За района на България през последните години се наблюдава умерена сеизмична активност с около 40-50 събития на година с магнитуд над 2,5 по скалата на Рихтер. Това е слаба до умерена активност, като най-силното събитие е от юни месец в района на Асеновград с магнитуд от 4,3. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ ръководителят на Департамента по сеизмология в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН доц. Пламена Райкова.

На територията на съседните ни Гърция и Турция се наблюдава доста по-силна активност, част от която се усеща и у нас, което според специалиста е в рамките на нормалното, тъй като те попадат в Средиземноморската сеизмична зона, втората по активност в света.

"В Гърция през изминалата година се наблюдават по-интензивни събития в района на полуостров Халкидики – има много събития, които са с магнитуд до 4,5-5, а по-силните събития през изминалата година с над 5 по скалата на Рихтер са регистрирани в областта на остров Крит,“ обясни тя и добави, че изключително важна за нас е сеизмична зона Вранча, тъй както там събитията се случват в много голяма дълбочина и се усещат в по-голяма част от Северна България.  

В България има 5 сеизмични зони: сеизмогенни зони София, Кресна, които са свързани, Шабла в района на Балчик и Варна, Маришката зона, в която влиза Пловдив и Горна Оряховица. "Във всяка една от тези зони са се реализирали силни земетресения, като ретроспекцията от 1901 до 1928 г. показва, че на нашата територия са регистрирани 5 земетресения с магнитуд над 6.5. Земетресение в района на Кресна от 1904 г. е най-едно от най-силните земетресения за континентална Европа през ХХ век. Това са основните точки, които биха могли да се обособят като сеизмично по-опасни, но те не си взаимодействат помежду си и няма как една структура да спомогне за раздвижването на друга,“ категорична е тя.

Много е трудно да се правят краткосрочни сеизмологични прогнози, посочи още доц. Райкова, като обясни, че в Националния институт по геофизика, геодезия и география се изготвят сеизмични сценарии, които са за по-големи периоди – какво се очаква ако се реализира силно земетресение например в по-големите градове на България. "Тези прогнози и т.нар. сценарии, които правим, са изключително важни и са много полезни, тъй като те показват кои са слабите страни на строителството и какви могат да бъдат последствията. Те са много полезни и помагат да предотвратим поне част от това, което може би ще се случи след реализацията на едно такова силно земетресение.“