На 23 септември правителството публикува за обществено обсъждане промени в Закона за хазарта, с които на практика забранява рекламата на хазарт, с изключения само за спорта. Седмица по-рано "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ внесоха свои законопроекти за пълна забрана, включително на спонсорството в медиите и на съобщенията за бонуси. Три политически сили, една идея: ако рекламата изчезне, ще изчезне и проблемът. Опитът на Европа от последните седем години показва обратното. Забраната не намалява хазарта. Тя само сменя собственика му.

91,6 милиарда евро в сянка

Докладът на Gaming Compliance International за Campaign for Fairer Gambling, публикуван на 23 септември, е най-мащабното измерване на нерегулирания онлайн хазарт в ЕС. От общо 128 милиарда евро приход от онлайн хазарт през 2025 г., 91,6 милиарда идват от нерегулирани оператори, тоест 72% от пазара. За две години сивият сектор е нараснал със 74%, а пропуснатите данъци се оценяват на 22 милиарда евро годишно.

Най-важното число е друго: 91% от хазартното съдържание, което достига до потребителите в ЕС, промотира нерегулирани оператори. Над 6 200 нелицензирани оператора и 17 500 афилиейт партньори работят през социални мрежи, инфлуенсъри и прикрита реклама. По време на Световното първенство 95% от пиратските излъчвания в Европа са носили реклами на нелицензирани сайтове. Битката за клиента се води в екосистема, до която националните забрани не достигат. Когато легалният оператор бъде свален от сцената, тя не остава празна.

Италия: Седем години забрана, 30 милиарда черен пазар

Италия въведе пълна забрана на рекламата и спонсорството от 1 януари 2019 г. Още преди това Бюджетната служба на парламента предупреди, че рекламата е единственият начин легалните оператори да се разграничат от нелегалните. Седем години по-късно нелегалният пазар се оценява на 29,8 милиарда евро, от които 25,4 милиарда онлайн. Регулаторът ADM блокира 492 сайта през 2023 г., 721 през 2024 г. и над 1 000 през 2025 г., и сам признава, че растящият брой показва само преместването на сивия сектор към по-гъвкави канали. Футболната федерация оцени загубите за спорта на над 1 милиард евро. Днес Италия готви частично връщане на спортното спонсорство.

Белгия: Забраната работи, но за нелегалните

Белгия забрани рекламата през юли 2023 г. въпреки становището на собствената си Комисия по хазарта. Веднага след това играчите в нелегални сайтове нараснаха с 6%, а депозитите там с 4%. През 2024 г. регулираният пазар отчете първия си спад от пандемията насам. Днес нелицензираните оператори държат 23% от разходите за хазарт, а 47% от хората в регистъра за самоизключване играят при нелегални оператори. Уязвимите, заради които забраната беше въведена, останаха без защита. 52,6% от белгийците продължават да виждат хазартна реклама всяка седмица, най-вече в социалните мрежи. Рекламата не е изчезнала. Изчезнала е само легалната. През декември 2025 г. белгийският Конституционен съд постанови, че държавата трябва да насочва играчите към лицензираните оператори, а за това легалната оферта се нуждае от видимост.

Дания, Швеция, Нидерландия, Хърватия: Същият механизъм

Дания отхвърли пълна забрана, но затегна правилата, и делът на легалния пазар падна от 90% на 70% за три години. Швеция, с най-строгия режим за бонуси в Европа, вижда канализацията си да се свлича от 86% на 84%, а най-честата причина за нелегална игра е блокирането от системата за самоизключване. В Нидерландия след забрана на спонсорството и данък от 37,8% браншът оценява легалния дял на едва 50%. Хърватия забрани рекламата между 6 и 23 часа от 1 януари 2026 г.: за шест месеца търсенето към легалните оператори падна с 24%, към офшорните нарасна с 35%, а общият пазар не се промени.

Източна Европа и Азия

Регионът ни е епицентърът на проблема: според доклада на GCI Източна Европа е с 81% дял на нерегулирания пазар, при 75% в онлайн казината. Черна гора след строги рекламни забрани отчита ръст на нелегалния пазар през социалните мрежи и платформи като Kick. Румъния затяга правилата, но запазва легалната реклама като инструмент за разпознаваемост.

Азия научи урока по-рано. Филипините прекъснаха достъпа до хазарт през електронните портфейли и регулаторът PAGCOR отчете спад на дейността с 40%, но на регистрирания хазарт, не на хазарта. Анализът на Blask за азиатските пазари е директен: регулаторните удари не намаляват разходите за хазарт, а ги местят в съседни канали, като платежните забрани траят под 30 дни. Камбоджа забрани онлайн хазарта през 2019 г., загуби данъци и работни места, а нелегалните операции продължават.

Кой печели от българската забрана?

Три групи. Офшорните оператори, които не плащат данъци тук, не спазват регистъра на уязвимите и не проверяват възраст. Нелегалната реклама, защото афилиейт мрежите и инфлуенсърите не се подчиняват на българския закон и ще запълнят всяко освободено място. И политиците.

Медиите година преди местните избори

Хазартните оператори са сред най-големите търговски рекламодатели в България. За националните телевизии загубата е болезнена, но преживяема. За регионалните и по-малките медии тя може да е фатална. Регионалните медии живеят от два източника: търговска реклама и договори с общини и институции за информационно обслужване. Когато първият се свие, вторият става доминиращ. А вторият източник има име, адрес и партийна принадлежност.

Всяка медия, която зависи от общинския бюджет, знае какво означава критична публикация година преди местни избори. Забраната ще изтласка десетки регионални редакции точно в тази зависимост през 2027 г., когато страната избира кметове и общински съвети. Един търговски, политически неутрален ресор ще бъде заменен от друг, политически по дефиниция. Няма нужда някой да го е планирал. Достатъчно е никой да не го е обмислил.

Какво работи вместо забраната

Пазарите с най-висока канализация са тези с най-умна регулация, не с най-строги забрани. Германия прилага часови прозорци и ограничения на съдържанието. Испания регламентира точни слотове за излъчване. Ирландия залага на часови ограничения и предварително съгласие на потребителя. Великобритания забранява рекламата по време на спортни излъчвания и ограничава бонусите. Дания изключва хората под 25 от маркетинга и спира безплатните залози, но запазва рекламата. Румъния забранява знаменитостите в рекламите. Белгия, след като видя резултата от забраната, дава на съда правомощия да принуждава Meta, Google и Apple да блокират нелегалните сайтове.

Общото между тях: ограничават кой, кога и как рекламира, но запазват възможността легалният оператор да бъде разпознат. Това е регулация. Пълната забрана е отказ от регулация.

С 91,6 милиарда евро сив пазар в ЕС, 81% нерегулирани оператори в Източна Европа и 91% от хазартното съдържание от нелегални източници, изводът от Италия, Белгия, Нидерландия и Филипините е един: всяка крайна рестрикция срещу легалния бизнес е подарък за нелегалния. България има избор дали да повтори чужд провал с една година закъснение, или да вземе от Европа това, което работи.