Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

За пореден път управляващите провалиха кворума за извънредното заседание на Народното събрание, свикано по един единствен въпрос: изслушване по казуса с помилването на Огнян Атанасов, известен като "Петричкия Ескобар". След 30-минутна почивка в пленарната зала се регистрираха едва 109 народни представители.

Аритметиката на отсъствието е красноречива. От "Прогресивна България" се регистрираха само 21 депутати. От "Възраждане", двама. Срещу тях стояха почти пълните групи на ГЕРБ, ДПС, ДБ и "Продължаваме промяната". Тоест кворумът не падна случайно, а беше провален съвсем целенасочено от управляващото мнозинство, с мълчаливото съучастие на "Възраждане", партия, която за пореден път се оказва в една лодка с властта, когато темата е неудобна за Кремъл.

Контекстът прави картината още по-тежка. Заседанието беше извънредно, защото депутатите сами решиха да не работят от 21 до 30 октомври, в дните преди президентските избори и балотажа. Парламентът си взе отпуск по време на най-важния политически момент в страната, а когато опозицията поиска той да се събере по един конкретен и обществено значим казус, управляващите просто не влязоха в залата.

Това поставя въпроси, които не са реторични.

От какво точно се скриха управляващите?

Какво има в досието по помилването на наркобарон, което не бива да бъде изречено публично преди изборите?

Ако фактите са толкова безобидни, колкото твърди властта, защо тя отказва да ги изложи пред парламента и пред обществото?

И най-важното: могат ли тези факти да струват президентския пост на Илияна Йотова?

Институцията на помилването е президентска прерогатива. Отговорността за нея носи президентът и неговият екип, а Йотова е част от този екип от години. Това не е административен детайл, а въпрос на политическа и морална отговорност, който Илияна Йотова и Румен Радев дължат на избирателите преди, а не след вота. На този етап отговорът е мълчание, а мълчанието в политиката рядко е случайно.

Най-тревожното обаче не е самият казус. Тревожно е поведението на властта: арогантно, самоуверено до степен на самозабрава, убедено, че може да затвори парламента, да откаже отчетност и да мине между капките до изборния ден. Това е типичният синдром на мнозинство, което е престанало да се страхува от контрол.

Българите са виждали този филм. Срив на доверието, институции, които работят за защита на властта, а не на обществото, и управление, което отказва да чуе критиката. През 1996 година този път доведе до хиперинфлация, фалити и щурм на парламента. 2026-та все още не е 1996-та. Но вече започва да мирише на нея.