Запалих се по книгите от много ранна детска възраст. Сега страшно много съжалявам, че динамиката на днешния ден ни отнема от времето, което може да даваме на книгите. Това каза спортният журналист от Радио "Фокус" Бойко Серафимов в предаването "Един неделен ден по шосето" с водещ Або.

Той разказа, че дядо му и баба му са работили в държавна печатница и покрай тях е ставал свидетел и на процеса на създаване на книги. "Някак си тази магия на печатарските машини, на атмосферата, на хората с престилките от едно време беше това, което ме запали. За дядо ми беше въпрос на култ да си купува най-новите книги. Аз се запалих покрай него", разказа Бойко Серафимов.  

Последната прочетена от него книга е автобиографията на Юрген Клоп. "Интересна е, защото показва как един скромен футболист може да стане велик мениджър, какъвто без съмнение е Юрген Клоп. По-важни са житейските съвети и изводите, които успях да си направя, от начините, по които той е приемал предизвикателствата и ги е преодолявал, за да стигне до тази си позиция в момента, от работата му с различните типажи, които има във всеки един отбор. Има по-скрити, по-скромни, по-свити хора, има и егоцентрици, които искат да бъдат лидери. Работата на мениджъра е да балансира между всички тях, и в същото време да остане леко дистанциран, за да всява респект", коментира той.  

Сред любимите му автори е Джеймс Хадли Чейс. "Хадли Чейс дава възможност ти да затвориш финала на книгата и да си разиграваш в ума кога и как би се случило това откритие на това доказателство, което ще набеди истинския виновник и справедливостта ще възтържествува".  

Бойко Серафимов сподели любими откъси от "Мъдростта на вековете. Мисли, афоризми, крилати изречения и народни мъдрости от 30 столетия", посветени на книгите: "Днешните книги са нашите утрешни деяния", "Лесно написаните книги се четат трудно", "Хубавата книга е искрен приятел: когато ти омръзне, тя не се сърди, а когато й вярваш – не те мами". 

Водещият на предаването Або представи "Коприна" на Алесандро Барико.  

"Аз имам едно емоционално състояние, което е строго резервирано за моментите, в които чета Алесандро Барико. Не мога да го опиша – не е носталгия, не е вълнение, не е любов, не е преклонение. То е абсолютно специално емоционално състояние, което ме връхлита единствено когато чета Барико", сподели той. 

"Коприна" е една от най-емблематичните творби на автора. Тя разказва историята на Ерве Жонкур, който отглежда копринени буби в едно село в Южна Франция, чиято икономика се крепи именно на копринената индустрия. Действието се развива в средата на ХІХ век, а той пътува до Япония, за да си набави копринени буби. В книгата се развиват два успоредни сюжета – за пътуването на Ерве до Япония, за политическата ситуация във Франция и Япония, за любовната драма на Ерве Жонкур с японската му наложница и с жена му. "Споменават се много сериозни исторически личности, като Луи Пастьор, който в крайна сметка е решил проблема със заболяването на копринените буби, както и един американски мореплавател, който е "виновник" за това Япония в крайна сметка да се отвори към света и който се казва Матю Пери", разказа Або.