Който има тераса, знае добре – нищо не може да развали настроението така, както малко езеро, образувано след едно обикновено миене с кофа вода – установяваш, че каналът не поема. Едно време балконите разчитаха само на чучур – онзи малък водосточен отвор, който безмилостно изливаше всичко върху улицата или върху нечие прясно изпрано пране. Съвременното строителство ни е поглезило с вградени сифони, които позволяват чистене по всяко време. Проблемът е, че тези малки отвори имат един каприз – запушват се в най-неподходящия момент.

Запушването често е съвсем повърхностно – шепа листа или строителен прах от съседния ремонт. Сваляш решетката и с ръкавици проверяваш. Често решението е толкова елементарно, че човек се чуди защо е мислил за "тежката артилерия“.

Класиката – механично отпушване

Стар трик е твърда тел или кука, с която да се извади боклукът. По-модерният вариант е пластмасова лентичка със зъбчета – тя е евтина, ефективна и няма да надраска тръбата. Ако имаш под ръка спирала за канали, още по-добре – завърташ и изтегляш.

Смукане срещу тласкане

Ако боклукът е заседнал по-надълбоко, работи чудесно с тип перяща прахосмукачка. Плътно поставена на отвора, тя буквално издърпва запушването. Ако такава липсва, върши работа и маркуч, уплътнен с парцал, за да действа като бутало. Няколко импулса под налягане и пътят за водата е отворен.

Химията? Само за поддръжка

Да, всички знаем за прахчетата и гранулите, които вършат чудеса в банята. Само че на балкона запушването е предимно от листа и пясък – химията няма как да ги разтвори. Така че тези препарати са добри единствено за профилактика, не за истинско отпушване.

"Фокус“ предупреждава – да не ви хрумне абсурдната идея да ползваш сода каустик!

Содата каустик (натриева основа) е силно агресивна и работи само когато има мазнини и органика за разтваряне. На балкона обаче запушването почти винаги е от твърди материали – пясък, листа, парчета строителен разтвор. В такъв случай каустикът просто ще застане в локва върху боклука и ще започне да "яде“ около него:

– PVC тръба – може да се деформира, омекне или да стане чуплива.

Метални части (ако има старо оттичане с поцинковани елементи) – започват корозия.

– Фуги и хидроизолация около сифона – рискът е да бъдат изгорени/разядени.

– Щранг надолу – ако концентриран разтвор слезе към по-долните апартаменти, може да увреди тръбата и да "изпече“ нечий сифон, което ще си е колективна беля.

Затова и производителите на препарати за отпушване винаги уточняват – не е за открити сифони, балкони и водосточни системи.

Много по-лесно е да не допускаш тапата, отколкото да я премахваш. Куполна решетка или малка кошничка под отвора ще задържат по-голямата част от боклука. А една бърза метла веднъж седмично е достатъчна, за да няма изненади.

Ако си изпробвал всичко горе и водата пак се бави, вероятно проблемът не е в твоята тераса, а по-надолу в общия щранг. Тогава решението е машинно отпушване и инспекция – работа за професионалист.