Поне пет от десетте филма, номинирани за "Оскар" в категорията "Най-добър филм" тази година, са чудесни и заслужават номинациите си. Това коментира в предаването "Сториборд" на радио "Фокус" с водещ Благой Д. Иванов кино коментаторът Павел "Пачето" Симеонов.

"Тази година със сигурност "Оскар" за най-добър филм ще спечели "Опенхаймер" (Oppenheimer), както е спечелил на всяка наградна церемония преди това. Аз съм много доволен от това. Ще спечели в много категории и на "Оскарите“. Мой личен фаворит е "Зона на интерес“ (The Zone of Interest) и ще се радвам той да спечели наградата за чуждоезичен филм, който му е почти гарантирано,“ обясни още той.

Една от номинациите е филмът American Fiction на режисьора Корд Джеферсън, който е адаптация по книгата "Erasure“ на американския писател Пърсивал Еверет. Във филма се развиват две сюжетни линии, които според кино коментатора не се преплитат хармонично една с друга, от което самият филм губи като стойност. "Това са като два отделни филма, всеки от които би бил много по-добър, ако му е позволено да се разгърне в отделен филм“. По думите му филмът пропуска някои от най-интересните структурни решения в книгата, като по този начин "пропуска и възможността сатирата да бъде много по-хаплива, много по-специфична и точна“.

Друг претендент за статуетката е "Анатомията на едно падане" (Anatomie d'une chute), френски филм на режисьора Жюстин Трие, който проследява съдебен процес, в който фокусът е насочен към едно отделно странично разследване: "Разследва се семейният живот на една двойка по интересен начин, като различните факти от техния споделен живот излизат наяве чрез свидетели, чрез записи, чрез всякакви далеч по-неясни предмети, хора и фактори, които усложняват нашата гледна точка спрямо тези хора. Основният извод от това разследване е, че всеки е длъжен да си избере в какво да вярва, за да има силите да продължи своя живот,“ обобщи Павел Симеонов.

Процес имаме и в новия филм на Мартин Скорсезе "Убийците на цветната луна“ (Killers of the Flower Moon). "Нещото, което прави тази история специална, е връзката между двамата главни герои, този на Леонардо ди Каприо и на Лили Гладстоун, където истинската любов е съпоставена с материална вреда, която той нанася на нея и семейството й. Филмът е направен по брилянтен начин, всяка сцена е абсолютно на мястото си за разказването на тази история,“ смята кино коментаторът.

Филмът на Селин Сонг "Минали животи“ (Past Lives) разказва за една пропусната възможност – развитието на детската любов на главната героиня. Филмът по много добър начин съчетава в себе си и любовната история, и една минорна нотка за едно изпуснато по-добро минало. "Филмът по прекрасен начин показва как колкото и да страдаме заради това, което е изпуснато, все пак животът, който сме си изградили тук и сега, е единственото, което имаме,“ допълни Павел Симеонов.   

Според него "Маестро" (Maestro) на Брадли Купър  е по-интересен от средностатистическия биографичен филм и освен това е прекрасно заснет: черно-бяло в началото, и цветно във втората част на филма. "Но смятам, че му липсва нещо, което да се фокусира върху един аспект от живота. Мисля, че тук ми липсва точно някаква по-ясна причина защо разказваме точно тази история и по-ясна гледна точка върху живота на този човек.“  

Отличителното нещо на филма "Заседнали“  (The Holdovers) е колко неотличителен и класически филм е, отбеляза кино коментаторът, като обясни, че това е филм, който имитира стила на киното от 70-те. "Филмът разказва за взаимоотношенията между трима души, които са заседнали на едно място и първоначално не се харесват, но поради обстоятелствата са принудени да се сближат и между тримата се заражда много трогателно приятелство. Давайн Джой Рандолф вероятно ще спечели "Оскар“ за най-добра актриса в поддържаща роля,“ смята той.

"Клети създания" (Poor Things) на режисьора Йоргос Лантимос е фантастична история, много успешен и любим филм за много хора. "Аз не съм чак такъв голям фен. Всъщност съм голям фен на една част от филма, на повече от час и половина от него. Но в един момент филмът малко зацикля, започва твърде ясно да ти казва какво цели и да ти го повтаря отново и отново, и да става малко репетативен. И вече последният конфликт, който идва малко от никъде, ми се струва излишен. Но въпреки това е отличителен филм,“ подчерта още Павел Симеонов.