Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

На 7 и 8 февруари в Nexus Space ще говорим за психологическите динамики при двойките в киното в рамките на събитието "Психологическите типове на Юнг и Майерс-Бригс в киното и в любовта“. Това разкри кинокритикът Мирела Василева в предаването "Сториборд“ на  радио ФОКУС с водещ Благой Д. Иванов. Събитието е насочено към хора с интерес към киното и към психологията и се организира по повод Свети Валентин, допълни тя.

"Идеята е чрез героите в киното да разпознаем себе си. Ако видиш човека, който буквално репрезентира твоите качества и ценности на екран, е доста по-лесно да разбереш психологическата динамика, за която говори Юнг“, поясни Василева и допълни, че психологическите типове на Карл Густав Юнг се използват често в киното за изграждане на персонажи. Осем са водещите човешки функции, като половината от тях са екстровертни, а другата половина – интровертни: мислене, чувстване, усещане и интуиция. "Той изгражда своя типология на хората, като ги разделя на осем групи“, обясни кинокритикът.

Според Майерс-Бригс тези осем типа се развиват в 16 персоналности. "Ще говорим за динамиките между тези шестнайсет типа и как това се използва в киното, ще видим как тези психологически функции влияят на нашите отношения като хора“, поясни Василева.

Най-често използваната динамика в киното е между Его и Сянка. Като класически пример за това тя посочи Батман и Жокера. "Те са психологическите типове на Юнг INTJ и INTP – това са двете персоналности, които са във вечен конфликт. Друг подобен пример са героите от "Боен клуб“ Тайлър Дърдън и Разказвачът. Всъщност в "Боен клуб“ имаме Его, Сянка и Анима, репрезентирани от главния герой Тайлър Дърдън и от Марла. Там доста буквално е използван този начин за създаване на героите“, обясни кинокритикът.

Този похват е широко застъпен и в творчеството на Ингмар Бергман. "Бергман познава творчеството на Юнг. Мога да кажа, че откакто се запознах с тези типове, разбрах Бергман по съвсем различен начин, разбрах какво иска да покаже във филмите си. Той доста често използва персонажите си, за да персонифицира една конкретна функция. Двете дами във филма "Персона“ например са в една много неприятна динамика, която се нарича Суперего. Това е доста по-неразрешим конфликт от този със Сянката. Идеята на Сянката е да интегрираме, идеята на Суперегото е, че това ще бъде проблемът през целия ни живот“, поясни Василева.

Дейвид Линч също използва психологическите типове на Юнг, "но той го прави по един доста мистериозен начин, което ги прави по-трудно разпознаваеми от същите типове при Бергман, защото Бергман ги прави буквално по учебник. Всъщност Линч черпи доста от Бергман, например с фигурата на Смъртта, която се появява в "Изгубената магистрала“ и е повлияна от "Седмият печат“. Това се дължи и на факта, че те са двама много различни психологически типа – Бергман е интелектуален и аналитичен, докато Линч е изцяло креативен и с много развито чувство за собствените си виждания“, отбеляза Василева.

Класически пример е и сериалът "Игра на тронове“, посочи тя. "В него има много добре развити, много разнообразни персонажи и променящи се взаимовръзки.“