се дължат на топенето на полярния лед, което намалява натиска върху земната кора и позволява на някои нейни участъци постепенно да се издигат. Процесът наподобява възстановяването на тесто, след като върху него е бил упражнен натиск, обяснява Коцакис. Междувременно преразпределението на масата към екваториалните райони оказва натиск върху земната кора там и допринася за намаляването на екваториалната изпъкналост.
Има обаче една съществена особеност. Когато твърдата Земя и океаните се разглеждат като едно цяло, планетата всъщност става по-сплесната с около 0,8 милиметра годишно. Причината е, че океанската повърхност става по-изпъкнала при екватора вследствие на преразпределението на водата от полярните към по-ниските ширини. Така промените в разпределението на океанската вода надделяват над закръглянето на твърдата Земя.
Тези процеси допринасят и за забавянето на въртенето на Земята, показват други изследвания.
Учените проследяват промените във формата на планетата и чрез измервания на нейното гравитационно поле, което се изменя в зависимост от разпределението на масата. Коцакис установява, че резултатите от GNSS измерванията и тези на гравитационното поле не съвпадат напълно. Това показва, че промените във формата на Земята и в нейното гравитационно поле не са напълно синхронизирани.
Двата метода обаче могат да се използват съвместно за проследяване на основните последици от изменението на климата, особено топенето на ледените покривки на Гренландия и Антарктида и преразпределението на океанските води.
