Съдът в Битоля отсъди една година условна присъда за Люпчо Георгиевски

© Facebook
Ето какво още написа той:
Обвинението срещу мен не почива на престъпление, а на убеждение. Тя отправия послание! Аз не съм насилил, не съм накърнил ничие достойнство. Единственото ми "прегрешение“ е, че открито се определям като българин, че почитам делото на Иван Михайлов и че стоя начело на културен клуб, който се стреми да съхрани паметта за българското присъствие в Македония.
Държавата може да произнася присъди, но не може да съди съвестта.
Не се сравнявам с великите борци на ВМРО – онези герои, които са дали живота си за свободата и идентичността на нашия народ. Аз съм само един малък човек, който носи част от тяхното наследство. Но ако моето име бъде записано дори в сянката на тяхното величие, то аз го приемам със смирение и отговорност.
Днес ме съдят заради моето слово. Но утре ще съжаляват, че не са го чули навреме. Истината не се забранява със закони. Паметта не се заличава със съдебни решения. Благодаря на всички, които ме подкрепиха и продължават да вярват в правото на всеки човек да се определя свободно, без страх и без омраза.
Продължаваме. Достойно и непоколебимо.
Да живее Македония!
Да живее България!
Да пребъде българският дух!