Двете части на "Дюн“ в своята цялост създават един прекрасен шедьовър, разкрит през творческия поглед на канадския режисьор и сценарист Дени Вилньов. Това коментира в предаването "Сториборд" на радио "Фокус" с водещ Благой Д. Иванов кино коментаторът Павел "Пачето" Симеонов.

Впечатляващото на първата част на "Дюн“ според него е колко спокойно е предадено всичко, как не се бърза за никъде и се акцентира върху визуалните послания. Филмът е едно много фино потапяне в героите и света на Аракис. Но във втората част, по думите на Павел Симеонов, има едно чувство за леко препускане през прекалено много събития.  

Различните теми, застъпени от автора на "Дюн“ – научният фантаст Франк Хърбърт, са разгърнати широко, като дори според него създават дълбоката поанта точно във втората част на филма. "Нещото, което прави "Дюн“ това, което е, са точно тези теми и начинът, по който преобръща тази месианска фигура – тропата за Избрания, който ще докара един народ към спасението. Тук виждаме как добрите намерения могат да бъдат покварени от средата, и как абсолютната власт довежда единствено до разрушения,“ поясни той, като добави, че този филм е задължителен за голям екран.

Павел Симеонов коментира още и заглавията, които ще участват в състезанието за най-добър чуждестранен филм на тазгодишните "Оскари“, като по думите му филмът, който заслужава и със сигурност според него ще грабне статуетката, е "Зона на интерес“ (The Zone of Interest) на Джонатан Глейзър, който е номиниран и в още четири категории, всичките много заслужени: за режисура, адаптиран сценарий, най-добър филм и звук.  

"Трудно е да не дадеш точно тази награда на този филм, защото това е филм, който работи на две нива и ужасът, който ти показва, е ужас, който ти си принуден да създадеш сам в главата си. Филмът те кара да си задаваш много въпроси не само за самия себе си, а за света, в който живеем, за начина, по който изолираме страданието на толкова много хора от нашия живот, докато се стремим на нас да ни е добре, и до каква степен героите осъзнават моралните последствия на действията си. Това е филм, който не дава лесни отговори, но е с много ясна морална позиция,“ подчерта още той.

"Прекрасни дни“ (Perfect Days) на Вим Вендерс е японското предложение за най-добър чуждестранен филм на "Оскарите“. "Филмът му е спонсориран от фирма за публични тоалетни в Япония и проследява няколко дни от живота и рутината на чистач на такива тоалетни. Целта му е да покаже как дори нещо толкова банално и непрестижно, колкото да работиш като чистач на тоалетна, може да доведе до ежедневна красота, която редица хора пренебрегват.“

Предложението на Италия, "Аз, капитан“ ( Io Capitano) на режисьора Матео Гароне, показва по много своеобразен начин – хем твърде реалистичен, хем приказен, историята за израстването на две сенегалски момчета по пътя им към Италия. Испанското предложение "Обществото на снега“ (Society of the Snow) на Хуан Антонио Байона е филм, който разказва реална случка по изключително въздействащ начин. "Това не ми е от любимите номинирани филми тази година,“ отбеляза Павел Симеонов, като за него друг испански филм е много по-подходящ за номинация на "Оскар“: Close Your Eyes на Виктор Ерисе, който според него е най-добрият испански филм на 2023 година.

Последната номинация, "Учителската стая“ (The Teacher's Lounge) на режисьора Илкер Чатак, е предложението на Германия и е може би най-изненадващата номинация за "Оскар“ според кино коментатора, като той поясни още, че това е филм, който поставя много морални дилеми пред героите си. "Според мен няма нищо в този филм, което да го прави по-интересен от останалите. Развръзката му е по някакъв начин хем прекалено банална, хем твърде критична, за да постигне ясен емоционален удар,“ заключи кино коментаторът Павел Симеонов.