На този ден през 1900 г. Централният управителен комитет на Българския земеделски съюз издава Манифест за борба против десятъка. На 5 март е проведен земеделски митинг във Варна срещу натуралния десятък, който прераства във въоръжен бунт.  

На днешния ден през 1913 г. в хода на Балканската война българското правителство прави постъпки чрез Русия за спиране на военните действия с Турция.

Рожден ден има българският политик и бивш премиер на страната Жан Виденов... 

2021 г. 

Почива емблематичната актриса Татяна Лолова на 87-годишна възраст от мозъчносъдово заболяване след излекуване от инфекция с Ковид-19 в болница УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов“. Тя е  известна главно с комичните си роли в киното, на театрална сцена, по телевизията и радиото. 

2016 г. 

Президентът Росен Плевнелиев връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен на Робърт Гипсън "за големия му принос за развитието на връзките в областта на културата, изкуството, образованието и науката между Република България и Съединените американски щати“ 

2010 г. 

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина“ първа степен на Божидар Божинов. 

2010 г. 

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина“ първа степен на проф. Марин Маринов. 

2009 г. 

Създадена е политическата партия Либертас България. 

2009 г. 

Учредена е партията на българските емигранти Другата България. 

2007 г. 

Президентът на Република България присъжда Орден "Св. св. Кирил и Методий“ първа степен на Миряна Башева. 

2004 г. 

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина“ първа степен на Дончо Цончев. 

2002 г. 

КНСБ организира национален протест срещу социалната политика на правителството. 

Конфедерацията на независимите синдикати в България е основана на 17-18 февруари 1990 г., когато се провежда Учредителният й конгрес. Конгресът приема устав и платформа за работа. В своя устав КНСБ се определя като “доброволно обединение на самостоятелни и равноправни федерации, отраслови, браншови и териториални синдикати, професионални, професионално-творчески и други организации със синдикална насоченост". Конфедерацията си поставя за цел, в цивилизован диалог и чрез натиск, при необходимост, да отстоява ценностите на синдикализма и да налага европейски модел на индустриални отношения. От 1995 г. КНСБ е член на Международната конфедерация на свободните профсъюзи /МКСП/ и на Европейската конфедерация на профсъюзите /ЕКП/. 

Приключва официалното посещение на премиера Симеон Сакскобургготски в Австрия, където открива Българо-австрийски бизнес клуб, среща се с канцлера Волфганг Шусел и изнася лекция. 

1979 г. 

Карикатуристът Тодор Цонев е освободен от затвора и е поставен в творческа изолация. 

На 16 март същата година художникът, автор на многобройни карикатури на Тодор Живков и приближените му е арестуван, а органите на сигурността правят обиск в дома му и изземват карикатурите му. 

1968 г. 

Тодор Живков и Сюлейман Демирел подписват Спогодба за изселване, която е втора след 1925 г. Тя се отнася само до близките на изселилите се до 1952 г. Спогодбата влиза в сила през март 1969 г., защото едва тогава турската страна я ратифицира. Молби за изселване подават 81 299 души. До края на септември 1977 г. страната напускат 52 392 души. На следващата година по взаимно споразумение действието на спогодбата е прекратено. 

1945 г. 

В хода на Втората световна война български, югославски и съветски войски ликвидират германския пробив в полосата на 3-а югославска армия при с. Валпово. 

В Кайро, Египет е създадена Лига на арабските страни. Тя обединява 21 държави: Алжир, Бахрейн, Джибути, Египет, Йордания, Ирак, Йемен, Катар, Кувейт, Ливан, Либия, Мавритания, Мароко, Обединените арабски емирства, Оман, Саудитска Арабия, Сирия, Сомалия, Судан, Тунис и Организацията за освобождение на Палестина (1985 г.). Уставът на лигата предвижда укрепване на отношенията между държавите членки, координация на политическата дейност за защита на интересите им, независимост и суверенитет. Предвижда се също тясно сътрудничество в областта на икономиката, финансите, културата и др. Лигата забранява използването на сила за регулиране на споровете, изисква уважение на съществуващите в страните режими на управление. Висш орган на Лигата е Съветът, съставен от представители на държавите членки. Той се свиква два пъти в годината. Решенията му са задължителни единствено за държавите, които са ги гласували. Работните органи се наричат Постоянни комитети по политическите, икономическите, социалните, военните и други въпроси. Изпълнителен орган е Генералния секретариат, начело с генерален секретар, избиран за срок от 5 години. 

1942 г. 

Провежда се 6-часова среща между цар Борис III и Хитлер. Фюрерът настоява България да поеме допълнителни ангажименти в Сърбия. 

1939 г. 

