Наистина в съвременната урология и медицина се наблюдава значителна промяна в разбирането на т.нар. "хроничен цистит“. Според най-новите клинични ръководства и изследвания (например, тези на European Association of Urology), терминът "хроничен цистит“ се счита за остарял и неточен, тъй като предполага продължителна, непрекъсната инфекция. Вместо това се акцентира върху рецидивиращи инфекции на пикочните пътища. Дефинират се като минимум 3 епизода на цистит за 12 месеца или 2 епизода за 6 месеца. Всеки епизод се разглежда като отделна инфекция, причинена от повторно внедряване на бактерии (например, E. coli), а не като "хроничен“ процес. Това каза д-р Симеон Рангелов, специалист уролог и андролог.

"Има и нова интерпретация на причините за рецидивиращите инфекции на пикочните пътища. Разглеждат се неинфекциозни фактори, тъй като някои симптоми, приличащи на цистит (болка, често уриниране), могат да се дължат на други състояния като интерстициален цистит (неинфекциозно възпаление на пикочния мехур), хиперактивен пикочен мехур, урогенитална атрофия при жени в менопауза (свързана с естрогенов дефицит). Тези симптоми могат да са свързани и със скрити анатомични аномалии. Например, уретрални стриктури или уретерален рефлукс. Роля играят и биофилмовите инфекции – бактериите образуват защитни биофилмови слоеве върху стените на пикочния мехур, които ги правят устойчиви на лечение", обясни той.

Отказа от термина "хроничен цистит“

"Той води до погрешно схващане, че инфекцията е непрекъсната, докато в действителност става дума за “повтарящи се, но отделни епизоди" на уриноифекция. Това стимулира лекарите да търсят специфичните причинители на рецидивите, вместо да се фокусират върху симптомите. Затова и съвременната медицина третира рецидивиращия цистит като “мултифакторно заболяване", изискващо индивидуален подход. Ако имате чести епизоди, задължително се консултирайте с уролог или гинеколог, за да се изследват възможни анатомични, хормонални или микробни причини. От всичко казано дотук следва и въвеждането на съвременна промяна в диагностичния ни подход при лечението на рецидивиращите инфекции на пикочните пътища", каза специалистът пред zdrave.to.

Прецизната диагностика

"Задължително се извършват урокултури преди лечение, за да се идентифицират конкретните патогени и тяхната резистентност към антибиотици. Важно е да се изключи наличието и на други придружаващи заболявания. Затова при чести рецидиви се препоръчват и допълнителни изследвания, като ултразвук или компютърна томография на пикочните пътища, цистоскопия (при подозрение за интерстициален цистит), анализи за сексуално придобити инфекции (например, хламидия)", допълни лекарят.

Нелекуваният цистит може да доведе до сериозни усложнения, включително, до пиелонефрит (инфекция на бъбреците). Бактериите от пикочния мехур могат да се разпространят към бъбреците, причинявайки болка в гърба, треска, повръщане и потенциално перманентно увреждане на бъбречната тъкан. 

Инфекцията може да навлезе и в кръвта, предизвиквайки животозастрашаващ системен отговор – уросепсис. Това състояние изисква спешна медицинска намеса. Непълно излекуваната инфекция увеличава риска от чести рецидиви, които могат да отслабят имунната защита. Повтарящите се инфекции е възможно да причинят и хронично заболяване на бъбреците или да доведат дори до отказ на функцията им.

Съществуват редица групи пациенти с висок риск: бременни, възрастни, хора с диабет или отслабена имунна система, които са по-податливи на тежки усложнения. Ранното и адекватно лечение е критично важно за предотвратяване на тези последствия.

"Рецидивиращите цистити могат да бъдат признак на по-сериозни заболявания, но не винаги са. Сред заболяванията, които могат да имитират или предизвикват рецидиви, са диабет (високи нива на глюкоза в урината подпомагат инфекции); имунодефицит (например, HIV, химиотерапия); пикочни конкременти или обструкция (пречат на изпразването на мехура); новообразувания (тумори в пикочния мехур или уретрата); интерстициален цистит (неинфекциозно възпаление с хронична болка); хроничен пиелонефрит (инфекция на бъбреците); везикоуретерален рефлукс (обратен поток на урина към бъбреците, често при деца). Причината може да се крие и в сексуално предавани инфекции, например, хламидия, гонорея; атрофичен вагинит при жени след менопауза", каза урологът.