В литературата ни има достатъчно книги, които са добри и за които поради някаква причина не се говори. Трябва да се говори за добрата литература без клишета. Това каза авторът, редактор, рецензент и литературен журналист и консултант Антония Апостолова в предаването "Един неделен ден по шосето" на Радио "Фокус".

Провокирана от статия на Силвия Недкова за много нашумяла театрална постановка на известен наш режисьор, от които е останала силно разочарована, но не може да си позволи да посочи недостатъците й и името му, Антония Апостолова пише дълъг пост във "Фейсбук", който получава широк обществен отзвук. "Подех това и го прехвърлих на територията на литературата, където колкото и да искаме да се заблуждаваме, важат подобни правила", сподели тя.

Публикацията й среща сериозна критика от страна на гилдията и тя я премахва. "Това беше посланието на моя пост – че не ни стига смелост. Тук нещата се възприемат изключително лично, изключително остро се реагира на личното мнение, то не е хубаво нещо и е по-добре да го нямаш. Няма открита цензура. Просто след това около теб нещата се позатягат. Дори неизказано, дори в мълчанието си, някои хора са изключително категорични. Не става въпрос за смелост и аз не съм жертва. Напротив, исках да кажа точно обратното – че не съм герой, че не мога да си позволя определени неща и че така се случват нещата", обясни литературният журналист.

Според нея всяка среда може да бъде токсична, особено ако в нея битуват интелигентни хора. "Тогава е особено перфидно токсична. Трудно е да имаш различен глас, когато има мнозинство от гласове, които са подели друга песен. Никога не си сигурен дали това е искрено, дали зад него стои някаква друга постановка. Когато излезе нова книга и никой не е писал за нея, има едно изчакване, за да се види кой първи ще изрази някакво мнение, и останалите мнения започват да гравитират около него", сподели Апостолова.

Проблемът според нея идва от това, че литературният фронт е малък и всички се познават. "В тези много тесни отношения е много трудно да проявиш искреност докрай, защото има зависимости, има приятелства. И в това няма нищо лошо всъщност. Много трудно е и да си абсолютно отстранен от всичко. На това също не се гледа с добро око. Тогава си някакъв чешит, който има собствено мнение или е хейтър. Най-безболезненият начин е да мълчиш за лошото и да изтъкваш доброто", обясни литературният критик.

В ролята си на рецензент обаче Антония Апостолова казва, че може да си позволи да бъде смела. "Преди книгата да е излязла нещата се случват на едно изключително професионално ниво. Тогава можеш да си позволиш да "нахраниш" автора, защото когато книгата вече е факт и зад нея стоят издателства, екипи и имена, е много трудно да тръгнеш срещу техните усилия. Но когато срещу себе си имаш просто един ръкопис, можеш да си много по-искрен."

Признава, че отхвърля 9 от 10 постъпили ръкописа. "Има страшно голяма графомания. Разбира се хората, които пишат тези неща, по никакъв начин не искат да чуят това и докрай защитават написаното от себе си. Това, което получавам като рецензент, има невероятно много клишета. Клишето не е само на ниво език, то е навсякъде – в сюжетните линии, в психологическите образи на героите, в отношенията, в ситуациите, които се описват. Всичко сякаш е съчинено, филмово и непреживяно. Всички истории вече са разказани и ако не го направиш чрез езика, за да бъдат видени по нов начин, просто правиш един копи-пейст", смята редакторът.

Преди пет години Антония Апостолова създава сайта "Литературни разговори", където пише за новите книги, които излизат на българския пазар. Неусетно по думите й се насочва почти изцяло към българската литература. "Няма гениални неща в съвременната българска литература. Има много добри неща, приемливи неща и добри неща, но начинът, по който са ме разтърсвали, докосвали и преосмисляли целия ми свят някои чужди романи, не съм го изпитала за тези пет години с български роман", сподели тя.

По думите й българските читатели все още предпочитат добрата история, която набляга на човешкото и която не докосва задължително по някакъв емоционален начин. "Все още си търсим приказките и мисля, че много книги поради това остават невидяни, непрочетени, недоразбрани, просто защото са много по-висока литература", допълни Апостолова.