В хода на Втората световна война Германия окупира град Мемел (днес град Клайпеда, Литва. Основан от тевтонците през 1252 г. под името Мемел). 

Роден е Атанас Киряков Атанасов - български режисьор, утвърдил се в документалното и детското игрално кино. Най-известните му филми са "Концерт за флейта и момиче" (1979 г.) и двусерийният документален епос "Лагерите" (1990г.). 

1932 г. 

БЗНС-Оранжев се обединява със земеделците на Стоян Златев в Български земеделски народен съюз "Г. Марков". Съюзът обединява десните сили в земеделското движение. Известен е още под името "Сердика". БЗНС-“Г.Марков" се обявява за правна сигурност, за общ културен и стопански подем и самостоятелно земеделско управление. През ноември 1933 г. съюзът се разпада, а през февруари 1934 г. се обединява временно с "Врабча 1" на Ст. Стефанов. След извършването на държавния преврат на 19 май 1934 г. организационният живот на съюза замира. По-голяма част от неговите членове се включват в земеделската група "Орач", която подкрепя монархическия режим. 

Роден е Иван Веселинов - български художник и режисьор. Той завършва Художествена академия. Започва с публикуване на карикатури във в."Стършел". Сътрудничи на Г. Симеонов при първите си изяви в анимационното кино - "Чиракът магьосник" (1966 г.) и "Ромул и Рем" (1968 г.). Дебютира като самостоятелен постановчик с "Въжеиграч" (1969 г.). Негови филми са още: "Дяволът в църквата" (1969 г.), "Наследници" (1970 г.), "Малка дневна музика" (1971 г.), "Страх" (1973 г.), "Ръкоделие" (1975 г.), "Ръчичка-ръкавичка" (1977 г.), "Ла-ла-ла" (1978 г.), "Патенцето и елхичката" (1978 г.), "Пътникът" (1979 г.), "Капричио" (1980 г.), "Вундеркинд" (1981 г.), "Фарс" (1981 г.), "Вариации по Лафонтен" (1983 г.), "Фокус" (1984 г.), "Прогнози" (1990 г.), "Кучешка история" (1993 г.). През 1995 г. Веселинов е назначен за изпълнителен директор на САФ-София. 

1919 г. 

Вестник "Воля" е спрян от печат. Той е орган на Народнолибералната партия и се издава от учебното бюро при Военното министерство. Във “Воля"се поместват официални наредби и други материали на министерството. Излиза в София с редактори Ил. Димитров, Ив. Фичев, Хр. Хесапчиев и др. 

1913 г. 

В хода на Балканската война българското правителство прави постъпки чрез Русия за спиране на военните действия с Турция. 

През януари 1913 г. в Цариград се извършва държавен преврат и дошлите на власт прогермански управляващи преустановяват преговорите в английската столица и нареждат на османската армия да предприеме незабавни атаки срещу българските войски при Чаталджа, Шаркьой и Булаир. Тези атаки обаче не довеждат до положителен резултат. Напротив, последват нови военни успехи на балканските съюзнички. Един от най-големите измежду тях е превземането на Одринската крепост от българските войски. След ожесточена нощна атака на 13 март българската армия, подсилена от две сръбски дивизии, овладява крепостта. Шукри паша се предава с целия свой щаб. Пленени са около 80 000 турски войници и 524 оръдия. В ръцете на балканските съюзнички падат и крепостите Янина и Шкодра. 

При това положение османското правителство се принуждава отново да поиска примирие. Със съдействието на Великите сили неговото предложение се приема с уговорката, че то ще удовлетвори проявените по-рано към империята искания за земите, намиращи се на запад от линията Мидия-Енос. Преговорите започват отново в Лондон и приключват на 17 май 1913 г. с подписването на мирен договор. С този акт се слага официално край на войната (Лондонски мирен договор – 1913 г.). 

1900 г. 

Централният управителен комитет на Българския земеделски съюз издава Манифест за борба против десятъка. На 5 март е проведен земеделски митинг във Варна срещу натуралния десятък, който прераства във въоръжен бунт. 

През 1895 г. със закон на мястото на десятъка се въвежда поземлен данък, който се плаща на единица площ в зависимост от качеството на земята. През 1900 г. правителството на Т. Иванчов отменя поземления данък и отново възстановява натуралния десятък. В резултат на бунтовете десятъка окончателно е заменен с поземлен през 1901 г. 

1896 г. 

Върховния македонски комитет изпраща на ВМОРО за обсъждане проект за реформи в Македония. Проектът се състои от 13 точки за реформи и автономия на Македония. Иска се статут сходен със статута на Източна Румелия. България представя на Турция проекта и Портата го приема на 22 април. Както е при повечето подобни документи и този не се прилага. 

