Само за няколко дни времето в страната прави рязък завой. След кратък период на по-топли дни с максимални температури между 22 и 24 градуса във вторник, още днес /четвъртък/ се очаква чувствително застудяване. Дневните стойности ще се понижат до около 10–12 градуса, а сутрините ще бъдат почти зимни – с минимални температури между 1 и 5 градуса.

На пръв поглед това изглежда като обикновена промяна в прогнозата. Но за организма подобен скок не е "фон“, а натоварване – рязък преход, който изисква бърза адаптация в рамките на часове, пише ФОКУС.

Това не е просто смяна на времето, а стрес за тялото. Проблемът не е в студа или по-топлото време поотделно, а в скоростта, с която се редуват.

Човешкият организъм има механизми да се приспособява към климатични промени, но те не действат мигновено. Когато температурите паднат с над 10 градуса за кратък период, тялото влиза в режим на физиологично напрежение.

Нервната система реагира първа

В такива дни често се появяват главоболие, раздразнителност и затруднена концентрация. Това често се приема като умора или стрес от ежедневието, но всъщност може да е реакция към рязката промяна във външната среда.

Сърдечно-съдовата система също е под натиск

При по-ниски температури кръвоносните съдове се свиват, а при затопляне се разширяват. Когато тези процеси се редуват рязко, кръвното налягане може да стане нестабилно.

Това се усеща най-силно при хора с хипертония или сърдечно-съдови заболявания, но дискомфорт може да има и при напълно здрави хора.

Имунната система губи стабилен ритъм

Не студът сам по себе си, а честите температурни колебания създават условия, при които организмът е в постоянна адаптация. Това може да отслаби равномерния имунен отговор и да обясни защо в такива периоди по-често се появяват настинки и вирусни инфекции.

Нарушава се и биологичният ритъм

Рязката смяна на температурата и светлината влияе върху хормоналните процеси, които регулират съня и енергията. Резултатът често е отпадналост, сънливост и липса на тонус без ясна причина.