След завладяването на Средец (София) от цар Иван Асен I, мощите на Св. Иван Рилски са пренесени през 1195 г. от София в новата българска столица Търново. През 1915 г. по време на Първата световна война Трета българска армия подновява Кубадинската операция в Добруджа. На този ден през 1819 г. е роден българският просветен деец - Иван Николов Момчилов. През 1856 година е роден българският военен и държавен деец, майор Константин Никифоров.През 1912 г. умира един от основоположниците на българската военна авиация - поручик Христо Андреев Топракчиев. През 1978 г. умира българският художник и критик - Цанко Лавренов.

2006 г.

Посланикът на Кралство Белгия в Рим предава в Министерството на външните работи на Италия ратификационния документ по Договора за присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз.

Италианското правителство приема ратификационния документ в качеството си на депозитар на основните договори на Европейския съюз. След като бъде ратифициран от всички 25 държави-членки, част от тях ще стане и договорът за членството на България и Румъния. Белгия е 23-ата страна-членка на ЕС, която ратифицира Договора за присъединяването на България и Румъния.

2004 г.

Сдружението на македонските българи "Хоризонти“ поставя възпоменателна плоча на Христо Бърдаров в родния му Разград. Споменът за него е жив и до днес. В Охрид се пее народна песен, посветена на капитана от Българската армия.

Христо Бърдаров е роден в Разград през 1891 година. Заема поста командир в Първа картечна рота на Деветнадесети пехотен шуменски полк. През Първата световна война от позициите си в Мокра планина полкът му защитава Охрид 3 години. Там е и лобното място на Бърдаров. Загива на 19 октомври 1917 година. В последствие мощите му са пренесени в двора на църквата "Свети Георги“ в Струга, където хората палели свещи в негова памет.

Нотариалната камара на Република България е приета за пълноправен член на Международния съюз на латинските нотариуси.

2001 г.

Тахсин Бурдуоглу, извънреден и пълномощен посланик на Република Турция в Република България е удостоен с орден "Стара планина" - първа степен.

1980 г.

Във Варшава в дните 19 и 20 октомври се провежда заседание на Комитета на министрите на външните работи на държавите от Варшавския договор.

Варшавският договор е договор за сътрудничество и взаимна помощ, сключен между Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, подписан на Варшавското съвещание (14 май 1955 г.). Той е военнополитически отбранителен съюз на европейските социалистически страни, сключен за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години за държавите, които не денонсират договора една година преди изтичане на срока. Влиза в сила на 5 юни 1955 г. след предаване на ратификационните грамоти за съхранение от полското правителство. Прекратен е на 1 юли 1991 г.

1971 г.

В "Държавен вестник" е публикувано разпореждане на Министерския съвет за изнасяне на някои промишлени дейности от големите градове с цел ускоряване развитието на малките градове и изостаналите райони.

1960 г.

България признава независимостта на Република Сенегал.

1949 г.

Подписана е първата спогодба за стокообмен и плащания между България и ГДР.

Дипломатическите отношения между България и Германия са установени на 8 юли 1879 г., прекъснати са в края на Втората световна война - на 5 септември 1944 г.

Народна Република България установява дипломатически отношения с Германската Демократична Република на 17 октомври 1949 г. (на ниво посолства от 11 юли 1954 г.), а с Федерална Република Германия - на 21 декември 1973 г.

1944 г.

Българското правителство съобщава, че признава де факто представителството на Франция в София като представителство на "нова Франция на Де Гол" и така подновява дипломатическите отношения с Франция.

1925 г.

Завършва петата конференция на градските кметове, която прераства в учредителен конгрес на Съюза на българските градове, член на Международния съюз на градовете със седалище в Брюксел и с орган сп. "Самоуправление".

Според своя устав Съюзът на българските градове е доброволно обединение на градските общини на федеративен принцип. Обединението се създава с цел да подпомага общините при ежедневната им практическа работа. Тенденцията е Съюзът да се превърне в координиращ център, който да съдейства за изграждане на единна общинска политика за цялата страна и да изпълнява консултативни функции по отношение на държавните мерки и общинското законодателство. Организационното устройство на Съюза се състои от общо събрание (конгрес), Централен комитет и бюро. В средата на ноември 1925 г. Съюзът на българските градове е официално регистриран, а уставът му е утвърден от Централното управление на Вътрешното министерство.

1915 г.

С постановление на правителството, одобрено от 17-то ОНС, храм-паметникът "Свети Александър Невски" в София е преименуван на "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий". Наименованието е отменено през декември 1921 г.

По време на Първата световна война Трета българска армия подновява Кубадинската операция в Добруджа. Планът на генерал Стефан Тошев за провеждане на Кубадинската операция предвижда да се разсече центърът на Кубадинската позиция. Фелдмаршал Макензен не приема българския план. След като поема ръководство на войските в Добруджа, той ги разделя на две групи - Източна и Западна. Източната група с командващ генерал Тодор Кантарджиев трябва да извърши пробив на левия фланг на отбраната. Западната група под командването на генерал Стефан Тошев трябва да сковава противника на определения й участък. Планът на фелдмаршала не води до решителни резултати, което се потвърждава и в хода на операцията.

