07:43 / 15.08.2026
244
Получава задачи по всяко време на денонощието. Не ползва платен годишен отпуск. Не излиза в болничен. Не иска увеличение на заплатата. Не закъснява за работа и не спори с началника.
Ако подобен служител съществуваше, вероятно всеки работодател би искал поне един като него.
Всъщност той вече съществува. Казва се изкуствен интелект.
Само за няколко години ИИ се превърна от любопитна технология в ежедневен помощник на милиони хора. Компании по целия свят вече го използват за обслужване на клиенти, обработка на документи, писане на код, анализ на данни, преводи, изготвяне на справки и още десетки дейности, които доскоро се изпълняваха единствено от хора.
Затова все по-често възниква въпросът дали работодателите няма постепенно да започнат да заменят част от служителите си с изкуствен интелект.
Истината е малко по-различна.
По-скоро ИИ започва да върши повтарящата се работа, докато хората остават там, където се изискват преценка, опит и лична отговорност.
Вече има сфери, в които работодателите трудно могат да пренебрегнат предимствата му
– В кол центровете чатботовете поемат първите въпроси на клиентите и насочват разговора към подходящ служител.
– В счетоводството изкуственият интелект може да обработва фактури, да разпознава документи и да открива несъответствия много по-бързо от човек.
– В банките подпомага проверката на документи, открива съмнителни операции и анализира огромни масиви от данни за секунди.
– В програмирането вече пише част от кода, открива грешки и предлага решения.
Дори в журналистиката все повече редакции използват подобни системи за транскрибиране на интервюта, систематизиране на документи, сравняване на нормативни текстове или бързо откриване на информация в огромни архиви. Това обаче не означава, че машината е станала журналист. Зад това твърдение заставам твърдо. Веднага обяснявам. Да си журналист не означава да си регистратор на събития, не означава да напишеш какво гласи закона, ама по "точка и алинея“, означава да обясниш как този закон може да промени живота на някого.
В Народното събрание ежедневно се гласуват проектозакони, закони, промени в закони…На никого не му е интересно да следи всичко това, но има глобални неща, които автоматично подобряват или скапват живота на обикновения българин. Та, според мен добрият журналист "превежда“ на достъпен език нововъведенията. Изкуственият интелект е пунктуален, но не дава перспективата на това – например как Бюджет 2026 ще ни удари по джоба.
Разбирам от тази професия и много бих спорила с шефа си, ако мисли, че ИИ ще му върши същата работа като мен. И веднага ще допълня с още аргументи.
Там, където човекът остава незаменим
Колкото и впечатляващо да се развива технологията, има граници, които засега не може да премине.
– Изкуственият интелект не носи юридическа отговорност за решенията си.
– Не може да застане като свидетел в съдебна зала.
– Не подписва договори.
– Не поема отговорност пред пациент, клиент или съд.
– Не усеща кога един човек е уплашен, объркан или има нужда някой просто да го изслуша.
Може да анализира симптоми, но не може да поеме отговорността на лекаря, който поставя диагнозата.
Може да обобщи закон, но не може да замени съдията, който трябва да вземе решение, засягащо човешка съдба.
Може да напише текст, но не може да отиде на място, да зададе неудобния въпрос, да провери дали събеседникът казва истината или да усети атмосферата около едно събитие.
Най-важното е, че не може да носи морална отговорност. А тя често стои зад най-трудните решения във всяка професия.
Вероятно затова все повече специалисти смятат, че през следващите години няма да оцелеят нито само хората, нито само машините. Предимство ще имат онези, които умеят да работят заедно. Защото добрият лекар с помощта на изкуствен интелект вероятно ще бъде по-добър лекар. Добрият инженер – по-добър инженер. Добрият журналист – по-бърз журналист.
За мен има и още един аспект – човекът, който отказва да използва новите технологии, може да се окаже в по-трудна позиция не защото машината е по-умна, а защото друг човек вече работи по-ефективно с нейна помощ. Работодателите всъщност не търсят ИИ, защото мразят хората. Те търсят предвидимост.
Преди няколко дни се пошегувах с приятел, че ако Кодексът на труда важеше и за изкуствения интелект, работодателят му вероятно щеше да има сериозни проблеми – няма отпуск, няма болничен, няма работно време. После се замислих. Всъщност не бих искала да работя в свят, в който всички мои колеги са такива. Защото машината може да бъде отличен помощник. Но засега все още не може да замени човека, който се смее, спори, греши, поправя се и понякога измисля най-добрата идея просто защото е чул една реплика на кафе.