На този ден са родени: 

1959 г. 

Роден е Жан Виденов – български политик. Завършва английска езикова гимназия в Пловдив, а след това специалност "Международни икономически отношения" в МГИМО, Москва – 1985 г. Работи в корпорация "Биотехника" - Пловдив и в БССП "Автоелектроника" 1985-1986 г. Секретар е на Четвърти районен комитет на ДКМС - Пловдив 1986-1989 г. Секретар е на градския комитет на ДКМС - Пловдив от 1989 г. Член на Висшия съвет на БСП от 1990 г. Член е на БСП от 1983 г. Член е на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП 1990-1996 г. Председател е на БСП от декември 1991 г. до декември 1996 г. Депутат е в VII Велико народно събрание (Парламентарна група на БСП). Депутат е в XXXVI и XXXVII Народно събрание (Парламентарна група на Демократичната левица). Министър-председател e на Република България от януари 1995 г. до януари 1997 г. Член е на движение "Открит форум" от 1998 г. Ръководител е на фондацията “Европейски социални ценности". През 1998 г. издава книгата “Отвъд политическия театър". 

1917 г. 

Родена е Женя Заимова (псевдоним Кристина Валди) - българска поетеса. Пише на български, английски и италиански език. Участва в оперни постановки, радио и тв програми. Съпруга е на Стоян Заимов. Първоначално емигрира в Италия, по-късно в САЩ. Публикува първите си стихотворения в края на 30-те години в списание "Звън" и "Вестник на жената". Тя е член на Световното дружество на поетите и почетен член на Кеймбриджката международна академия на поетите. Три пъти е носител на Калифорнийската награда за поезия (1985 г., 1988 г. - златна, 1989 г.- сребърна). В златния фонд на Конгресната библиотека във Вашингтон се пази запис от рецитала на Заимова, изнесен там през октомври 1978 г. Нейни книги са: "Писма до Корадо Алваро" (1956 г., на италиански език), "Светът на Валериано" (1982 г., на италиански език), "Песни разпилени" (1971 г.), "Щъркели" (1972 г.), "Мартеници" (1978 г.), "Тракийско злато" (1981 г.), "Тъмната звезда" (1985 г.), "Прокудената" (1990 г., на български език), "Песен недопята" (1997 г.). 

1910 г. 

Роден е Любомир Димитров Андрейчин - български учен, езиковед, общественик и публицист. През 1934 г. той завършва славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски". От 1936 г. е доктор на науките на Ягелонския университет. От 1945 г. той е преподавател в катедрата по български език на Софийския университет, а от 1950 г.- професор. От 1957 г. Андрейчин е директор на Института за български език. 

Основните му трудове са в областта на граматиката и стилистиката на съвременния български език. Има заслуги за разработване системата на времената на българския глагол и проучване езика на много български писатели. От 1951 г. е член -кореспондент на БАН. 

1909 г. 

Родена е Мита Ганева Стойчева - българска народна певица. Тя е представителка на северняшката школа в народно-песенното творчество. Първата си награда за изпълнение на народна песен печели на събора в Търново през 1939 г. Записва 90 песни във фирмата за грамофонни плочи “Микрофон" (1940-1942 г.). През 1942-1943 г. Стойчева пее в Радио София, а от 1946 г. е редовна сътрудничка на БНР. Има много радиоконцерти с Б. Машалов и Цв. Благоев. През 1954 г. тя създава групата “Наша песен". В репертоара и влизат хайдушки, любовни, исторически и любовно-битови песни. Част от текстовете на песните и са събрани в сборника “Гукнали сиви гълъби" (1953 г. ). По-известни песни, които тя изпълнява са: “Авлига пее в градина", “Снощи се върна юзбаши", “Заправи Богдан калето", “Диляна мома хубава" и др. 

На този ден умират: 

1946 г. 

Умира Димитър Николов Найденов - български публицист. През 1917 г. той завършва право в СУ “Св. Климент Охридски". Работи в редакцията на в."Работнически вестник" като външнополитически редактор. Отлично владее руски, френски, немски, английски и италиански език. Лежи в затвора и след освобождаването си е в редактор на в."Лъч" и в. "Звезда" (1923-1924 г.), където печата поредицата "Писма от Германия". Автор е на политически фейлетони в сп. "Звънар" (1924-1925 г.). От 1926 до 1928 г. Найденов е главен редактор на в."Новини". Многократно е арестуван поради провали в ЦК на Компартията. От 1930 г. той завежда "Международна информация" на в."Ехо", известно време е и негов главен редактор. Основател и главен редактор е на в. "Поглед", а за периода 1933-1934 г. работи във в. "Вик". Сътрудничи на списанията "Звезда" и "Нова литература" и в."Литературен преглед". След 9 септември 1944 г. сътрудничи на в. "Работническо дело" и на в. "Свобода". Последните години от живота си прекарва в Своге. 

