Технологиите и спортът пресичат границите си по начин, който доскоро изглеждаше като сцена от научнофантастичен филм. Наскоро в Пекин се проведоха световните игри на хуманоидите роботи, където машините демонстрираха смайващи способности – те бягат, скачат, играят футбол и се боксират.

Истинският шок за спортния свят обаче идва от спринта на 100 метра. Хуманоиден робот финишира за впечатляващите 8 секунди и 64 стотни – резултат, който разбива легендарния световен рекорд на Юсейн Болт от 9.58 секунди, поставен преди 17 години.

Това технологично постижение незабавно отваря тежък дебат: какво точно измерваме и къде е границата между човека и машината? В предаването "Нюзрум“ по Радио ФОКУС темата коментира спортният журналист Румяна Пензова.

Между впечатляващия прогрес и резервите към роботите

Навлизането на машините в дисциплини, запазени доскоро изключително за хора, предизвиква смесени чувства дори сред професионалистите. Въпреки безспорния технологичен скок и развитието на изкуствения интелект, позицията от спортния журналист е категорична – двете сфери са абсолютно несравними.

"Мисля си, че технологичният напредък е безспорен и вероятно още по-изненадващи неща ще се случват в тази сфера с развитието на изкуствения интелект. Но за мен има отявлена разлика между човека и робота – това са несравними постижения. Да, роботът може да е подобрил едно време, но аз лично просто не бих ги съпоставила“, споделя Румяна Пензова.

Олимпийският дух срещу научната фантастика

Официалните спортни рекорди могат и трябва да се измерват единствено при живите същества. Макар игрите с хуманоиди в Пекин да представляват любопитен зрелищен спектакъл за публиката, те не могат да се мерят с истинския спорт.

"В случая не го приемам като официален рекорд, точно по простата причина, че това не е човек. Ние, хората от спорта, измерваме постиженията на живите същества. Много ни е интересно да разговаряме по тази тема и за тези игри с роботи в Пекин, които сигурно са били интересни за наблюдение на публиката преди седмица-две. Но за мен тези състезания са абсолютно несравними с това, което правим ние като хора“, казва спортният редактор.

Преките й впечатления от големи спортни форуми като олимпийските игри в Милано показват същинската стойност на атлетиката.

"Тази година там имах щастието да видя на живо атлети и спортисти на най-високо ниво. Няма база за сравнение“, споделя Пензова.

Според нея, макар отделна дисциплина за машини в бъдеще да не е изключена, тя си остава по-скоро научнофантастично шоу, отколкото истинско състезание, което може да предизвика същата страст в публиката.

"Както сме тръгнали, въобще не е изключено. Но в моите очи това няма да бъде истински спорт, а по-скоро сцена, излязла от научнофантастичен филм. Предполагам, че ще бъде интересно за наблюдение и бих го гледала, но не със същата страст, с която гледам човешкия спорт“, споделя Руми Пензова.

Защо човекът остава незаменим?

Въпреки че светът върви напред към иновации и дигитализация, съществуват фундаментални качества, които машините никога няма да притежават.

"Според мен машините и изкуственият интелект никога няма да могат да заменят човека – нито в спортните постижения, нито в контекста, за който говорим. Хората не сме безгрешни, имаме емоции и чувства. Мисля, че това е основното, което ни отделя от роботите, и е най-ценното, което трябва да си запазим“, убедена е тя.

На финала на разговора отговорът на въпроса за кого биха отишли симпатиите в едно директно състезание между човек и машина остава категоричен и безкомпромисен: винаги за човека.