21:03 / 21.05.2026
1403
Инициативата за такъв референдум се олицетворява от едно лице - Виктор Габер. Почти се досещам кои политически сили стоят зад него, и това са силите от сегашната опозиция в лицето на Социалдемократическия съюз на Македония. Доколкото разбрах, информацията за внасянето на идеята за референдум в деловодството на парламента идва само от два-три източника, които ми дават основание да мисля кой стои зад тази инициатива. Това заяви в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева журналистът Костадин Филипов.
По думите му предстои дълга парламентарна процедура, сходна с тази в българското Народно събрание по различни инициативи за референдуми.
"Колкото и логично да звучи аргументацията за провеждането на такъв референдум в Северна Македония, и колкото и да изглежда като знак, че се търси изход от това застинало положение и блокирания вече четири години процес след подписването на така нареченото френско предложение, струва ми се, че тази идея е обречена на неуспех", поясни Филипов.
Той посочи и два аргумента в подкрепа на тази теза:
"Първо, в парламента на Република Северна Македония има ясно очертано и стабилно мнозинство на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ и нейните коалиционни партньори от албанските политически формации. Ако се стигне до гласуване в пленарната зала, идеята ще бъде отхвърлена моментално - най-малкото заради непрекъснатите изявления на Християн Мицкоски, че няма да прави отстъпки, няма да се съобразява с преговорната рамка и няма да "превива гръбнак" пред българските искания. Цялата тази риторика, откакто той стана премиер, вече се превръща и в официална държавна политика", обясни журналистът.
"Второто ми съображение е, че думата "референдум" и този инструмент на демокрацията имат лоша слава в Република Северна Македония. На 8 септември 1991 година чрез референдум Република Македония стана суверенна и независима държава, отделяйки се от бивша Югославия. България беше първата държава, която я призна - на 15 януари 1992 година. Но и до днес сред голяма част от гражданите на Северна Македония има подозрение и вътрешно несъгласие с решенията, произтекли от този референдум", поясни още гостът.
Филипов припомни и референдума от 2018 година, организиран от тогавашния премиер Зоран Заев, относно новото име на държавата, договорено с Гърция.
"Това беше смел политически ход от страна на Заев - да призове гражданите да кажат дали приемат името "Република Северна Македония" като гаранция за отваряне на пътя към НАТО и Европейския съюз. Но когато резултатите не се оказаха такива, каквито той очакваше, Заев промени отношението си към вота и заяви, че го приема само като консултация с гражданите", посочи Филипов.
Според него впоследствие Заев е осигурил необходимото парламентарно мнозинство, включително с подкрепата на депутати, свързвани със събитията от 27 април 2017 година и атаката срещу парламента. "Така държавата започна да се нарича Република Северна Македония. И до днес това остава най-чувствителното политическо решение, което парламентът е взимал. В крайна сметка именно този въпрос, грубо казано, "изяде главата" на Зоран Заев и сложи край на политическата му кариера", допълни той.
"Така че, според мен тази инициатива е обречена на неуспех още в зародиш", заяви Филипов.
