Защо мозъкът ни расте, но интелектът ни закърнява? На този въпрос се опитахме да отговорим с помощта на доц. Борис Грозданов от Института по философия и социология на БАН, в “Денят на Фокус" по Радио “Фокус". Мозъкът на човека е нараснал със 7%, но коефициентът на интелигентност на средностатистическия човек бавно намалява, сочи проучване на Калифорнийския университет.

“Има множество теории за интелигентността, аз използвам работна хипотеза за интелекта, която идва от аналитичната философия - човешката интелигентност има 3 необходими компонента. Способност за разбиране, разсъждение и приоритизиране и решаване на задачи, на база разбирането и разсъждаването. В AI системите тези компоненти трябва да бъдат моделирани, за да можем да говорим за интелигентна способност. Достъпът до информация не гарантира знание - огромният обем информация може дори да бъде причина за намаляване на интелектуалните способности, много често сме практически неспособни да изградим интелекта си в море от хаотична и фалшива информация", разясни темата доц. Грозданов.

Теория на познанието се занимава с природата на знанието. Най“-много е нараснал делът на мозъка във връзка с двигателните дейности. Интелектът е един от множество еволюционни инструменти. Всеки еволюционен инструмент има една функция - адаптация на човека в средата, в която се намира, не в средата, в която са живели предците му. Днешната среда е радикално различна от средата на първите хомо сапиенс. Днес реалността е технологична и цифрова, много по-малко двигателна и затова намирам резултатите на това изследване за донякъде за странни. Ако човек днес не става от бюрото си по 8-10 часа, не знам как е нараснал делът на мозъка ни, отговарящ за движението", разгледа аналитично проучването на университета доц. Борис Грозданов.

“Стремежът да оцелеем е вкоренен във всеки организъм. Хората в огромния си процент предпочитат да повярват на видяното, чутото, прочетеното, а не да изследват истинските причини за дадено събитие или твърдение. Приемат безкритично нещо за факт. Това е много сериозен проблем - вярата няма критично изследване на информацията", подчерта събеседникът. “Да се усъмним в нещо, да го анализираме и да го проверим - това има висока невро-физиологична цена, която се изразява във енергия, време, усилия, и ние често или не можем да я платим, или не искаме. От тази гледна точка отказът на съвременния човек да мисли критично е вид защитен механизъм - не защото не би желал, а защото не може да плати в реално време неврофизиологичната цена, за да стигне до истината", смята още той.

Крайност е и да подлагаме всичко на съмнение - в животинската природа, например, цената за погрешно възприемане на реалността е живота. Ако птицата не види навреме хищника, дебнещ в храстите, ще плати с живота си грешното възприемане на реалността. “Ние с лека ръка си позволяваме да вярваме на твърде много неща, не критично да стигнем до обоснована хипотеза. Трябва да опитаме да приоритизираме неща, за които можем да платим цената да мислим критично. Можем да си позволим да изпадаме в заблуди за неща, които няма да застрашат съществуването ни, но за други е много опасно, това е голяма дилема на съвремието, пред която се изправя всеки от нас", подчерта Борис Грозданов, “дали да намерим и инвестираме енергия и способности за да изградим истинен модел, или да избягаме в лесното доверие".

“Много малко хора изобщо четат научните публикации във връзка с теми като ваксините и технологиите, например. Не е и реалистично да очакваме бързо разбиране на такъв проблем от широката публика. В океана от информация процентът факти, истини и адекватни модели е много нисък. Когато открием погрешни модели, в които сме вярвали години наред, е ужасно трудно да се откажем от тях, и заради високата цена на отказа избираме да продължим да вярваме в грешката. Невъзможно е средностатистическият човек да се откаже лесно от стари, вкоренени разбирания, дори и когато вече знае, че са погрешни", подчерта доц. Борис Грозданов.

Не вярваме на науката относно ваксинирането, например, нито на изкуствения интелект, но ползваме мобилни технологии ежедневно. Тук има и елемент на лицемерие, за който трябва да си дадем сметка, смята доц. Грозданов.