Празниците традиционно се свързват с близост, уют и семейна топлина. Но когато обстоятелствата ни отведат в лечебно заведение по това време, дните могат да се окажат още по-трудни. Изолацията и откъсването от обичайната среда често водят до емоционален дистрес, обяснява психологът към Комплексен онкологичен център – Пловдив Елена Атанасова.

По думите ѝ пациентите рядко говорят открито за вътрешното си състояние, но то се долавя в поведението и в погледа им. Според специалиста, именно в такива моменти човешкото отношение има изключителна стойност. Тази потребност не е признак на слабост, а естествена нужда. Изследвания в областта на позитивната психология показват, че поведения на смислено взаимодействие могат да активират т.нар. "ефект на малките победи" – механизъм, който поддържа мотивацията и психичното равновесие.

Атанасова обръща внимание, че ролята на медицинския персонал е ключов в този контекст. Не просто като лечители, а като психосоциални медиатори, които чрез знак на съпричастност създава усещане за дом, макар и временно.

"Малките знаци на внимание – кратък разговор, споделена шега, някой, който помни името ти предразполагат към принадлежност“, казва тя.

Примери от нейната практика илюстрират колко силно може да резонира един малък акт на грижа. Картичка от внуци, парче козунак с послание – това не са просто сантиментални истории, а терапевтични мостове, които създават вътрешна опора в труден момент. Именно логотерапията, разработена от Виктор Франкъл, говори за значението на смисъла в условия на страдание – не като утеха, а като ресурс за оцеляване.

"Символите носят смисъл, далеч отвъд формата им. Дори, когато тези дни не изглеждат така, както сме свикнали, можем да ги направим значими по свой начин“, казва Атанасова.

Онкопсихологът насърчава хората, на които се налага да прекарат празниците в клинична среда, да бъдат нежни към себе си и да приемат емоциите си без вина. Страхът, тъгата, самотата – всички те са естествени реакции в такава ситуация и не бива да се потискат. Утехата може да бъде от медик, санитар, съсед по стая и е важно човек да си позволи да я приеме.

"Ако Великден ви заварва в болница, знайте, че не сте сами. Приемайте подкрепата, дори когато идва от неочакванан източник. Понякога тя се съдържа в една дума, един поглед, една усмивка. И това също е празник.", казва психологът.

Елена Атанасова е магистър по психология от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий“ със специализация по клинична психология и онкопсихология в Москва. От 2008 г. е специалист по кризисна интервенция към БЧК и ментор на студенти по психология от ПУ "Паисий Хилендарски“.

Акредитиран хипнотерапевт от Европейското дружество по хипноза, лектор към БАХХ и обучител по програми на МОН, МТСП и корпоративни структури.

Съавтор е на първото у нас ръководство "Психосоциална подкрепа и рехабилитация в онкологията“. От 2015 г. е член на експертния борд по онкопсихология.

Притежава квалификации по клинична и медицинска психология с онконасоченост, сексология, позитивна психотерапия и кризисна помощ. Работи с утвърдени диагностични инструменти, включително MMPI-2, BVRT, TAT и LJI.