13:48 / 05.09.2026
356
Представете си една съвсем обикновена българска вечеря. Вратна пържола, картофки, малко суджук, защото "само едно тънко парченце няма да навреди“. А към това и парче хляб, защото иначе не е вечеря.
После идва изследването на кръвта и лекарят казва: "Холестеролът ви е висок“.
И тогава човек си представя бъдещето – салата без олио, варено месо и тъжно гледане към скарата. Но трябва ли наистина да избираме между добрия липиден профил и храната, която обичаме? Не точно.
ФОКУС провери какво означават стойностите на холестерола, кога започва проблемът и какво можем да променим в ежедневното си хранене, без да превръщаме всяко хранене в наказание.
Не всичко се свежда до "добър“ и "лош“ холестерол
Когато говорим за холестерол, най-често използваме две понятия – "добрият“ HDL и "лошият“ LDL.
LDL холестеролът е този, на който лекарите обръщат особено внимание, защото е основна мишена при профилактиката на атеросклеротичните сърдечно-съдови заболявания. Но няма една-единствена стойност на LDL, която да е "нормална“ за всеки човек. Причината е важна – целта зависи и от общия сърдечно-съдов риск.
Според актуализираните европейски препоръки целта за LDL е по-ниска при хора с по-висок риск. При нисък риск ориентирът е под 3.0 mmol/L, при умерен – под 2.6 mmol/L, при висок – под 1.8 mmol/L, а при много висок риск – под 1.4 mmol/L.
Това означава, че човек не бива да гледа само едно число от лабораторния резултат и да си казва: "Щом съм под тази граница, всичко е наред“.
Лекарят преценява стойността заедно с възрастта, кръвното налягане, наличието на други заболявания, фамилната обремененост и останалите рискови фактори.
А какво е добрият холестерол?
HDL обикновено е наричан "добрият“ холестерол.
Като ориентир за здрави възрастни британската NHS посочва общ холестерол под 5.0 mmol/L, HDL над 1.0 mmol/L при мъжете и над 1.2 mmol/L при жените, а non-HDL холестерол – под 4.0 mmol/L. Това обаче са ориентировъчни стойности за здрави хора, а не универсални цели за всеки пациент.
И тук има една подробност, която лесно пропускаме. Не е достатъчно да кажем: "Имам висок добър холестерол, значи съм защитен“. Съвременната профилактика поставя основния акцент върху LDL и цялостния сърдечно-съдов риск.
Значи ли това край на вратната пържола?
Не е нужно да мислим в крайности. Проблемът не е една конкретна вечеря, а това какво се повтаря постоянно в менюто.
Насоките препоръчват да се намаляват наситените мазнини и да се заменят с ненаситени мазнини и по-богати на фибри храни. Сред предпочитаните храни са зеленчуци, плодове, пълнозърнести продукти, бобови растения, ядки, риба и растителни масла. Преработените меса, колбасите и мазните месни продукти са сред храните, които трябва да се консумират по-умерено.
Така че въпросът не е непременно "пържола или салата“
По-скоро е – колко често е пържолата, какво има до нея и как изглежда останалата част от менюто ни през седмицата?
Ако картофките са всеки ден, суджукът е редовно мезе, зеленчуците са само украса, а движението се изчерпва с ходенето до колата, трудно можем да очакваме един полезен продукт да поправи всичко.
Но ако храненето е разнообразно, има достатъчно зеленчуци и фибри, риба и ядки присъстват редовно, а мазнините се подбират по-разумно, картината е съвсем друга.
Не гледайте само холестерола – направете си липиден профил
Ако от години си казваме "трябва да си изследвам холестерола“, вероятно е време да бъдем малко по-точни. Изследването, което търсим, се нарича липиден профил.
Той включва основните показатели, с които се оценява мастният профил на кръвта – общ холестерол, LDL холестерол, HDL холестерол и триглицериди.
Това е важно, защото високият холестерол обикновено не дава симптоми. Човек може да се чувства отлично и въпреки това резултатите му да показват повишен риск. Единственият начин да разберем какви са стойностите ни е да ги изследваме.
За здрави възрастни CDC посочва ориентир липидите да се проверяват на всеки 4 до 6 години. При хора със сърдечно заболяване, диабет, фамилна обремененост или вече установен висок холестерол контролът може да е по-чест и се определя индивидуално от медицински специалист.
Има още едно изследване, за което все повече се говори
Това е липопротеин(a), или Lp(a).
Той до голяма степен се определя генетично и повишените му стойности могат да увеличат сърдечно-съдовия риск. Актуалните европейски препоръки от 2025 г. препоръчват Lp(a) да бъде измерен поне веднъж в зряла възраст.
Това е особено интересна информация за хора, които си казват: "Аз се храня прилично, движа се, а холестеролът ми пак е висок“.
Понякога гените също имат думата
Няма хранителен трик, който да превърне ежедневния суджук, пържените картофи и мазното месо в здравословно меню.
И няма нужда да стигаме до другата крайност – да се страхуваме от всяка хапка мазнина.
По-разумният подход е да гледаме цялата картина. Да не превръщаме колбасите в ежедневна храна, да имаме повече зеленчуци, бобови, пълнозърнести продукти, ядки и риба, да използваме по-често ненаситени мазнини и да не забравяме движението. Европейските препоръки поставят именно замяната на наситените с ненаситени мазнини и по-богатото на растителни храни хранене сред основните мерки за сърдечно-съдова профилактика.
А когато LDL е значително повишен или човек е с висок или много висок сърдечно-съдов риск, само промяната в менюто може да не е достатъчна. Тогава решението не е "ще ям салата две седмици и ще видим“, а разговор с лекар и преценка дали е необходимо лечение.