1988 г. 

Умира Драган Павлов Ничев - български литературен критик, писател и преводач. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски" (1963 г.). Работи като учител в Димитровград (1963-1964 г.), в Копривщица (1964-1967 г.), редактор е във в. "Пулс" (1968-1972 г.), в отдел "Критика" на сп. "Пламък" (1972-1988 г.). Дебютира през 1962 г. в сп. "Пламък". Автор е на статии, рецензии, очерци за съвременната българска проза, поезия и литературна критика. Превежда от руски език. Съчинения: "Профили и етюди" (1977 г.), "Чудомир. Литературнокритически очерк" (1980 г.), "Генчо Стоев. Литературна анкета" (1983 г.), "Ефрем Карамфилов. Литературна анкета" (1985 г.), "Насрещен сценарий. Фейлетони и миниатюри" (1988 г.). 

1984 г. 

Умира Славчо Красински - български поет. След Септемврийския селски бунт 1923 г. семейството му се установява в София. Завежда отдел “Детска литература" в Министерството на народното просвещение (1937-1940 г.), работи като драматург в Пловдивския (1940-1944 г.), Бургаския и Шуменския театри (1951-1952 г.). Първата си стихосбирка “Вистрел" издава през 1929 г. Печата в сп. “Златорог" (стиховете му излизат в стихосбирката “Зелени облаци", 1938 г.). Автор е на произведения за деца и драми в стихове (“Призори", “Фиданките цъфтят", “Чутна Яна", “Бели нощи" и др.). 

1983 г. 

Умира Теодосий Тодоров Атанасов - български писател. Той е редактор на първия студентски в."Студентска мисъл" (1924 г.). Заедно с Н. Никитов редактира библиотеките "Велики българи" (1935-1945 г.), "Български царе" (1937-1945 г.) и "Художествено историческо четиво" (1940 г.). Пише разкази на съвременна тема, а произведенията му с исторически сюжет имат очерков характер. Автор е на: "Малък свят" (1929 г.), "Петър Делян" (1929 г.), "Бан Янука" (1934 г.), поредица "Велики българи" (1935, 1938 г.), "Дунавски разкази" (1938 г.), "Предисторически човек" (1940 г.), "В Асиро-Вавилония" (1940 г.), "Евреи" (1941 г.), "Даме Груев" (1942 г.), "Крали Марко" (1945 г.), "Пламък в огнището" (1947 г.), "Бачо Киро" (1955 г.), "Опълченци" (1960 г.), "През Балкана" (1962 г.). 

Хаим Херцог е избран за президент на Израел. Той е държавен глава до 1993 г. 

1933 г. 

Умира Сава Петров Огнянов - български драматичен артист. Той завършва гимназия в Русе, а драматична школа - в Мюнхен и Берлин. През 1904 г. се връща в България и дебютира в ролята на Франц Мор ("Разбойници" от Шилер). Играе още: д-р Ранк ("Нора"), Иван-Асен ("Борислав"), Хамлет и Кралят ("Хамлет"), Цезар ("Цезар и Клеопатра"), Тоз ("Тоз, който получава плесници"), мандарините Ма ("Тебеширеният кръг") и др. През 1910-1912 г. Огнянов посещава някои от най-известните театри в света-във Виена, Мюнхен, Париж, Берлин, Москва. През 1920 г. е в Италия, където се снима в главната роля във филма "Отец Савелий". Занимава се с преподавателска дейност. Русенският театър носи неговото име. 

1902 г. 

Умира Георги Николов Консулов - български революционер и просветен деец, участник в национално-освободителното движение. Роден е в Пазарджик през 1840 г. Работи в Цариград и Пловдив. По-късно открива книжарница в родния си град. Близък сътрудник е на Васил Левски. Председател е на местния революционен комитет (1870-1874 г.) и на читалище “Виделина". След разгрома на Априлското въстание отправя адрес до Цариградската конференция (1876-1877 г.) за решаване на българския въпрос. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е заточен в Измир. След Освобождението участва в управлението на Източна Румелия. Депутат е в VIII и IХ НС. 

За изготвянето на историческата справка на “Фокус" са използвани следните източници: 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

Фамилна енциклопедия “Larousse"; 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

Българска военна история - БАН, 1989 г.; 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

National Geographic Arhive; 

Исторически бюлетин – на “The New York Times"; 

Исторически бюлетин – на “The History Channel"; 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";