Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Казах на пожарникаря: "Здравейте, аз съм ортопед. Бих искала да помогна, ако мога, защото виждам, че все още няма линейки.“ И той веднага ме взе: "Да, благодаря, ще имаме нужда от помощ.“ Качи ме на пикапа и навлязохме вече в катастрофата. Така започва разказът пред БНТ на доктор Светла Жекова, първият медик попаднал на катастрофата на АМ "Тракия".

Във фаталния вторник ортопедът Светла Жекова пътува към болницата в Бургас от родния си Ямбол. Случайно забавяне вкъщи я спасява от ада на магистралата. Вижда хора, които бягат в мъглата край мантинелите и светят с фенерчета. Спира край смачканите автомобили и тръгва с пожарникарите.

Доктор Жекова разказва, че нищо от 15-годишната ѝ практика в операционните зали не може да се сравни с това, което вижда.

"Ние бяхме първите спасителни екипи там. Имаше трупове по колите. Някои бяха изпадали на земята. Имаше стенещи хора, смачкани в колите... Имаше пострадали, които бяха в шок, в стресова ситуация, не знаеха къде се намират. Ние ги питаме: "Как сте?“, а те не могат да ни кажат, да ни обяснят какво е станало... Аз съм свикнала с картината на тежко пострадали хора, дори на смърт. Но никой не е подготвен да види мащаба на това, което видяхме.“

Най-мъчително се оказва чакането, докато пожарникарите режат ламарините, за да извадят хората.

"Това нещо оставя много неприятни следи в спомените ни... Няма как да помогнеш на всички едновременно“, припомня си д-р Жекова пред БНТ.

Медикът разказва, че е видяла и изключителна човешка съпричастност. Хора с по-леки травми пренасяли на ръце тежко ранените през мантинелите към линейките.

"Само да помолиш за помощ – всеки се спускаше да помогне с каквото може, защото всеки един осъзнаваше какво е станало...“

"Ще запомня, за съжаление, безсилието на медицината на моменти. Защото всеки един лекар е учил за това, за да може да помага и иска да даде максимално от себе си, но не винаги има възможност да го направи...“, завършва разказът си д-р Жекова.