зеле - 40 кг
едра сол - 1 кг
царевица - кочан
хрян - корени
ябълка - 1 бр., зелена
моркови - 5 - 6 бр.
Кочанът с царевица, хрянът и зелената ябълка са традиционни добавки към зелето в бидон. Ежедневното претакване след шестия ден разпределя саламурата равномерно, а хладното помещение подпомага съхранението.
За рецептата са ви нужни още клонки от асма, маркуч за претакване, тензух, марля 5/5 см.
Почистваме и измиваме зелките. Издълбаваме кочана им и леко срязваме на кръст. Поставяме във вдлъбнатината едра сол и подреждаме плътно зелките с кочана нагоре.
Тъй като бидонът е без канелка, използваме маркуч за претакането. В долният му край поставяме марля, която се фиксира с ластиче. По този начин предотвратяваме запушването му от цвят или остатъчни листа. Поставяме маркуча до дъното на бидона и около него подреждаме всички зелки, пише gotvach.bg.
Между пластовете прибавяме измитите и нарязани парченца хрян, морковите, царевицата и ябълката, които ще предадат приятен вкус на киселото зеле.
В голям съд разтваряме едрата сол в гореща вода. Щом саламурата изстине напълно, я прецеждаме през марля и добавяме още студена вода. Върху зелките поставяме тензух, който е с диаметъра на бидона. Отгоре слагаме сплетения венец от клонките и притискаме с речен камък.
Претакваме зелето след шестия ден, като това трае всеки ден, докато зелето не започне да киселее. През седмица изплакваме тензуха, който е обрал цвета, и измиваме камъка. Така зелето ще се запази по-дълго време. Съхраняваме го в неотопляемо помещение.
Съвет: В бидона можете да прибавите червено цвекло за цвят.



12:00 / 06.11.2026
301




