Днес се навършват 94 години от рождението на великия български писател и драматург - Йордан Радичков. Родом от село Калиманица, Монтанска област, писателят започва творческия си път в края на 50-те със сборниците с разкази "Сърцето бие за хората", "Прости ръце", "Планинско цвете" и "Обърнато небе". В тях писателят засяга проблемите на осъвременяващото се с бързи темпове българско село. Следват сборниците "Свирепо настроение" (1965), "Ние, врабчетата" и "Вятърът на спокойствието", които стават сензация поради изключително новаторския си стил.

Освен с разкази, Йордан Радичков е известен и като автор на пиеси, играни не само в България, но и по цял свят. Едни от най-известните са "Суматоха", "Януари", "Опит за летене" и "Образ и подобие", които се играят и до днес с особен успех. Йордан Радичков пише и сценариите на любимите за всички игралните филми - "Горещо пладне" (1966), "Привързаният балон" (1967) и "Последно лято" (1978).

Книгите му са над 25, повечето от които преиздавани по два и повече пъти, а самият той е удостоен с множество отличия и награди в България и в чужбина. Едва ли бихме могли да поберем целия му талант в една малка статия нито пък да кажем всичко, затова предпочитаме да ви покажем, а нека вие сами прецените. 

Представяме ви три големи цитата на Йордан Радичков, на които решихме да вдъхнем мъничко живот днес:

Дано бог ни запази от чужди държави! Какво биха казали чуждите държави: Нямате ли си вие държава да хвърчите из нея, ами сте се юрнали, ще кажат, да хвърчите по нашите държави!  - "Опит за летене"

Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!"Ние, врабчетата"

Докато стоеха сред виелиците и ветровете, тези пастири всъщност проветряваха себе си. Всяка една птица бе разтворила широко всичките врати и прозорци на душата си, за да могат ветровете да минат оттам и да продухат всички ъгли!... Где да можеше и човекът тъй да проветрява душата си!... Но как да я проветри, като е затворил плътно вратите и прозорците на душата си, спуснал е резетата и капаците и само една малка шпионка е оставил на вратата си, за да надниква през нея с едно око и да види като какво става навън! А ни едно око отвън не може да надникне през шпионката му и да види като какво става вътре! Па и сам той рядко надниква в душата си, ами седи през по-голямата част от живота си с гръб към нея. - "Щърков сняг"

Велизара Ангелова