1912 г.

Българските войски освобождават Неврокоп (дн. Гоце Делчев).

Между 5 и 19 октомври III-та бригада разгромява турските войски по долината на р. Места и освобождава районите на Мехомия (дн. Разлог) и Неврокоп (дн. Гоце Делчев).

1907 г.

В София е проведен първият конгрес на Младолибералната партия, на който се приема устав и програма.

Младолиберална партия (тончевисти) е политическа формация, която се обособява през 1904 г. след отцепването на Д. Тончев и група негови сподвижници от Либералната партия на д-р В. Радославов. Печатният й орган е в. "Свободно слово" (1904-1912 г.). Поради обстоятелството, че програмата й не се отличава съществено от програмните разбирания на радославистите, Младолибералната партия не успява да се изгради като значителна политическа сила в страната. Взема участие в коалиционния кабинет на д-р В. Радославов (1913-1918 г.) и по този начин е отговорна за въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. и последвалата след нея Втора национална катастрофа. През 1920 г. се обединява с Националлибералната партия, с което престава да съществува като самостоятелна политическа групировка.

1903 г.

Произвеждат се избори за 13-то ОНС, спечелени от управляващата Народнолиберална партия (132 от общо 189 места). На изборите гласуват 41% от избирателите.

Народнолиберална партия (стамболовисти) е политическа организация, образувана през 1886–1887 г. след отцепването на привържениците на Ст. Стамболов от Каравелисткото течение на старата Либерална партия и реорганизиране на дружинките на организацията "България за себе си". Изразява интересите на промишлено-търговската буржоазия. Нейни лидери са: Ст. Стамболов (до убийството му през 1895 г.), Д. Греков, Д. Петков и Н. Генадиев. Партията управлява страната от 1887 г. до 1894 г. и от 1903 г. до 1908 г. Взима участие и в коалиционния кабинет на В. Радославов (1913–1918 г.).

1195 г.

След завладяването на Средец (София) от цар Иван Асен I, мощите на свети Иван Рилски от София са пренесени в новата българска столица Търново. По времето на цар Петър те са пренесени от Рилския манастир в Средец.

Професор Иван Дуйчев пише: “Шествията съставяли не само ярка проява на средновековната набожност, но и изобщо рядко събитие в еднообразието на тогавашния живот. В тези шествия взимали участие с еднакво усърдие и смирение всички, без разлика на възраст и обществено положение. "

<b>На тази дата са родени:</b>

1955 г.

Роден е Олег Ковачев - български актьор и режисьор документалист. Като дете играе в “Рицар без броня" (1966 г.), “Най-дългата нощ" (1967 г.), “На всеки километър" (тв, 1969 г.). Следващите му актьорски участия са в “Най-добрият човек, когото познавам" (1973 г.) и “Белият камък" (1979 г.). След като завършва ВИТИЗ през 1980 г., Олег Ковачев започва работа като режисьор документалист. Той заснема редица сатирични миниатюри, сред които се открояват: “Фонтанки" (1984 г.), “Душата" (1985 г.), “Бисери" (1986 г.), “Общежитие" (1989 г.), “Голямата синя магия" (1994 г.), “Балада за Гунди" (2003 г,).

1947 г.

Роден е Николай Кирилов Добрев - български политик. През 1970 г. завършва специалност "Геофизика" във ВМГИ. Заема различни ръководни постове в ДКМС, включително секретар на ЦК (1979-1986 г.). От 1991 г. е член на Висшия съвет, а от 1994 г. е член на Изпълнителното Бюро на БСП. Депутат в ХХХVI, ХХХVII и ХХХVIII НС. В периода 1996-1997 г. е министър на вътрешните работи. На 28 януари 1997 г. получава указ да състави ново правителство, но връща мандата си на 4 февруари 1997 г.

1936 г.

Роден е Васил Тодоров Гюзелев - български учен, историк медиевист и византолог, професор в СУ “Св. Климент Охридски" (от 1983 г.), член-кореспондент на БАН (1995 г.), директор на Националния исторически музей в София (1976-1977 г.), на Български изследователски институт във Виена (1984-1989 г.). Автор е на трудовете: "Момчил юнак" (1967 г.), "Княз Борис I" (1969 г.), "Приемането на християнството в България" (1979 г., на английски език), "Средновековна България в светлината на нови извори" (1981 г.), "Самият Търновград ще разтръби победите (Средновековни поети за България)" (1981 г.), "Училища, скриптории, библиотеки и знания в България, XIII-XIV в." (1985 г.), "Изследвания върху българската история през средните векове" (1986 г., на немски език), "България между Изтока и Запада", (1993 г., на немски език), "Очерци върху историята на български североизток и Черноморието, XII-XV в." (1995 г.) и др. Участва в колектива на многотомната "История на България", съавтор е на учебници, съставител е на корпуси с извори и документи. "Доктор хонорис кауза" на ВТУ (2000 г.) за приноси в световната медиевистика.

1897 г.

