Кисел трън (лат. Berberis vulgaris) e бодлив, силно разклонен храст, висок до 3 м. Клонките му са покрити с триделни, по-рядко петделни или прости, здрави бодли, дълги до 2 см. Цветовете са жълти, разположени по 15-25 в увиснали гроздовидни съцветия. Листата и плодовете имат кисел вкус. Цъфти през април-май и юни, а плодовете узряват през септември. Среща се е из храсталаците, по сухи и каменливи места, в покрайнините на гори, обикновено на варовит терен. 

Действие и приложение. Киселият трън е със силно изразено жлъчетворно и апетитовъзбуждащо действие. Освен това има е съдоразширяващ и спазмолитичен ефект. Плодчетата могат да се консумират като храна под формата на сладка, компоти, ликьори и други с леко жлъчегонно и подобряващо храносмилането действие. 

Корените съдържат силно активни алкалоиди, които в големи дози са отровни, затова трябва да се прилагат внимателно. Всички използувани части на растението премахват спазмите на жлъчния мехур и действат болкоуспокояващо при жлъчнокаменна болест и дискинезии на жлъчните пътища. Същевременно се стимулира отделянето на жлъчка.

Корените и изолираните от тях алкалоиди се използват като тонизиращо и кръвоспиращо средство при маточни кръвотечения, за засилване на сърдечната дейност или за понижаване на артериалното налягане. В народната медицина се прилагат и при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, при спазми на стомаха, диария, дизентерия, при ревматизъм, шипове, отоци, скрофули и др. 

Външно се употребяват при перде на очите и при възпаление на венците.

Начин на употреба. От корите на корените се прави отвара, като 1 супена лъжица билка се вари 10 мин в 1/2 л вода. Изпива се по 1 винена чашка от отварата преди ядене, съветват от puls.bg. От алкалоида берберин е получен препарат, който се прилага като тонизиращо матката и стимулиращо жлъчната секреция средство. 

Химичен състав. Корените съдържат главно алкалоиди от протоберберинов тип. Основен от тази група е алкалоидът берберин - съдържанието му в кората на корена достига до 7%. Освен берберин се съдържа ятроризин, колумбамин и пламатин. Наред с протобербериновите алкалоиди в корените са установени оксиакантин и бербамин, които са бисбензилизохинолинови производни. Плодовете съдържат ябълчна, виненa и лимонена киселина, витамин С, пектин и каротеноиди. 

Дрога. Използват се корените (Radix Berberidis), корите на кopените (Cortex Berberidis radicis), листата (Folia Berberidis) и плодовете (Fructus Berberidis). Корените се изваждат през пролетта, а плодовете се берат при пълното им узряване.