Единственото, което има смисъл в живота, е как ще го разкажеш. Ако нямаш усещане за историчност или си невербален, водиш живот, сведен изцяло до физическото. Всички разказвачи бягат от голямата скука – смъртта. Това каза журналистът Драгомир Симеонов в предаването "Един неделен ден по шосето“ на Радио "Фокус“.

Той е част от екипа на L'Europeo повече от 10 години. В последния му брой – "Проектът Израел“, той е автор на два от материалите.

"Голяма част от авторите в L'Europeo искат да получат тема, която да ги отведе на някакво търсене – да открият темата и след това да я разкажат. Тук трикът е по-скоро къде да бъдат намерени. Темата за Израел е деликатна, защото винаги ще се появят фенове и противници, които няма да са чели нито една от статиите, но ще имат своя представа какво ние сме написали и най-вероятно няма да одобрят някои имена, които са писали“, коментира журналистът.

Една от историите, които той разказва, е за публичния процес срещу Адолф Айхман. "Той е повече театрално шоу, изключително важно за държавата Израел през онези години. Като съдебен процес е пълен провал, но като послание към младите израелци е много ключов, или поне е замислен като такъв“, обясни Драгомир Симеонов.

Айхман е бил обикновен чиновник, който изведнъж получава възможността да расте в кариерата си. Започва да се старае дотолкова, че без да иска влиза в съревнование с останалите канцеларии за това кой е по-добрият. "Тези изключително объркани в морално отношение хора често пъти предлагат вътрешни казуси, много заплетени и любопитни за изследване. Аз не им симпатизирам, докато ги проучвам, но мога да видя човешкото в тях. Те не си дават сметка, че решават съдбата на живи хора. Работата им в някакъв етап е свързана с дислоцирането на евреи и унищожаването им. Всички решения за тях са просто решения, за които попълват документи, изцяло механично“, разказа журналистът.

Айхман успява да избегне Нюрнбергския процес, защото е дребен. "И понеже избягва Нюрнберг, всички останали го натопяват в опита си те да са невинни. Заловен е в Аржентина, където се крие. Доведен е в Израел, защото само там е възможен подобен процес. Процесът се провежда в една театрална зала и се предава по телевизията и радиото. Хората бързо губят интерес, защото се оказва, че като чисто доказателствен материал от гледна точка на правото това не стига да бъде осъден“, разказа Симеонов.

В очакване на присъдата си Айхман започва да пише своите мемоари, в които вместо да се опита да се оневини, разкрива цялата система на Третия райх. "Потресаващото е, че тази номенклатурна система е толкова вглъбена в себе си, че не остава нито секунда, в която да се замислят какво всъщност правят. Философски погледнато нито един от тези хора не си дава сметка какво прави.“

Другата тема му хрумва случайно, след като научава любопитния факт, че в момента Израел е най-големият производител на свинско месо в региона. "Щеше ми се да се заровя в историята на Израел и свинското, тъй като от една страна по религиозни предписания това е "мръсно“ месо за тях, но от друга страна исторически се оказва, че по тези земи са се отглеждали и са се консумирали свине. По-късно, в годините на секуларната държава Израел, в която религиозните норми не са толкова силни, свинското месо започва да си проправя път и срещу него също се води пропагандна война. Темата стана по-интересна, отколкото очаквах“, каза авторът на "Раздвоението на джолана“.