Ние не умеем да се възползваме от победите на Българската армия и политиците ни да ги осребряват така, че наистина да имаме благоприятни последствия за държавата. Това каза в аудиокаста на "Фокус" "Това е България" военният историк полковник Станчо Станчев.

По думите му, по време на Първата световна война има едно голямо разминаване между политическите и стратегическите цели, заради които се води войната. В началото на тази война България е включена на страната на централните сили. Тогава висшето военно ръководство, в лицето на главнокомандващият генерал Жеков съвсем откровено споделя, че те, включвайки се във войната, и включвайки Българската армия във войната, нямат никакво намерение да воюват с великите държави от Съглашението. Напротив, тяхната единствена цел е да накажат коварният съсед Сърбия, заради това, което ни е сторила през 1913 г.

"Едно голямо недоразумение, защото в крайна сметка държавите са обвързани със съюзни договори, а тези съюзни договори, преследвайки определени политически цел. Съвсем логично е нападението, което извършваме срещу Сърбия и то в съюз с Австро-Унгария и с Германия на страната на централните сили, неминуемо ще повлече след себе си и участието на великите държави от Съглашението, това е съвсем нормално положение, нормална позиция. Проблемът, който така доста ни задушава по време на войната, е че ние нямаме ясно изразени и дефинирани точки в договора колко време ще участваме в тази война, докога ще участваме в тази война? И в крайна сметка, участвайки във войната какво ще получим? Случва се така, че ни спират, макар и победоносно да я започваме тази война, на българо-гръцката граница и там в продължение на няколко десетки месеци да дочакаме пробива на Добро поле, да дочакаме Солунското примирие, унизителното Солунско примирие, свързано с България и с Българската армия и най-вече, разбира се, както вие споделихте злощастният договор от 27 ноември 1919 г.", обясни военният историк.

По думите му, монархът издига на ръководни длъжности в армията за участие в Първата световна война верни него хора, които ще изпълняват всяка негова прищявка и няма да изразяват негодувание или пък да търсят по някакъв начин истината във воденето на военните действия.

Цоня СЪБЧЕВА