Маги Гигова: Две седмици никога не са достатъчни, за да разгледаш Латинска Америка

Две седмици никога не са достатъчни, за да разгледаш Латинска Америка. Мисля че и цял живот не е достатъчен, защото там е толкова цветно и непрекъснато се случва нещо. Това каза журналистът и пътешественик Маги Гигова в предаването "Куфарът на фокус" на Радио "Фокус" с водещ Ася Александрова.

Ла Пас – административната столицата на Боливия, е доста пренаселена и е известна с това, че е най-високо разположената столица в света. "Има една точка, където е 4095 метра и ако не си подготвен, можеш да получиш височинна болест,“ посочи гостът и разказа, че е изключително интересно въздушното метро на въжени линии, с което разположеният на хълмове град се спасяват от натоварения трафик. "От там можеш да видиш града отгоре, и осъзнаваш колко нагъчкан, как почти няма никаква зеленина и колко червен е.“ Повечето блокове и жилища са на тухла и нямат и покриви, което дава и специфичния червен цвят на града.  

Едно от интересните места за посещение в столицата е El Mercado de las Brujas или Пазарът на вещиците, в който "се разхождат едни магьосници, лекари, ятири с големи черни шапки и с още по-големи торби. Те могат да ти предскажат бъдещето или да ти предпишат лекарства направо на улицата, че дори и да ти ги връчат“. На пазара се продават всичко, което е необходимо на една вещица. "Боливийците са много строго вярващи католици, но същевременно са и изключително отдадени на всякакви видове суеверия. Почитат както Христос и Дева Мария, така и богинята на земята Пачамама, на която правят жертвоприношения.“ Интересна практика във вярата им, че можеш да визуализираш мечтите си, като си купиш амулет – искаш къща, купуваш си амулет с изграден дом, искаш кола, купуваш си такъв амулет.“ 

Най-голямата солена пустиня в света е Салар де Уюни. Разположена в югозападната част на Боливия, а по пътя към нея се виждат изоставените влакове от стара сребърна мина, което се е превърнало в голяма атракция не само за туристите, но и за местните хора. Салар де Уюни изглежда като безбрежна снежна пустиня, а когато през януари вали дъжд небето се оглежда във водата и пустинята става като огледало. През лятото, когато се спече солта, от нея правят тухли и изграждат солени хотели – изключително полезни за здравето. "Солта там е дълбока между 10 и 120 метра и под нея има едно огромно езеро, което е по-скоро коктейл от Менделеевата таблица, като това, което най-много съдържа, е 70% от световните залежи на литий.“

"Островите Галапагос – това е мястото, където ми остана сърцето при това пътуване,“ каза Гигова и обясни, че всички 13 острова, от които населени са само 4, са природни резервати, а животните там са на абсолютна почит.

"За да се съхрани екосистемата, на влизане в островите не трябва да носиш абсолютно нищо, което има животински или растителен произход. Много строго е влизането, а пак излизането е още по-строго, защото не бива да изнесеш нищо, дори камъче от там. Хората много си пазят нещата,“ обясни тя и добави, че в момента могат да се видят 12 вида костенурки на островите и е запазена лабораторията на Дарвин, който е 2 години се е занимавал с изследователска дейност там. Игуаните и морските лъвове са навсякъде, а птиците на острова са невероятно красиви и доверчиви, посочи още пътешественикът, като сред тях се открояват синьокракият рибояд, които "като видят човек, тръгват към него възторжено“. Другите птици, които са също такъв ендемичен вид, се птиците от вида Фрегата, които са чисто черни, с огромен размах на крилата. "Когато ухажват, на гушата на мъжките се появява ярко червен мехур, за да направят впечатление на дамите. Тази птица хваща въздушните течения и може да изкара до 2 месеца във въздуха.“

Сантяго де Гуаякил, един от най-населените градове на Еквадор, е много красив в старината си част колониален град, където университета, сметната палата и централната част изглеждат точно като Пиаца дел Дуомо в Милано, сподели още гостът. "В този град забележителна е алеята Малекон, по която можеш да се разходиш, пълно е с нанизи от ресторантчета, където да отидеш да си хапнеш нещо, има най-различни забавления, улични артисти. И по този път стигаш до една катедрала, а зад нея се намира парка на игуаните, Парка Симинарио, които се смятат за символ на Гуаякил. Могат да се видят не само туристи, но и много местни жители, които отдъхват в парка. Може би харесват дракони, де да знае човек,“ заключи журналистът пътешественик Маги Гигова.