20:22 / 26.05.2026
3773
САЩ променят подхода си към Западните Балкани, като постепенно изместват акцента от политиките за "изграждане на нации" към икономическо сътрудничество, енергийна сигурност и стратегическа инфраструктура, заяви д-р Атанас Димитров – главен асистент в Катедра "Национална и регионална сигурност" на УНСС, в предаването на "България, Европа и светът на фокус" на Радио ФОКУС.
Икономически интереси вместо политическа намеса
Д-р Димитров подчерта, че САЩ се стремят да засилят икономическото си присъствие в държави като Косово, Албания и Босна и Херцеговина, където през последните години влияние са упражнявали държави като Турция, Китай и Русия.
По думите му американски компании очакват значителни приходи от енергийни проекти в региона, включително от развитието на газова инфраструктура и бъдещи енергийни доставки.
"САЩ търсят начин да запълнят вакуума, който се отвори след отслабването на руското влияние в региона, и да се възползват икономически от това", коментира той.
Русия, Китай и Турция остават ключови фактори
Д-р Димитров отбеляза, че макар ролята на Русия да отслабва заради санкциите след войната в Украйна, Москва продължава да използва етническите и религиозните разделения в Западните Балкани за защита на стратегическите си интереси.
Той определи това като класическа политика на "разделяй и владей", която все още носи резултати в краткосрочен план.
Според него САЩ ще се опитат да ограничат зависимостта от руски енергийни ресурси чрез нови газови връзки и технологии като малките модулни ядрени реактори.
"Освен Русия и Китай, Турция също играе все по-важна роля в региона. Турция не трябва да бъде изключвана от уравнението. Нейният износ към Балканите и особено към Косово и Албания е в пъти по-голям от американския", заяви той.
По думите му турското влияние се основава както на икономически интереси, така и на исторически, политически и религиозни връзки.
Балканите – зона на геополитическо съперничество
Д-р Димитров предупреди, че регионът вече е арена на икономическо и стратегическо съперничество между големите сили.
Той отбеляза, че Китай увеличава инвестициите и търговското си присъствие на Балканите, докато САЩ се стремят да укрепят влиянието си чрез инфраструктурни и енергийни проекти.
"Нестабилността в региона продължава да представлява риск, тъй като в някои държави все още съществуват "замразени конфликти" и напрежения, които могат да бъдат използвани от външни фактори", допълни д-р Димитров.
Критика към българската външна политика
Д-р Димитров отправи критики към външната политика на България, която според него остава в изчаквателна позиция
Той заяви, че последователните български правителства не са изградили дългосрочна стратегия спрямо Балканите и международните конфликти.
"Липсва конкретна външна политика не само по отношение на Балканите, но изобщо", каза още експертът.
По думите му България трябва да бъде много по-активна както в регионалната сигурност, така и в международни мисии и хуманитарни операции.
Необходимост от по-активна роля
Според д-р Димитров България трябва да развие по-широко участие в операции под егидата на ООН и Европейския съюз, както и да засили хуманитарната си дейност в конфликтни и постконфликтни региони.
"Подобни политики биха имали не само политически и икономически ефект, но и пряко значение за националната сигурност, включително по отношение на миграционния натиск и регионалната стабилност. България трябва да е далеч по-заинтересована от случващото се на Балканите, защото това са нашите съседи, нашите транспортни коридори и нашата сигурност", подчерта той.
