Боянка (Erysimum) е от род тревисти двугодишни и многогодишни растения. Стъблата са 30-80 см високи, изправени, най-често разклонени. Покрити са с 2-3- делни (рядко 4-делни) власинки. Стъблото в основата е с дебела туника от сухи листа и листни основи. Листата са последователни, целокрайни; приосновните и долните стъблови са с дръжки, а горните – приседнали.

Цветовете са жълти, събрани в гъсти многоцветни гроздовидни съцветия. Плодът е четириръбеста шушулка. Цъфти от април до юни. През първата година от живота си формира листна розетка, чрез която натрупва запаси, а през втората си година цъфти и образува семена Растението е отровно! Боянката се среща по сухи и каменливи места, по храсталаци и поляни до около 1200 м надморска височина в цялата страна.

Действие и приложение

Подобно на строфантина съдържащият се в боянката сърдечно активен гликозид еризимин засилва сърдечните контракции и премахва проявите на сърдечна недостатъчност. Еризиминът проявява по-слаба способност да се натрупва в организма.

Под формата на пречистени препарати се използва при хронична сърдечна слабост. Може да се използва и под формата на запарка, като 2 г дрога се залива с 250 см3 вряща вода. След изстиване и прецеждане се употребява по 1 супена лъжица 3 — 4 пъти дневно. 

Внимание! Както при останалите билки, съдържащи сърдечно активни гликозиди, лечението трябва да става изключително и само под лекарски контрол. Да се има предвид, че дрогата е силно токсична!

Всички части на билката съдържат сърдечно действащи глюкозиди: цветовете и семената - до 6%, листата - до 1,5%, стъблата - до 0,7%, а корените - до 0,2%. От стръковете и семената е изолиран глюкозидът еризимин (хелветикозид, дезглюко- еризимозид). Освен еризимин от стръковете и семената са изолирани и други сърдечно действащи глюкозиди, от които е изучен еризимозидът (глюкоеризимин, глюкохелветикозид). Семената съдържат до 40% тлъсто масло, в състава на което влизат киселините олеинова (до 49%), ерукова (до 33%), палмитинова (до 12%), алфа-линолева (до 4%) и алфа-линоленова (до 3%). Глюкозидът еризимин по структура е близък до строфантина. Той е основният действащ глюкозид в билката.

С лечебни цели се използват стръковете, събрани по време на активен цъфтеж, а също и семената. При събирането стръковете се отрязват на 30 см от върха.

В нашата страна виреят още 9 вида от същия род, подобни на медицинската боянка, която берачът може лесно да смеси с тях, пише Puls.bg. За да не се допусне това, той трябва да се придържа точно към описанието на билката. От 4-5 кг свежа билка се получава 1 кг изсушена. 

Билката се съхранява в сухи и проветриви помещения. Веднъж събрана, тя трябва да не се оставя да престоява дълго време, понеже бързо губи свойствата си.