При един здрав организъм се подържа вътрешна стабилност – хомеостаза, от всички процеси, които произтичат постоянно в него. Един от тези процеси е поддържането на здравословно pH, и баланс между киселина и основа. Скалата на pH варира от 0 до 14, като 7 е неутрално – стойностите под 7 показват кисела среда, а противоположните – алкална.

В организма ни обаче не за всички органи и системи правилното е едно. Например стомашната киселина в стомаха ни трябва да бъде много киселинна, за да имаме правилно храносмилане. И тази киселинност е около единицата по скалата - малко над тези на киселината в акумулатора! От друга страна, pH на кръвта ни трябва да е неутрално.

В организма ни има невероятни вградени механизми за регулиране и поддържане на pH на кръвта. При по-висока киселинност в кръвта се задействат белите дробове и бъбреците – така с отделянето на въглероден диоксид чрез дишането и уринирането се балансира pH-то на кръвта. В този процес на балансиране е възможно да се включи и панкреасът – той отделя бикарбонат, който помага за неутрализирането на киселината.

Тялото ни е способно да се адаптира към околната среда и да се връща в своята норма, но не е  неадекватен въпросът дали твърде многото от някои храни не създават по-неблагоприятна киселинна среда и дали по-киселата среда в стомашно-чревен тракт не увеличава риска от рак, в това число рак на черния дроб, дебелото черво, стомаха, панкреаса и хранопровода.

Според изследване на корейски учени при придържащите се към западен стил на хранене – с високо съдържание на мазнини и захар – действително се създава по-киселинна среда в стомашно-чревния тракт, което благоприятна  растежа на злокачествени клетки. 

Научният екип извлича данни от дългосрочното корейско проучване "Cancer Screenee Cohort“, започнало през 2002 г. и използва данни от почти 11 000 участници. 64% от тях са жени на средна възраст 53 години при започването му, като всички са били проследявани средно в продължение на осем години.

През този период участниците са попълвали въпросници за честотата на хранене, от които изследователите са изчислили "диетични киселинни натоварвания“, използвайки три различни метода. Допълнително те са вписали броя на случаите на рак на стомашно-чревния тракт, използвайки Националната база данни за честотата на рака в Корея за 2020 г. и лични електронни медицински досиета.

Коригирана по време на статистическите анализи информация, включва ИТМ - измерен от обучен персонал, нива на физическа активност, образование, професия, семейно положение, фамилна анамнеза за рак от първа степен, тютюнопушене и прием на алкохол.

При проучването изследователите констатират, че при диагностицираните с рак на стомашно-чревния тракт, диетата им е по-киселинна, както и че с увеличаването на киселинното натоварване в храната се увеличава и рискът от рак при него. Тази връзка е много по-силна при мъжете в сравнение с жените и към момента няма издържано обяснение. Предположенията са, че жените имат по-добра бъбречна функция, което им осигурява по-голям капацитет за поддържане на киселинно-алкалния баланс; вероятно влияние имат и половите хормони - естрогенът има защитен ефект на клетъчно ниво, но това се отнася за жените преди менопауза; накрая, мъжете са по-склонни да поддържат по-киселинно хранене, включително и да консумират повече алкохол. Категорично ясно обаче и отбелязано от изследователите е, че основните киселини храни са червените и преработените меса.

Възможно ли е организмът ни да изпада в киселинно претоварване от определени храни, предвид неговата способност да поддържа хомеостазата си? Уви, има и такива научни доказателства. По-важният въпрос сега е какво можем да направим, за да намалим риска от създаването на кисела нездравословна среда в собственото си тяло?

Изследователите предлагат проста замяна – червените и преработените меса да се заменят с плодове и зеленчуци. Последните са по-алкални. Изключенията правят само цитрусите и доматите, които са от 2 до 4 по скалата на pH. Това обаче не да означава се отказвате от цитруси и доматите, и едните, и другите са полезни с антиоксидантите си за имунитета и здравето като цяло, пише Puls.bg. Още повече, че цитрусовите плодове са свързани с по-нисък процент на рак на дебелото черво. Този факт повдига въпроса и дали наистина киселинното натоварване или нещо друго в червените и преработените меса увеличава риска от рак на стомашно-чревния тракт.

Решението, разбира се, е да се поддържа разнообразно балансирано хранене – като се консумират плодове, зеленчуци, ядки, семена, пълнозърнести храни и бобови растения. Така се получава необходимата енергия, материал за поддържане на структурите и системите в организма и за поддържане на pH в норма.

Как да направим режима си по-здравословен? 

Експерите препоръчват да се започне с малки промени в навиците. Например по-голям успех ще има, ако първите стъпки бъдат в област, която е по-лесна за изпълнение от самите вас – например да се заменят ежедневните газирани и/или енергийни напитки с ароматизирана газирана вода; вместо енергиен бар – да се хапне просто шепа ядки; вместо кратка почивка на бюрото – да се направи разходка.

Не случайно експерти в храненето съветват да се придържаме към средиземноморския тип хранене – тази диета осигурява високи нива на адипонектин, съединение, известно със своята защитна роля срещу рака.

The association of diet-dependent acid load with gastrointestinal cancer risk, публикувано в European Journal of Clinical Nutrition показва, че редовната консумация на киселинни храни, включително червени и преработени меса, може да увеличи риска от рак на стомашно-чревния тракт. Консумацията на тези храни, освен това е свързана с по-високи нива на деменция, диабет и сърдечни заболявания. Замяната им с плодове, зеленчуци, бобови, пълнозърнести, ядки, семена, може да намали възпаленията и общия риск от заболяване.