Роден е Владо Георгиев Черноземски (истинско име: Величко Димитров Керин) - революционер, виден член на ВМРО. След военната си служба (1919 г.) работи известно време като шофьор. През 1922 г. в Кюстендил става член на македонска чета. По-късно се присъединява към екзекуторска група и убива по поръчение на ВМРО. През 1924 г. Софийски окръжен съд го осъжда на смърт за убийството на Д. Хаджидимов. Впоследствие е амнистиран. През 1930 г. убива македонския функционер Н. Томалевски, за което е осъден на доживотен затвор, отново е амнистиран. От 1932 г. е сътрудник на Усташката националистична революционна организация. По поръчение на организацията на 9 октомври 1934 г. ликвидира в Марсилия югославския крал Александър I Карагеоргиевич. Ранен по време на атентата Владо Черноземски почива малко по-късно от раните си. Съучастниците на Черноземски, хърватите Звонимир Поспишил, Мийо Краль и Милан Таич, са заловени от френската полиция. Осъдени са на доживотен затвор.

1856 г.

Роден е Константин Никифоров – български военен и държавен деец, майор. Той е първият българин военен министър. Константин Никифоров e роден в Габрово. Получава стипендия и заминава да учи в град Николаев, Русия. През 1876 г. се прехвърля в Румъния и работи за подпомагане на българите, пострадали при потушаването на Априлското въстание 1876 г. След това се връща в Русия, където завършва Константиновското военно училище и Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург. През 1883 г. става преподавател във Военното училище в София. В периода 1885–1886 г. е военен министър в правителството на Петко Каравелов. Съдейства за развитието на артилерията и за победата на българската армия по време на Сръбско–българската война през 1885 г. След детронацията на княз Александър I Батенберг напуска Българската армия. Отдава се на книжовна дейност. Публикува "Ръководство по артилерията" и сътрудничи на вестник "Търновска конституция".

1819 г.

Роден е Иван Николов Момчилов – български просветен деец. Завършва духовна семинария в Херсон (Русия), след което учителства в Елена и в Горна Оряховица. Той е един от инициаторите за откриване на Даскалоливницата (класното училище) в град Елена. Взема дейно участие и в църковно-националната борба. Автор е на учебници и учебни помагала. Създава първата граматика на старобългарски език.

На тази дата умират:

1978 г.

Умира Цанко Иванов Лавренов - български художник и критик. Роден е на 24 ноември 1896 г. в Пловдив. Завършва френски колеж в родния си град. В периода 1921-1922 г. посещава частно художествено училище във Виена. Пътува из Италия (1925 г.), Гърция (1935-1936 г.), престоява 3 месеца в Света гора на Атон. Той рисува пейзажи от старите български градове и манастири (гл. Пловдив и Рилския манастир). Създава "Старият Пловдив" (1930 г., 1938 г. и 1957 г.), "Пловдивски чорбаджии" (1937 г.), "Куршум хан в стария Пловдив" (1943 г.), "Малка нощна музика" (1967 г.), "Пловдивски възрожденци" (1970 г.) и др. Цанко Лавренов е автор на картини на исторически теми: "Ивайло в Търново" (1937 г.), "Цар Симеон пред вратите на Цариград" (1938 г.), "Търново през Второто българско царство" (1947 г.); на "Зографският манастир в Атон" (1936 г.), "Общ изглед на Хилендарския манастир" (1943 г.), "Общ изглед на Рилския манастир" (1946 г.). Създава картини със социално съдържание - "Финал" (1927 г.), "Септември’23 год. За свободата" (1932 г.), "Червеният конник" (1944 г.) и др. Рисува натюрморти и графики. Автор е на монографиите: "Веселин Стайков" (1954 г.), "Златю Бояджиев" (1958 г.) и на автобиографичната книга "По стръмната пътека" (1967 г.).

1931 г.

Умира Стефан Панаретов - дипломат, общественик, член на БАН. Завършва Робърт колеж в Цариград, след което остава да преподава в него български език След потушаването на Априлското въстание през 1876 г. е изпратен от екзарх Антим I в Англия, за да запознае европейската общественост с жестокостите, извършени от турците. Участва активно в съпротивата срещу решенията на Берлинския договор от 1878 г., изнася сказки в редица американски университети и организации за българския национален въпрос. През 1914–1925 г. Панаретов е първият български пълномощен министър във Вашингтон. Включен е в състава на българската делегация, която подписва Ньойския мирен договор от 1919 г. През 1921 г. е български делегат в ОН.

1912 г.

Умира Христо Андреев Топракчиев - поручик, един от основоположниците на българската военна авиация. Христо Топракчиев е роден в Бургас на 16 декември 1885 г. Завършва Военното училище. Участва в конкурса за авиатори и през пролетта на 1912 г. е изпратен във Франция в училището на Луи Блерио. След завръщането си е назначен за командир на Аеропланното отделение до завръщането на Радул Милков. Заедно със Симеон Петров първи в света разработват специална методика за кацане със спрял двигател. Тя влиза в програмата на Луи Блерио за обучение на пилоти. Христо Топракчиев е първата жертва на българската и световната военна авиация. Самолетът му се разбива близо до летище и той загива.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;